"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Емануил Видински се срещна с читателите си в Панагюрище

Емануил Видински  (с китарата) и Стефан Рапонджиев в библиотеката в Панагюрище
Авторът на кратките истории от "Картографии на бягството", на романа "Места за дишане" и на стихосбирката "Par Avion" - Емануил Видински, бе на гости в Градската библиотека на Панагюрище. На 17 март 2017 г. скромната публика има възможност да се запознае с няколко от книгите на автора, да си поговори в него и заедно да споделят музика - Емануил Видински изпя две свои песни. Директорът на библиотеката Стефан Рапонджиев представи госта с кратка биография, след което прочете няколко негови стихотворения и разкази. Получи се и непринуден разговор.
„Аз обичам да си измислям, това ме възбужда в писането, съзидателното, тоталната измислица. Онова, което те кара да си стоиш в стаичката с часове и да раждаш светове“, сподели преди време Видински пред Преслав Ганев за "Площад Славейков". Добавя, че писането е необходимост и не умее да създава разкази по свое решение – сега сяда и пише. „Аз просто не мога по този начин, а това е глупаво, навярно някаква романтическа дивотия“, обяснява той.

Книгите на Емануил Видински
Емануил Ангелов Видински е роден в гр. Видин на 27.06.1978 г. Учи в Немската гимназия в София. Живее 4 години в Германия, а след завръщането си завършва специалност "Славистика и германистика" в СУ "Св. Кл. Охридски". Носител на наградата за разказ на Националния конкурс "Рашко Сугарев" (2004) и на втора награда от конкурса за кратък разказ на изд. "Балкани" и ОББ (2009). Автор на сборника с разкази "Картографии на бягството" (2005), на романа "Места за дишане" (2008) и на стихосбирката "Par Avion" (2011). Публикува свои материали във в. "Култура", сп. "Кръг", сп. "Расате", Литературен клуб. Съосновател е на хуманитарния семинар "Ъгъл" (2003-2004), редактор на музикалната страница в "Литературен вестник" "Музайка" (2005-2006), създател и редактор на поредицата "Световни романи" към ИК "Алтера" (2007). Участва в група за етно-рок поезия "Гологан". Творческите му интереси са в областта на литературата и музиката.

Емануил Видински с почитатели при срещата с тях в Панагюрище
Емануил Видински признава, че не крие влиянията, които има в творчеството си. Ще цитираме отново разговора му с Преслав Ганев:
„За мен литературата е едно общо понятие. Ако един текст, черпейки от друг текст, е станал по-добре, значи всичко е наред, чудесно – имаме два текста, които са се получили и са по някакъв начин свързани“, описва той. „Кражбата никога не ме е привличала, защото не ме удовлетворява. Моето желание не е слава на всяка цена, моето желание е удовлетворение. Обичам да измислям, да взема нещо директно е скучно“, заявява с усмивка.
Като свои „учители“ в писането очертава Пол Остър, който впримчва читателите си още с първото изречение и не ги пуска до края; Ъруин Шоу, който ги принуждава да изпитват меланхолия и носталгия и по героите му; Томас Ман от по-интелектуалните и по-трудни автори. Но, разбира се – най-вече Маркес.
„Маркес си спомням, че започнах да го чета и захвърлих книгата („Сто години самота“), защото бях шокиран как може да се пише по този начин, аз не знаех, че може да се пише така, да имаш такова въображение, толкова цветен език, да имаш толкова безскрупулно виждане към света и героите си, да нямаш никакви граници“, разказва той, а после добавя, че книгата която никога не е искал да свършва е „Любов по време на холера“. „Това е в топ 3 на световните романи за любов – коментира Видински, замисля се за кратко и пита: – интересно кои са другите два.“
Писателят обяснява, че под „повлияване“ има момента, в който потъваш в реалността на една друга книга, като в „Матрицата“, само физическото ти тяло остава в реалността. „Както е и с филмите – ти си изцяло в реалността на филмите, ти живееш в онези години, ходиш по онези улици. Понякога дори ти се струва, че миришеш тези ябълки, пури, дъжд, каквото има. След като свърши този филм и това състояние, аз изпитвам носталгия по него и си казвам – е, като го няма, аз ще си го създам. И започвам да пиша, повлиян от филм, който няма абсолютно нищо общо после с моя разказ, но настроението, което е дало начален тласък на моето писане, е дошло оттам“, разказва Видински.
Признава, че с годините писането му става все по-трудно. „Много повече спънки имам, осъзнавам къде са слабостите ми, това ме спира. Едно време ужасно си вярвах, толкова се кефех и се радвах на себе си. Това себеудоволствие сега го няма, не и опаковано по този начин. Така че съм и изгубил нещо, но като тегля чертата, повече съм спечелил от това, че изчаквах, че пишех по-бавно, неприпряно. Смятам, стилистично по-добре“, казва той.

