"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Новогодишна приказка от Ангел Каралийчев

Ти знаеш ли оная малка къщурка с книжното прозорче? Тя се намира накрай града, до самия път, който навлиза в гората. Насреща е високият комин на книжната фабрика. Цял ден този комин изкарва гъсти кълба дим. Ще попиташ: защо на прозорчето наместо стъкло са опънали бяла книга? Защото една немирна детска ръка тупна стъклото със снежна топка и го строши. Ако идеш в тая къщурка и почукаш на пътната врата, никой няма да ти отвори, но ще чуеш един ясен глас на момиче:
— Кой хлопа, моля?
Това е гласът на Калинка. Тя е петгодишно момиченце. Подир малко ще прогърми и един дебел мъжни глас:
— Хей, кой си ти? Ако си мечка, да се махаш, защото ще те заколя със сабята си!
Този пък е гласът на тригодишния Крум — братчето на Калинка. Той е мъничък, едвам приказва, бърка думите, но гласът му е страшно надебелял. Представи си, този Крум, наместо да пие вода — яде сняг. Простинал е хубавичко и сега буха здравата. Ще попиташ — нямат ли майка тези деца? Имат майка, много добра майка си имат, но тя е работничка в книжната фабрика. От зори до мрак се труди, печели пари, за да купува на децата си хляб, дрешки, дърва.
Сега ще ти разкажа какво се случи с Калинка и Крум срещу Нова година. Следобед, когато майка им тръгна към фабриката, заръча:
— Мирно да стоите! Да не се боричкате, да не изядете всичкия хляб и да не изгорите всичките дърва, защото други нямаме. Утре цял ден ще мръзнем, ако ги изгорите. Довечера, като се върна, ще ви донеса по едно кравайче и една голяма бяла книга. На нея ще нарисуваме дядо Мраз как пристига с шейна. Довиждане, деца!
— Довиждане, мамчице! — извикаха двете деца и затвориха вратата.
Щом заглъхнаха стъпките на майката, децата се втурнаха към печката. Отвориха вратичката й, клекнаха и почнаха да пъхат вътре дървата, които майка им беше приготвила за Коледа. Натихака вътре всичките дръвчета. Печката грозно забумтя и светна. Стана много горещо. Децата разтвориха вратите и прозореца. Нахлу зимният студ. подир един час, когато дървата изгоряха — стаята изведнъж изстина, защото децата не се сетиха навреме да затворят вратата и книжното прозорче.
— Когато се върне мама довечера, ще ни пребие — замислено проговори Калинка. — Какво да правим сега? Искаш ли да отидем в гората и да съберем сухи дръвца?
— Искам! — отговори важно Крум.
Облякоха си дебелите дрехи. Калинка завърза Круповите уши с един вълнен шал. След туй грабна кошчето за дърва, хвана Крума за ръката и го поведе. Беше още видело, когато навлязоха в гората. Отлъчиха се по пътя. С голяма мъка почнаха да събират сухи клончета. Додето напълнят кошчето — настана вечер. Мразовитият вятър залюля дърветата и започна да ги засипва със сняг.
— Олеле, како, една снежинка влезе в окото ми, не мога да виждам.
— Няма нищо, какиното момче — извика Калинка и обърса окото на Крума с престилката си. — Върви сега подире ми, да излезем на пътя, че затъмняхме.
Закрачиха двете деца, но наместо да поемат към широкия път, те навлязоха още по-дълбоко в гората. Затънаха до гърди в сняг. Почнаха да викат за помощ. Юначният Крум ревна. Страх го беше и от снега, и от вятъра, и от дърветата.
— Не плачи, миличко, защото, ако вълкът те чуе, ще дойде при нас и ще ни изяде.
Като чу тия думи, Крум, наместо да млъкне, ревна още по-силно.
— Кой плаче в тая самотна гора — извика някой зад дърветата.
Крум млъкна изведнъж. Двете деца се ослушаха и чуха песен на звънчета. Обърнаха се и що да видят: между дърветата тичат два бели коня. На челата им светят звезди, а копитата им — сребърне. Тия два коня теглят една шейна, накамарена с дърва. Върху дървата седнал един старец с бяла брада и голям калпак, цалият засипан със сняг. Същински дядо Мраз.
— Кои сте вие? — попита старецът, като стигна при децата и спря конете.
— Ние сме Калинка и Крум.
— Ами що щете в гората по туй време?
— Дойдохме да съберем сухи дръвца.
— Дръвца ли? Я се качвайте на шейната!
И брадатият старец пое най-напред Крума, сетне Калинка. Намести ги на коленете си. Загърна ги хубаво с кожуха си и подкара конете. Запяха отново звънчетата.
Когато стигнаха до малката къщурка с книжното прозорче, старецът спря шейната. Сне полека двете премръзнали деца и ги заведе в къщи. Сетне се запретна и стовари всичките дърва от шейната в двора. Децата просто не вярваха на очите си, че имат толкова много дърва. Като свърши тая работа, старецът с дългата брада влезе в къщи, наведе се, челуна двете деца по челата и си отиде. Калинка и Крум чуха само как полекичка заглъхна песента на звънчетата.
Късно вечерта се върна майката. Децата я посрещнаха на прага.
— Мамчице, видя ли дървата?
— Видях ги, пиленца. Тая зима няма да мръзнете. Господ здраве да дава на дяда ви Горана от Дълбок дол. Обеща ми човекът и си сдържа думата.
— Имаш грешка, мамо, тези дърва ги докара дядо Мраз с шейна. Два големи бели коня теглеха шейната — извика Калинка.
— На челата им имаше звезди — обади се и Крум със своя пресипнал дебел глас.
— Защо ти е толкова пресипнал гласът? — попита майката. — Сякаш цял ден си бил в гората. Завторете вратата. Елата сега да си получите кравайчетата. като ги изядете, ще ми нарисувате този дядо Мраз, дето ни е докарал дървата. Искам и аз да го видя. Може пък да прилича на дяда ви Горана…
____________________________

