"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Започна набирането на творби за деца за националния конкурс на името на Стоян Дринов през 2017-та


Национален конкурс
за непубликувана детска поезия 
"Стоян Дринов" - Панагюрище, 
за 2017 година

Условия за участие:
- стихотворения или поемки с детска тематика;
- материалите да не са публикувани;
- може да изпращате до 2 (две) творби – в три екземпляра.
 Награди:
- първа награда – 350 лв.;
- втора награда – 250 лв.;
- трета награда – 100 лв.
Наградите ще бъдат връчени  на 31 май 2017 г. в Общинска библиотека “Стоян Дринов”.
Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани във вестниците “Оборище”, “Време”, „Словото”, списание “Читалище-1870” и специализирани литературни сайтове.
Срокове:
От 20 февруари до 5 май 2017 година всички, които желаят да участват в конкурса могат да изпращат своите творби на адреса на библиотеката – гр. Панагюрище 4500, Общинска библиотека "Стоян Дринов" и имейл адрес – stef.rap@abv.bg.
За повече информация:
Тел.: 0357/6-35-78 – Матанова; 0357/6-23-83 – Рапонджиев - от 9.00 до 17.00 часа (от понеделник до петък).

Кой е Стоян Дринов - патронът на библиотеката и конкурса:

Стоян Дринов е един от първите писатели за деца на България. Роден е в Панагюрище през 1883 г. Учи в родния си град, а след това в Пазарджик и София. Бил е учител и библиотекар в Народната библиотека в София. Сътрудничи на списанията за деца "Веселушка", "Детска радост", "Другарче" и "Светулка", редактор е на сп. "Люлка". Пише предимно за деца. Автор е на следните книги: "Кукувица кука" (1919), "Весели случки" (1925), "Изворче" (1929), "Съчинения. Т. I", (1938), "Люлка" (1957), "Верни-неразделни" (1964), "Хорце" (1990) и др.

Дъждец
Тихо ръмкай,
не преставай,
равно поле
напоявай!
Напоявай
със водица,
нека бликне
вред тревица,
че от жега
изгорена
тя посърна
и повена.
Ръмкай, ръмкай,
не преставай,
равно поле
напоявай!

Поле
Щом кат сляза аз надоле
низ широко равно поле,
дъх поема от дълбоко,
па извикам нависоко:
Мило ми си, равно поле,
и нагоре, и надоле;
мили ми са цветицата -
звездни багри в небесата;
мирисът ти на тревата,
блясъкът ти от росата;
мили твойте ниви златни
и простори необятни;
и угари набраздени,
с пот селяшки напоени!
Мило ми си, равно поле
и нагоре, и надоле!

Стихове Стоян Дринов

Шедьоври от български художници в изложба от колекцията на Деянов

 

Изложба с шедьоври на едни от най-добрите български художници, част от колекцията на Иван Деянов (1903 – 1980), бе открита на 9 февруари 2017 г. в Историческия музей на града. Институцията е собственик на дарението на Деянов, получено още през 1982 г. и съдържащо над  2 140 инвентарни единици. Сега са показани, разбира се, малка част от тях.
Изложени са картини от Дечко Узунов, Илия Бешков, Стоян Венев, Светлин Русев, Илия Петров, Давид Перец, Димитър Киров, Георги Павлов - Павлето, Васил Иванов, Николай Русчуклиев и др. наши майстори на четката.
Това не е първата среща на колекцията на Деянов с публиката. Преди години Светлин Русев лично бе в Панагюрище, за да прегреда, включително да разпознае и датира част от произведенията в колекцията, след което курира изложба с избрани от него картини. Първата мащабна експозиция тогава бе посветена на 100-годишнината от рождението на известния колекционер. По негова воля цялата му колекция е дарена на Историческия музей в Панагюрище. Огромната сбирка съдържа не само картини, а и рисунки, пластики, ръкописи, щампи, музикални инструменти, керамика, дърворезба, икони, накити, монети, книги (в това число и старопечатни).
С част от дарението на Деянов през 1999 г. е подредена и експозиция в Хаджидимитровата къща - също в музейния ансамбъл в Панагюрище. Къщата е построена през 1895 година, изгаря до основи през 1982 година и е възстановена през 1986 година. Известна е още като "синята къща с лъва".

"Чат-пат културни новини", 
снимки от Исторически музей - Панагюрище

14-ти. . . Проклета, крива, кръстопътна дата.



Използвани са архиви на в. "Чат-пат" и на художника Стайо Гарноев

Учениците на Нистор - талантливи художници



Талантите в Панагюрище продължават да се множат. Това показват резултатите от успешните занимания в групата "Рисуването било лесно?" по проект "Твоят час" в местната гимназия "Нешо Бончев". Ръководителят на занятията - художникът Нистор Хаинов, сподели във фейсбук част от последните натюрморти и портрети, сътворени от неговите възпитаници - десетокласничките Андреана Станева, Нора Калпакова, София Николаева и Анастасия Лулчева.
Да ги поздравим бурно!