"Чат-пат културни новини"
Снимки - от Градска библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище

* * *
Навътре понесени камбани
удрят се глухо
в органите на тялото
притаяват звука
безшумно отекват
в паметта на тъканите
и само ти
която разсъблече обвивката
и допря ухо до сърцевината
можеш да чуеш ехото

* * *
Ще те чакам
впита в мен
с грешни очи
и невидим поглед.

Ще те люлея
под клепачите си
с нокти обрязани
ще те докосвам.

Ще порязвам
възглавничките на пръстите си
за да е влажен
допирът.

и ще мога да завърша
всяко едно стихотворение
в теб

Стихове Емануил Видински

Възраждането на братството и създаването на Литературен клуб „Виделина“

Малко повече от десетилетие е достатъчно на неунищожимия панагюрски дух, за да си спомни, че в началото на всичко е „словото“. В някои сред нас меракът да отворим най-накрая дума и за нещо по-различно от бистренето на политика, ценовия бандитизъм или недодяланите реформи взема връх. Дошло е времето отново в панагюрското читалище да се отвори място за хубавото българско слово, за изкуството и за хумора въобще. Сияйните, смислените думи лекуват. Така словото лекува душевните рани, кара ни дори да се поусмихнем... Дошло е времето борбено Панагюрище да дава и в съвремието тон, както го е правело през епохата на Възраждането.

Румяна Йонкова и мястото на учредяването на Литературен клуб "Виделина"
Списъкът на учредителите на Клуб "Виделина" и първият му Протокол
Така се стига до възраждането на литературното братство в Панагюрище.
Литературен клуб "Виделина" е основан на 24 феврурари 2000 г. по инициатива на тогавашния председател на читалището в Панагюрище Лука Карайлев и с дейното участие на учредителите-ентусиасти: Димитър Дънеков (Стефанов), Томи Наплатанов - репортер във в. "Оборище", Лиляна Ерова, Лидия Стоицева, Стоян Радулов - по това време сътрудник във в. "Време", Нено Стойковски и Румяна Йонкова, към които се присъединяват и поддръжниците им - редакторът на в. „Оборище” Павлина Вайсилова и репортерът Ана Финджикова, както и превъплътената в директор на Театъра Дом-паметник екс репортерка Румяна Върбанова.
Тогава е написан първият Учредителен протокол на Клуба и е приет неговият Устав. Учредителите се обединяват и около идеята, че Литературен клуб "Виделина" е първоприемник на Литературен кръжок "Богдан Овесянин", действал отново към панагюрското читалищеот 50-те до 80-те г. на ХХ век. От 27 октомври с.г. учредителите започват спорадичното издаване на вестник "Чат-пат", от който до момента са отпечатани 14 броя. През 2012 г. са създадени и електронните издания на "Чат-пат".
Първият председател на Литературен клуб „Виделина“ е Димитър Дънеков (Стефанов) - автор на няколко книги с лирика и проза, сред които сборници с фейлетони и такъв за историята на Литературен клуб "Виделина".
От 2016 гоина новият председател на клуба е Тотка Лунгарска. Първата й официална проява е около организацията и честването на 65-годишнината на литературното братство в Панагюрище на 15 октомври с. г. Лунгарска е член на Литературен клуб "Виделина" от създаването му през 2000 г.
От времето на учредяването – първо на Литературния кръжок „Богдан Овесянин“, а впоследствие и на Литературен клуб "Виделина" – с тях имената си са свързали най-значимите литературни творци на Панагюрище от втората половина на ХХ век и началото на новото столетие.

