"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Големите дати и годишнини, и важните събития на Панагюрище - със собствен календар във Фейсбук

СЛЕДЕТЕ НОВАТА РУБРИКА
ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
в страницата LOVE.PANAGYURISHTE във ФЕЙСБУК 

Събитията ще бъдат представени с оригинални статии и снимки.


Този месец юни се навършват 145 откак панагюрецът Василй Чолаков с помощта на своя съгражданин Сава Радулов издава в Болград през юни 1872 г. "Български народен сборник" - ценен принос в българската възрожденска фолклористика.
Повече за Василий Чолаков и делото му научете тук.


---

ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
На 1 юли 1884 г. панагюрци, живущи в София, основават благотворителното дружество "Братска помощ". По-късно го преименуват на "Оборище".

Ще научите кой е този достолепен мъж и с какво е допринесъл за живота на панагюрци.
---

ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
На 3 юли 1836 г. в Панагюрище е роден Захари Събев Койчев - виден деец на Априлското въстание, член на Привременното правителство и участник в боевете.
---

ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
На 29 юли 2017 г. се навършват 100 години от смъртта на народната ни героиня и най-светлата измежду борбените панагюрки - учителката, ушила знамето на панагюрските въстаници - Райна Княгиня.


СЛЕДЕТЕ НОВАТА РУБРИКА
ГОДИШНИНА / ПАНАГЮРСКИ КАЛЕНДАР
в страницата LOVE.PANAGYURISHTE във ФЕЙСБУК

Гости от Перник, Варна и София в Панагюрище заради поезията на Михаил Караиванов


Книгата "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща" от Михаил Караиванов получи своята първа и истинска среща с публиката на 9 юни 2017 г. след 20:00 ч. в бар "Boobox" в Панагюрище. Началният час в случая е важен, тъй като последните хоа си тръгнаха след събитието чак в малките часове на другата сутрин, някъде около 4:00 ч.
А междувременно си говорихме много за поезия, но не само. Слушахме качествена музика в изпълнение на момчетата от "MODICA band", сред които и самият Мишо - което е естествено, нали е един от тях. Акустичните парчета създадоха яка атмосфера. Някои танцуваха.
Прочее, барът беш пълен, а най-важното - купиха се много книги. Беше готино и защото имаше хора, пропътували десетки и стотици километри, за да бъдат специално тук - от Перник, от Варна, от София... И от Панагюрище, разбира се, как иначе... Т.е. - беше истинско.
Радостен съм, за всичко, което се случи - едно от най-хубавите преживявания в Панагюрище, поне за мен, от много, много време. Голям кеф, както се казва - за да спазя жаргонната си стилистика дотук. Което показва, че - да, литературата, музиката, изкуството сближават хората. Факт. Правят живота по-хубав и поносим.
Мога само да съм радостен, че познавам Мишо, че имам възможността да чета стиховете му преди повечето хора. А и още веднъж да му благодаря за доверието да бъда до него в началото на пътя му в българското слово. Да поздравя и Стефчо Рапонджиев, който му бе подал ръка при първата книга "Зависимост", а и сега, при първата среща на "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща директно с публиката.
Самият Михаил по време на представянето беше буквално "между небото и земята". Не очакваше да бъде изненадан от присъствия или думи, но му се случи. Пък и емоционалната му чувствителност си каза думата. Т.е. оказа се, че не само той изненадва читателя с поезията си, че може да се случи и обратното. А и получи словесни подаръци - колко хубаво за поета... Поет дарява поета с думи. Красота!
Сега оставям другите да говорят и пишат...

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

#
гравюрите
върху лицето ми
са прецизно отпечатани
от времето
ако се покатериш
върху тях
ще видиш
моите очи
последната преграда
към душата ми

...

Михаил Караиванов, из "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща"


Ето и една от новите творби на Михаил, написана наскоро и съответно - ненамерила място в книгата, която също прозвуча нея вечер:

#
старите рок групи имаха харизма
старите автомобили също
сега всичко е еднакво
и любовта стана плоска
романтиката ни свършва в хепи
или в макдоналдс
в тлъстите бургери
пълни с е-та
които ни консервират чувствата
ами киното
някогашното очарование
е заменено с 5D 6D
и за усамотяване не става
защото всичко се друса
като на строителна площадка
но скоро и любов
ще намерят как да ти пуснат
като екстра
ако ли не
в интернет има всичко
най-висшето ръководство
за експлоатация на живота
но може да намериш спасение
в някое старо беемве
с червен напукан салон
и сред аромата на стара кожа
Леми е жив
рокендролът диша
както дишат дърветата от бриза
на брега на морето
където все още хора спят на палатки
и посрещат изгрева
докато гугъл забива в ръцете ми
а аз търся рестарта


Михаил Караиванов

Следващото стихотворение е посветено на самия Михаил:

#
Той е
последната еманация на Караиван,
та затуй дарбите носи.
Таланта е
златна монета и дълго страдание,
а писецът му е навид кози рог.
Няма
любима, а Мариите подир него -
Едната и от целий свят,
оти
на Слънчевата улица е прогледнал -
да узнае себе си, после Земята.
Усещане
за баща, а е Горе Иван.
Дерменджиите знаят,
че нещо
по-силно от водата няма
и да е по-високо от хляба.
И вървим
по път след съдбата неясна -
и няма друг начин.
Освен диря
след себе си да оставим...
А пътят към другите е прекрасен!