Ангел Каралийчев, 1935 г.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета" (1932-1944), изд. "Народна младеж" (1947-1952), в. "Литературен фронт" (1952-1953), изд. "Български писател" (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. След известния разрив на "новопътци" с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Умира на 14 декември 1972 г. в София.

Площадът грейва празнично за Коледа още на 1 декември


Нови елементи в Коедната украса на централния площад в Панагюрище обещава през 2016 г. местната управа. В пълния им блясък светлините и "приказното" коледно дръвче ще грейнат на 1 декември. В празничната програма от 17:30 ч. ще участват хор „Децата на Панагюрище“, мажоретен състав „Елинор“ при Центъра за подкрепа за личностно развитие - Панагюрище, и детският артист Боби Шоу.
Светлинни и фигурални елементи ще заблестят по целия площад „20-ти април“, в градинката на кръстовището на улиците „Георги Бенковски“ и „Павел Хаджисимеонов“, на улица „Райна Княгиня“ и на улица „Георги Бенковски“. В атмосферата на коледния дух и вълшебството на предстоящите коледно-новогодишни празници, на площад „Райна Княгиня” коледна шейна, еленчета и елхички ще разказват „Зимна приказка”. Празнично озарени ще бъдат и фасадите на сградите на Общината, Народно читалище „Виделина - 1865” и Градския универсален магазин.
Новото е, че тази година в Панагюрище ще отвори врати и Коледен базар в пет специално изработени къщички.
"Чат-пат културни новини"
 

Показаните снимки на Коледно Панагюрище са от 2013 г. Празничните светлини т.г. ще бъдат надградени

Клуб "Виделина" расте с нови свои членове

Иван Станчев, Дима Дюлгярова и Тотка Лунгарска (от ляво на дясно)
Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев и Димитър Мичкюров - Дими (по часовниковата стрелка)
18 ноеври 2016 г., петък.
Това е още една знакова дата от паметния списък за най-важните събития около Литературен клуб "Виделина" към едноименното народно читалище в Панагюрище. Защото тогава Клубът се обогати и прие в лоното си нови поети. Което потвърждава полувековните убеждения на първия му председател Димитър Стефанов, че в Панагюрище бацилът на творчеството е намерил най-добрата си почва. Ето какво бе написал той по този повод в антологичната хроника "Дойдох, видях!", посветена на 60-годишнината на литературното братство на Панагюрище: "Концентрацията на толкова много духовност върху една пренебрежимо малка територия, каквато е Панагюрище, не би могло да бъде случайност. Има тук някаква намеса свише, ама каква точно – мога само да гадая... Аз съм готов да се закълна, че и да отстоявам упорито твърдението, че в нито едно населено място на страната няма толкова много таланти на глава от населението. Панагюрище е град, който е обхванат от перманентната и всеобща зараза от повика на предизвикателството. Включително и от стремежа към изкуствата. Неговите художници, писатели, поети, певци, музиканти, артисти, хроникьори, режисьори и критици, разбира се, са в изобилие и навсякъде – от училищната скамейка до голямата сцена."
И така: новите членове са добре познатата на любителите на словото и читатели на "Чат-пат" Дима Дюлгярова с нейната категорична и пряма поезия, отдавна изкушената от литературата и редовен участник в едни от последните четения д-р Атанаска Николова, авторът на стихосбирката "Зависимост" (2016) Михаил Караиванов - също и основател на рок група "Мodica", както и най-младите сред попълнението - Мартин Дерменджиев, Георги Тинков и Димитър Мичкюров - Дими.
"Церемонията" по приема бе, естествено, на литературна среща "в едно заведение със сладкогласо наименование и с комплексно обслужване", както сполучливо се е изразила Красимира Василева в дописката си за в. "Време". Прочее, Красимира е един от съучредителите на Литературен клуб "Виделина" през 2000 г. Освен нея новите членове на клуба бяха приветствани още от доайена Дида Гемиджиева, от новия председател на клуба Тотка Лунгарска, от Томи Наплатанов - друг от съучредителите, от Дарина Дечева, от Иван Станчев и от Цеца Плачкова.
Имаше добро настроение, леко стресови (вероятно за младите) моменти, но най-вече - разговори за поезия, за творчество, за култура...