Стоян Радулов

LOVE.PANAGYURISHTE  / Старница за Панагюрище във Фейсбук

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

Поезията - прозорец към спиращото дъха човешко многообразие


"Поезията е прозорец към спиращото дъха човешко многообразие", гласи поздравителния адрес на генералния секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова по случай Световния ден на поезията. Той се отбелязва на 21 март от 1999 г. насам именно по инициатива на ръководената от Бокова културна агенция на ООН.
"Световният ден на поезията е повод да отдадем почит на поетите; да възобновим традицията на устните поетични рецитали; да популяризираме четенето, писането и изучаването на поезия; да насърчим връзката между поезията и други изкуства като театъра, танца, музиката и рисуването; да увеличим видимостта на поезията в медиите", призовават от ЮНЕСКО по повода.
"Стара колкото самия език, поезията остава по-жизненоважна от всякога като източник на надежда във времена на сътресения, като начин да споделяме какво означава, да живеем в този свят", гласи още посланието на Бокова.
Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света.
В декларацията на ЮНЕСКО се казва, че Световният ден на поезията е с цел "да се даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия".

"Чат-пат културни новини"


СТИХЪТ

Не знам защо и как се ражда
стихът,
но знам, че е от жажда
и на плътта, и на душата
пред извора на красотата,
над който страстно се навеждам
с Любов и с Вяра, и с Надежда…

Не знам какво и как го вика,
но знам, че от сърцето блика
стихът.
И точно затова е
звукът му чист, гласът – омаен,
а мисълта му съкровена -
пречистена и откровена.

В стиха духът ми е прозрачен –
възторжен, гневен или мрачен,
любящ, красив или отблъскващ,
но истински – какъвто всъщност
е вдъхнат някога от Бога
за радост, болка и тревога.

В стиха - повеля и молитва,
най-светлите ми чувства литват.
Как ще се върнат те при мене -
убити или споделени, не знам…
Но знам – без този полет
животът ми би бил без пролет.

*
Стихът, посланикът ми верен,
той беше, който те намери!...

Димитър Дънеков

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
Думи за поезията - тук.
Актрисата Лиляна Шопова: "Ще рецитирам и след като умра"
За културните събития в Панагюрище днес и до края на месеца - вижте повече тук.

Панагюрското съкровище пак тук през април и май 2017-та

LOVE.PANAGYURISHTE / Страница за Панагюрище - във Фейсбук

Оригиналът на Панагюрското златно съкровище ще може да бъде видян отново в града на откриването му от 11 април до 29 май 2017 г. То ще бъде разположено в залата-трезор на Историческия музей в Панагюрище.
Завръщането на Панагюрското златно съкровище на своя земя е част от дарителското споразумение за съвместна дейност и сътрудничество при опазване и развитие на културното наследство между Министерството на културата, Националния исторически музей, Историческия музей в Панагюрище и меценатът на културата д-р Лъчезар Цоцорков, съобщава БНР.
Залата - трезор е изградена специално за златното съкровище през 2012 г., като заедно с това бяха изработени и две златни копия на оригинала.
По време на предишните си гостувания, уникалният златен шедьовър е видян от хиляди гости на Панагюрище. По традиция изложението съвпада и с тържествата, които са посветени на избухването на Априлското въстание в Панагюрище.

"Чат-пат културни новини"

КЬОШЕ. Три "Ако", ами сега...