"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Кръстът от Поибрене на Хвърковатата чета ще е начело на литийното шествие в Панагюрище

Поибренският кръст, с който е благословена и поведена Хвърковатата чета на Бенковски, ще бъде начело на Литийното шествие в Панагюрище. То ще започне от Историческя музей в 9:30 ч. на 1 май 2017 г. и ще продължи до площад „20-ти Април”.
При обявяване на въстанието кръстът е носен от свещеник Недельо Иванов от поибренската църква „Св. Троица”. След раняването му край с. Петрич, кръстът се поема от отец Кирил Слепов – игумен на Калугеровския манастир „Св. Никола”.
Кръстът придружава четниците през Еледжик, Белово, Лисец до Тетевенския Балкан. При разпръсването на четата, гибелта на войводата Бенковски и пленяването на отец Кирил, кръстът попада в турски ръце, където се намира до Освобождението.
След подписването на Санстефанския мирен договор, със съдействието на Софийския митрополит Милетий, през 1888 година бойната реликва отново е върната на поибренската църква. Литийният кръст е изработен от сребро през 1865 г. Дарен е на църква в Поибрене от Иван Генов Гушлев от същото село.

Исторически музей - Панагюрище

Бобеков преди смъртта си: "Не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна"

Павел Бобеков
По повод 20 април – денят, в който през 1876 година избухва Априлското въстание, Радио „Фокус” – Пазарджик, публикува кратко интервю с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище. Пред колегите от Пазарджик той разказва за живота и революционната дейност на един от видните жители на Панагюрище – Павел Бобеков, председател на „Привременното правителство” и хилядник по време на Априлското въстание.

Доц. д-р Атанас Шопов
Г-н Шопов, разкажете повече за живота и дейността на един от видните жители на Панагюрище – Павел Бобеков, който е председател на „Привременното правителство” и хилядник по време на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: Павел Бобеков е роден в семейството на Станьо Бобеков, който редица години работи в Цариград, където се жени за една гъркиня – Манто, която довежда в родния си град Панагюрище. Именно в тяхното семейство се ражда Павел, който е най-голямото им дете – на 14 октомври 1852 година. Бобеков получава образованието си в родния град, където негови учители видните възрожденски дейци Васил Чолаков и Найден Попстоянов. Като ученик в Панагюрското класно училище той се отличава с голяма любознателност. Около 1864 година баща му го завежда в Цариград, където Павел Бобеков гимназиално образование и постъпва във Военномедицинско училище в Цариград.В това училище се свързва с цариградската българска колония и е активен деятел на културно-просветното ни движение. Взема участие в учредяването на Българското печатарско дружество „Промишление”. За него Петър Карапетров ще спомене, че се отличава с голям темперамент на характер. Той се обявява против идеята за дуалистична държава с Османската империя. Поради нещастни обстоятелства неговият по-малък брат Георги умира. Той също е в Цариград, но се удавя в Босфора. Това принуждава Павел Бобеков да се завърне в Панагюрище, за да бъде поне малка утеха на майка си. Той става главен учител в класното училище в града. Неговият принос за образованието в родния му град е, че въвежда изучаването на френски език, география и всеобща история. Тази негова любознателност и интелигентност е оценена от панагюрското общество и през 1875 година той е избран за председател на местното читалище „Виделина”. Под негово ръководство се поставят редица драми на сцената на читалището, с негово съдействие се основава и Женското дружество „Надежда”.

Каква е ролята на Бобеков по време на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: Активна е неговата дейност и за подготовката и избухването на Априлското въстание. Когато идва Бенковски в Панагюрище, Бобеков присъства на сбирката в Дриновата къща, където е срещата на Бенковски с дейците на революционния комитет в града. Там той проявява отново своя характер като иска от Бенковски пълномощното му. След като му е показано Бобеков взема дейно участие в подготовката на въстанието. Панагюрският революционен комитет се съхранява след смъртта на Левски и успява да поеме организацията на бъдещото въстание. В комитета Бобеков със своите познания заема видно място. При преждевременното обявяване на въстанието е съставено „Привременно правителство”, което изпълнява и функциите на Военен съвет. Павел Бобеков заема една подобаваща длъжност, а именно – председател на „Привременното правителство”, а същевременно е и хилядник във войската по време на Априлското въстание. Като член на Военния съвет и водач на „Привременното правителство”, заедно с воеводата Бенковски, поемат ръководството му.

Каква е съдбата на Павел Бобеков след погрома на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: След разгрома на въстанието, Бобеков е принуден да напусне Панагюрище и българските земи, емигрира в Румъния, където дейно се включва в работата на Червения кръст като преводач, участва и в Сръбско-турската война, а през 1877 година се установява трайно в Букурещ. Поканен е от Иван Адженов и поема редакцията на вестник „Секидневний новинар”. Първият му брой излиза на 6 април 1877 година.

Разкажете са последните дни на Бобеков?
Доц. д-р Атанас Шопов: Когато се обявява Руско-турската война, Бобеков се включва във войната като преводач в Главната квартира на руската армия. Той стига с корпуса на ген. Гурко до Търново, но заболява от туберкулоза и умира там на 17 октомври 1877 година. На траурната церемония една изключително емоционална реч произнася Стефан Стамболов. Бобеков е погребан в двора на църквата „Свети Никола” в старопрестолния град. Интересен факт е, че през последните дни от живота му до него е и майка му Манто. Изтощен от болестта, виждайки,че настъпват последните му мигове той споделя с майка си: „Умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна. Аз никога на допусках, че ще видя това, умирам мамо, спокоен за това, че до край изпълних дълга си към отечеството, на което дадох слабите си сили”. Наистина Бобеков едва на 25 години оставя едно значимо дело. Той е достоен пример за подражание и не случайно неговия лик стои на Стената на славата в Историческия музей в Панагюрище, за да посреща всеки посетител, който се докосва до миналото на нашия град.