Румяна Йонкова и мястото на учредяването на Литературен клуб "Виделина"
Списъкът на учредителите на Клуб "Виделина" и първият му Протокол
Цеца Плачкова и Красимира Василева - съучредител на Клуба и автор на заглавието "Чат-пат"
Литературен клуб "Виделина" е основан на 24 феврурари 2000 г. по инициатива на тогавашния председател на читалището в Панагюрище Лука Карайлев и с дейното участие на учредителите-ентусиасти: Димитър Стефанов (Дънеков), Томи Наплатанов - репортер във в. "Оборище", Лиляна Ерова, Лидия Стоицева, Стоян Радулов - по това време сътрудник във в. "Време", Нено Стойковски и Румяна Йонкова, към които се присъединяват и поддръжниците им - редакторът на в. „Оборище” Павлина Вайсилова и репортерът Ана Финджикова, както и превъплътената в директор на Театъра Дом-паметник екс репортерка Румяна Върбанова.
Тогава е написан първият Учредителен протокол на Клуба и е приет неговият Устав. Учредителите се обединяват и около идеята, че Литературен клуб "Виделина" е първоприемник на Литературен кръжок "Богдан Овесянин", действал отново към панагюрското читалище, но през 70-те и 80-те г. на ХХ век. От 27 октомври с.г. учредителите започват спорадичното издаване на вестник "Чат-пат", от който до момента са отпечатани 14 броя. През 2012 г. са създадени и електронните издания на "Чат-пат".
От времето на учредяването му до сега с клуб "Виделина" имената си са свързали най-значимите литературни творци на Панагюрище от началото на новото столетие. Ето защо новината от 18-ти, петък, е повече от добра. Защото е хубаво, че клубът и поезията, изобщо - литературата, в Панагюрище живеят. Както се казва: честито и на "старите" и на "младите" членове, с уговорката, че в словото "старо" и "младо" няма, а има само добро и/или лошо писане.
Да си пожелаем повече от първото!

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Обявиха условията и реда за финансиране на творци от Панагюрище за 2017 година

В Деня на народните будители – 1 ноември, Община Панагюрище отвори новата процедура по набиране на кандидати за финансиране на произведения на изкуството на местни творци за 2017 година по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно“. Ето и подробностите.

О Б Я В А
ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВАТА
ОТ ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ ЗА 2017 ГОДИНА
 „ПАНАГЮРИЩЕ – ДУХОВНОСТ И ТВОРЧЕСТВО В ЕДНО”

І. УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ
1.     Творци, родени или с адресна регистрация в община Панагюрище.
2.     Културни институти, неправителствени организации и творчески сдружения, регистрирани на територията на община Панагюрище.
3.   Финансират се проекти свързани със:
- създаване, съхраняване и разпространение на научни изследвания, документални издания, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на общината и художествена литература.
- възстановки, спектакли и други, свързани със значими събития, включени и в културния календар на Община Панагюрище.
4. Културните организации и творци могат да кандидатстват в една сесия с един проект.
ІІ. ОЦЕНЯВАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ
1.    Оценяването на проектите се осъществява от външна експертна комисия, която се определя от ПК  „Образование, култура, младежки дейности и спорт” към Общински съвет – Панагюрище.
2.    Критерии  за оценяване на проектите:
- За научна, изследователска и краеведска литература – значимост на темата за историческата памет на града и населените места в общината, историческа и фактологическа достоверност.
- Оригиналност на проекта, свързан с историята, културата и традициите на Община Панагюрище.       
- Висока художествена стойност на представените произведения.
- Качество и обществена значимост на културния продукт.
- Съответствие с характеристиката на културната среда на общината.
- Реалистичен бюджет.
3. Рецензията за одобрените проекти от експертната комисия се представя на ПК „Образование, култура, младежки дейности и спорт” към Общински съвет – Панагюрище, която определя средствата за финансова подкрепа на всеки одобрен проект.
ІІІ. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ
1. Формуляр за кандидатстване се получава от Центъра за административно обслужване в Община Панагюрище или от сайта на Общината: www.panagyurishte.org.
2.  Завършен, готов за печат ръкопис на хартиен носител в 2 екземпляра.
3.  Анотация на произведението.
4.  Оферта от издателство или план–сметка от автора.
5.  Творческа биография на кандидата.
6.  Ксерокопие на личната карта (за физически лица) или Булстат (за фирми, организации).
ІV. СРОК ЗА УЧАСТИЕ  
1.    Срокът за представяне на проектите e до 28 февруари 2017 година.
2.    Срокът за  обявяване на одобрените проекти на сайта на Община Панагюрище е до 24 март 2017 година.
3.    Проектите се подават в Община Панагюрище в Центъра за административно обслужване /партер/  или по пощата на адрес: гр. Панагюрище, п.к. 4500,  пл. „20-ти април” №13, ст. 307.
V. ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ОТПЕЧАТВАНЕТО НА КНИГИ
1.    Община Панагюрище получава 20% от тиража  на  книгите,  които ще бъдат предназначени за рекламна дейност и награди.
2.    За отпечатването на книги е препоръчително да има редактор, който да поема отговорност за   достоверността или художествеността на текстовете.
За контакти и информация: тел.:0357 / 60078, GSM 0885 474 431.