"Чат-пат културни новини"



Новогодишна приказка от Ангел Каралийчев

Ти знаеш ли оная малка къщурка с книжното прозорче? Тя се намира накрай града, до самия път, който навлиза в гората. Насреща е високият комин на книжната фабрика. Цял ден този комин изкарва гъсти кълба дим. Ще попиташ: защо на прозорчето наместо стъкло са опънали бяла книга? Защото една немирна детска ръка тупна стъклото със снежна топка и го строши. Ако идеш в тая къщурка и почукаш на пътната врата, никой няма да ти отвори, но ще чуеш един ясен глас на момиче:
— Кой хлопа, моля?
Това е гласът на Калинка. Тя е петгодишно момиченце. Подир малко ще прогърми и един дебел мъжни глас:
— Хей, кой си ти? Ако си мечка, да се махаш, защото ще те заколя със сабята си!
Този пък е гласът на тригодишния Крум — братчето на Калинка. Той е мъничък, едвам приказва, бърка думите, но гласът му е страшно надебелял. Представи си, този Крум, наместо да пие вода — яде сняг. Простинал е хубавичко и сега буха здравата. Ще попиташ — нямат ли майка тези деца? Имат майка, много добра майка си имат, но тя е работничка в книжната фабрика. От зори до мрак се труди, печели пари, за да купува на децата си хляб, дрешки, дърва.
Сега ще ти разкажа какво се случи с Калинка и Крум срещу Нова година. Следобед, когато майка им тръгна към фабриката, заръча:
— Мирно да стоите! Да не се боричкате, да не изядете всичкия хляб и да не изгорите всичките дърва, защото други нямаме. Утре цял ден ще мръзнем, ако ги изгорите. Довечера, като се върна, ще ви донеса по едно кравайче и една голяма бяла книга. На нея ще нарисуваме дядо Мраз как пристига с шейна. Довиждане, деца!
— Довиждане, мамчице! — извикаха двете деца и затвориха вратата.
Щом заглъхнаха стъпките на майката, децата се втурнаха към печката. Отвориха вратичката й, клекнаха и почнаха да пъхат вътре дървата, които майка им беше приготвила за Коледа. Натихака вътре всичките дръвчета. Печката грозно забумтя и светна. Стана много горещо. Децата разтвориха вратите и прозореца. Нахлу зимният студ. подир един час, когато дървата изгоряха — стаята изведнъж изстина, защото децата не се сетиха навреме да затворят вратата и книжното прозорче.
— Когато се върне мама довечера, ще ни пребие — замислено проговори Калинка. — Какво да правим сега? Искаш ли да отидем в гората и да съберем сухи дръвца?
— Искам! — отговори важно Крум.
Облякоха си дебелите дрехи. Калинка завърза Круповите уши с един вълнен шал. След туй грабна кошчето за дърва, хвана Крума за ръката и го поведе. Беше още видело, когато навлязоха в гората. Отлъчиха се по пътя. С голяма мъка почнаха да събират сухи клончета. Додето напълнят кошчето — настана вечер. Мразовитият вятър залюля дърветата и започна да ги засипва със сняг.
— Олеле, како, една снежинка влезе в окото ми, не мога да виждам.
— Няма нищо, какиното момче — извика Калинка и обърса окото на Крума с престилката си. — Върви сега подире ми, да излезем на пътя, че затъмняхме.
Закрачиха двете деца, но наместо да поемат към широкия път, те навлязоха още по-дълбоко в гората. Затънаха до гърди в сняг. Почнаха да викат за помощ. Юначният Крум ревна. Страх го беше и от снега, и от вятъра, и от дърветата.
— Не плачи, миличко, защото, ако вълкът те чуе, ще дойде при нас и ще ни изяде.
Като чу тия думи, Крум, наместо да млъкне, ревна още по-силно.
— Кой плаче в тая самотна гора — извика някой зад дърветата.
Крум млъкна изведнъж. Двете деца се ослушаха и чуха песен на звънчета. Обърнаха се и що да видят: между дърветата тичат два бели коня. На челата им светят звезди, а копитата им — сребърне. Тия два коня теглят една шейна, накамарена с дърва. Върху дървата седнал един старец с бяла брада и голям калпак, цалият засипан със сняг. Същински дядо Мраз.
— Кои сте вие? — попита старецът, като стигна при децата и спря конете.
— Ние сме Калинка и Крум.
— Ами що щете в гората по туй време?
— Дойдохме да съберем сухи дръвца.
— Дръвца ли? Я се качвайте на шейната!
И брадатият старец пое най-напред Крума, сетне Калинка. Намести ги на коленете си. Загърна ги хубаво с кожуха си и подкара конете. Запяха отново звънчетата.
Когато стигнаха до малката къщурка с книжното прозорче, старецът спря шейната. Сне полека двете премръзнали деца и ги заведе в къщи. Сетне се запретна и стовари всичките дърва от шейната в двора. Децата просто не вярваха на очите си, че имат толкова много дърва. Като свърши тая работа, старецът с дългата брада влезе в къщи, наведе се, челуна двете деца по челата и си отиде. Калинка и Крум чуха само как полекичка заглъхна песента на звънчетата.
Късно вечерта се върна майката. Децата я посрещнаха на прага.
— Мамчице, видя ли дървата?
— Видях ги, пиленца. Тая зима няма да мръзнете. Господ здраве да дава на дяда ви Горана от Дълбок дол. Обеща ми човекът и си сдържа думата.
— Имаш грешка, мамо, тези дърва ги докара дядо Мраз с шейна. Два големи бели коня теглеха шейната — извика Калинка.
— На челата им имаше звезди — обади се и Крум със своя пресипнал дебел глас.
— Защо ти е толкова пресипнал гласът? — попита майката. — Сякаш цял ден си бил в гората. Завторете вратата. Елата сега да си получите кравайчетата. като ги изядете, ще ми нарисувате този дядо Мраз, дето ни е докарал дървата. Искам и аз да го видя. Може пък да прилича на дяда ви Горана…
____________________________

Ангел Каралийчев, 1935 г.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета" (1932-1944), изд. "Народна младеж" (1947-1952), в. "Литературен фронт" (1952-1953), изд. "Български писател" (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. След известния разрив на "новопътци" с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Умира на 14 декември 1972 г. в София.