Love.Panagyurishte / Страница за Панагюрище във Фейсбук

Незабравимата история на библиотеката в Бъта

Статията е по повод 90 години от основаването на Народно читалище "Никола Вапцаров" в село Бъта и 65 години от създаването на най-популярния му фолклорен състав - Народният ансамбъл "Иглика".

Стойничка Стойковска - библиотекар от 1968 до 1986 година
Когато идва такъв голям празник и обръщаме внимание на 90-годишната история на нашето читалище в село Бъта, не можем да не споменем и библиотекарите, работили през годините в него - Петко Кушеков, Станьо Пенчев, Никола Деянов, а по-късно вече добре подготвените за целта Таска Говедарова, Стойничка Стойковска и Мария Кършева.
Минало, настояще и бъдеще се срещат в библиотеката. Миналото – като памет; настоящето – като преодоляване на трудности, разгръщане и търсене на нови възможности, планиране и подготовка за нови предизвикателства; бъдещето – като посрещане на новото, усъвършенстване на професионални умения, търсене на нови форми на работа...
Това е нашата библиотека.
Библиотечният фонд на библиотеката в Бъта е 12 897 тома литература. Скъпата цена на книгите прави обогатяването на библиотечният фонд с нови заглавия невъзможно. Но по спечелени проекти към Община Панагюрище четири поредни години успяваме да закупим нови заглавия.

Таска Говедарова - Аврамова - библиотекар от 1954 до 1958 година
Мария Кършева
Компютърната и периферна техника, получена по програма „Глоб@лни библиотеки - България”, дава възможност на много по-голям брой потребителите да ползват интернет при търсене на информация, както и средствата за комуникации – Скайп, Фейсбук и други социални мрежи за общуване. С откриването на програма "Глоб@лни библиотеки - България" библиотеката ни стана още по-привлекателно място за младите хора, както и за възрастните. С мултимедийната техника започнахме нови начинания за работа с потребителите - презентации, информационни срещи и обучения за работа с компютър, ”На кино с Глоб@лни библиотеки”. Имаме и възрастни потребители, които говорят с близките си по Skype в чужбина.
Стремим се да задоволяваме предизвикателството на библиотеката ни да се превърне в център за информация и по-търсен партньор за младите хора.
Като цяло ние трябва да съчетаваме всички информационни източници и обществените библиотеки, като нашата, трябва да се разпознават от общността като местното място за достъп до знание, култура и общуване.


А ето и една от най-важните книги, които пазим в нашето читалище. Това е „Песните и обичаите на село Бъта, Панагюрско”. Книгата е издадена през 2007 година по спечелен проект от читалището към Национален фонд „Култура” към Министерство на културата. Изданието се осъществи с изключителната подкрепа и на проф. д-р инж. Лъчезар Цоцорков – радетел и спомоществовател за развитието на културата в община Панагюрище. Сборникът съдържа песни и обичаи от миналото на село Бъта, които продължават да се играят и пеят вече 65 години от фолклорен ансамбъл ”Иглика”.

Мария Кършева - библиотекар при читалището в с. Бъта

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Бъта - живо село с будни хора - ентусиасти
Читалище "Никола Вапцаров" в Бъта става на 90 години
Истории от старите снимки: Бътовските самодейци с 90-годишнина
Гергина Деянова - отдадена на изкуството, на хората и на родното място
Истории от старите снимки: Брадви на сватби, смях и закачки в Бъта
Истории от старите снимки: "Женско царство" превзело Бъта преди 40 години
Примитивист шари Бъта с блажна боя - или бай Йордан - Гарчо

Бъта чества своето читалище, което става на 90


СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Бъта - живо село с будни хора - ентусиасти
Читалище "Никола Вапцаров" в Бъта става на 90 години
Истории от старите снимки: Бътовските самодейци с 90-годишнина
Гергина Деянова - отдадена на изкуството, на хората и на родното място
Истории от старите снимки: Брадви на сватби, смях и закачки в Бъта
Истории от старите снимки: "Женско царство" превзело Бъта преди 40 години
Примитивист шари Бъта с блажна боя - или бай Йордан - Гарчо

Истории от старите снимки: Брадви на сватби, смях и закачки в Бъта

Паметна снимка на самодейците след края на спектакъла "Един гледа сватба, други - брадва"
"Един гледа сватба, други - брадва". Така се е казвал самодейният спектакъл, разиграван през сезон 1977-1978 г. на читалищната сцена в село Бъта. Веселите одумки, раздумки и припевки са били подготвени от Петко Райков. А постановката - на Никола Деянов.

Припомнянето на най-добрите и паметни моменти на самодейците в Бъта е по повод 90 години от основаването на местното Народно читалище "Никола Вапцаров" в края на месец април 2017 г. През този месец ще бъдат отбелязани и 65 години от създаването на най-популярния му фолклорен състав - Народният ансамбъл "Иглика".

Идеята за публикуването на старите архивни снимки е на активната самодейка Мария Кършева. Почти всеки ден тя разказва по нещо интересно в профила на ансамбъла във фейсбук, и редовно публикува снимки. "Искаме да направим една виртуална ретроспекция, посветена на първите и на настоящи самодейци", споделя по този повод тя.
Затова и тук, в "Чат-пат културни новини" този път избрахме да ви покажем моменти  "Един гледа сватба, други - брадва".

Моменти от спектакъла "Един гледа сватба, други - брадва" на Бътовска сцена