Литературен клуб "Виделина" отпразнува 65 години

Снимка: Николай Радулов
65 годишни навърши Панагюрският литературен клуб „Виделина”, приемник и продължител на кръжока „Богдан Овесянин”. Празникът съвпадна с рождения месец на Овесянин, което не е случайно. Повече за първия патрон на кръжока можете да прочетете тук.
Любтелите на перото и на писмената реч отбелязаха светлата дата с гостуване на свои приятели, също творци, от Плевен и София. В акцент се преърна монспектакълът „През вековете”, представящ етапите в развитието на писменото слово през вековете. Идеята и реализацията са на артистът от Плевен Диян Павлов - Джими, създал там и единствената в Европа съвременна Творителница. В нея всяко лято деца и ученици изработват собственоръчно хартия по старинни методи. Работят с печатарска преса и изобщо - овладяват целия процес на създаване и развитие на безсмъртното слово. Но Найден Найденов – Хипо,  създател на творческия сайт "Хулите", продуцент и издател (включително на някои от книгите на Дарина Дечева, на Мая Попова, на Соня Георгиева и др.), изрази тревогата си, че след една година кварталът в Плевен, където се намира Творителницата на Джими, ще бъда съборен. След поздрав от председателя на читалищ "Виделина" Спаска Тасева към членовете и приятелите на Литературен клуб „Виделина”, по покана на новия председател на клуба Тотка Лунгарска свои творби четоха: гостите – Диян Павлов - Джими, Найден Найденов – Хипо, Соня Георгиева; и домакините – Дидка Гемиджиева, Мария Бегова, Иван Станчев, Цеца Плачкова, Тоткаи Лунгарска и Красимира Василева.
Своеобразна рамка на празничната вечер беше изложбата от щампи и графични портрети на Вяра Савова (Плевен),създадени по време на творческата среща в Доспат през лятото, когато панагюрските творци избраха Лунгарска за свой предводител. Портрети получиха Иван Станчев, Соня Георгиева, Тони Лунгарска, Томи Наплатанов (избран за пресаташе и затова закъснял за срещата).
Не всички членове и приятели на клуба присъстваха на празника, което е обяснимо. Много от тях живеят и творят в други градове.
На празничната среща по повод 65-годишнинята и след това отново се заговори за възобновяване на клубния вестник "Чат-пат". Но нали и името му е такова, особено, не е сигурно кога ще се появи заветният 15-ти брой.
По този повод да ви припомним, че "Чат-пат" е хрумване на творците от клуба още през 2000 г. Автор на името е Красимира Василева - М`Бай, автор на главата на вестника и на настоящия сайт е художникът Александър Станчев. Първият му брой на изданието излиза на 27 октомври с.г. Редактори са Стоян Радулов (отговорен редактор), Димитър Дънеков и Томи Наплатанов, коректор е Румяна Йонкова, предпечатът се прави от Катя Улучева. От 2000 до 2005 г. излизат общо 10 броя на вестника. От февруари 2012 г. "Чат-пат" се сдобива с настоящия електронен вариант, основан от Стоян Радулов. Месеци след това се появяват броеве от 11 до 14 на вестника с редактор Димитър Дънеков и предпечат от Николай Радулов.
Изданието е рожба на мераците да се отвори най-накрая дума и за нещо по-различно от бистренето на политиката, ценовия бандитизъм или недодяланите български реформи. Да се отвори място за хубавото българско слово, за изкуството и за хумора въобще.
"Чат-пат културни новини"

Снимки: Николай Радулов