Иван Станчев

Разнообразни, неочаквани, приятни. Нежни. Такива са стиховете на Михаил. Кратки. Точни. Мъжки

Стоян Христов
из блога "Първи впечатления от последно прочетеното. Седчимен книголюбител" 

Михаил Караиванов има втора книжка с още по-изпипана поезия, която ще бъде и втората с подобно съдържание, коментирана в този блог. Първата е пак негова. Причината за това не е, че страстно съм залюбил жанра (не, с него все така се гледаме под вежди строго), а просто защото Мишо е написал интересни неща, и защото е страхотен човек, на когото е неприятно да се отказва.
Дори и да го познавате, имайте едно на ум, че Михаил Караиванов ще ви излъже. Не, не в реалния живот, имам предвид само какво ще очаквате да напише. Ще ви подведе да повярвате в бронираната му с трезвост душа и после ще ви напише стих, завършекът на който ще разтопи нещо у вас. Нещо малко, но няма да го забравите. След това вече забелязали лиричното у него, ще бърза да ви заблуди, че изцяло е такъв (аха, още един поет...), че само целувки и рози са му в главата, и после ще ви сюрпризира с някаква математическа точност, научен факт, графична изненада или нещо друго, което да върне вниманието ви обратно от розовите облаци на грешната земя. Такива са стиховете му - разнообразни, неочаквани, приятни. Едновременно логични, дори в подредбата им, и нежни. Кратки. Точни. Мъжки. Очевидно е, че голяма част от тях са били вдъхновени от конкретни събития и конкретни жени. Предполагам, че авторът би могъл да сподели и по-пикантни подробности относно бройката на любовите му, с която ни шашка и ни кара да му завиждаме още от заглавието, но като се има предвид образцовото му джентълменство, едва ли ще разкрие каквото и да е. Тъй че, мили дами, не се притеснявайте, вашите романи с Мишо ще си останат само ваши. :)
Не едно и две от нещата в стихосбирката ми връщаха погледа, за да ги препрочитам, и то не от неразбиране, а просто защото ми харесаха. И съм почти сигурен, че и вие ще си намерите нещо, което да дърпа вашите тънки струни.

Още стихотворения от "#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща" четете тук.

"Провинции на сърцето" на Мария Бегова си дойде и в Панагюрище


Втората поетична книга на Мария Бегова - "Провинции на сърцето", бе представена в рамките на Литературния салон "Виделина" в музикалната зала на Народно читалище "Виделина - 1865" в Панагюрище на 9 юни 2017 г., след като първо се срещна със софийската си публика на 26 април с.г.
В Панагюрище обаче активно се включи редакторът на книгата Ники Комедвенска, с която Мария бе работила и по първата си книга "Думи насъщни", отпечатана през 2014 г. също с финансовата подкрепа на Община Панагюрище. Пред пълната аудитория на музикалната зала по няколко думи за Мария и събитието казаха председателят на читалището Спаска Тасева, както и председателят на Литературния клуб в него Тотка Лунгарска. Отделни творби от "Провинции на сърцето" прочетоха самата Мария, както и част от панагюрските й приятели, някои от които не скриха вълнението си.
...
Книгата "Провинции на сърцето" е едно съкровено пътуване на Мария към корена, към родното, към големите личности в миналото ни, но и към нейните най-близки и любими хора - през спомена, през паметта, чрез пренасяне на спомена, чрез изговаряне на любовта, на обичта, на преклонението, на благодарността. Това е книга за нашия, панагюрския Април, книга за големите му и светли личности, книга за самото Панагюрище, книга за родния дом, за бащата, за майката, за децата, за времената, книга за сърцето...
"Сърцето е трезор, където натрупвам своите мълчания", пише Мария в книгата. А "Мълчанието е ателие, където формата се среща със своето съдържание"...
Ето част от него.

КОНЦЕРТ

В далечното ми детство,
в един далечен град,
в тъмната зала,
на светлата сцена,
на годишен концерт
свирехме
на цигулката - аз,
синът на пастора - на пианото.
Шуман. "Мечтание"...

Дали там сега свирят деца,
не знам.
И синът на пастора къде ли е.
Дали цигулката чака ме пак
да попее или да поплаче
след дългото мое мълчание.

Знам,
няма как -
нищо не ще се повтори -
далечното детство
в един далечен град,
тъмната зала,
на сцената - онова сияние.
На цигулката - аз,
синът на пастора - на пианото.
Шуман. "Мечтание".

Не! Няма как...

Мария Бегова, из "Провинции на сърцето"
Още творби от книгата можете да прочетете тук.
А тук и отзив от софийското представяне. 


Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Отложиха оперетата "Една нощ във Венеция" от Йохан Щраус в Панагюрище


На 13 юни 2017 година от 19:00 часа в голямата зала на Театър Дом-паметник, Държавен музикален и балетен център трябваше да представи оперетата „ЕДНА НОЩ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ“ от Йохан Щраус.
Участват: Марияна Арсенова, Пеньо Пирозов, Катерина Тупарова, Марчо Апостолов, Александър Мутафчийски, Юлия Маринова, Румен Григоров, Иван Панев, Емил Митрополитски, Явор Радованов, Александър Василев; оркестър, хор и балет на Музикален театър. Режисьор на оперетата – Светозар Донев.

ОТЛОЖЕНО СЪБИТИЕ...
По решение на ръководството на Държавен музикален и балетен център, предвидената за 13 юни оперета „Една нощ във Венеция“ от Йохан Щраус няма да се състои. Закупените билети могат да бъдат върнати на касата на Театър Дом-паметник от 08:30 до 12:30 часа и от 13:30 часа до 19:00 часа, като сумата за тях ще бъде възстановена.


Карнавалът във Венеция и един маскен бал служат за фон на действието в тази комедия, която разчита на недоразумението – любима тема на оперетите. Херцогът на Урбино и свитата му пристигат в града. Херцогът, женкар без задръжки, е открил своето ново завоевание в лицето на Барбара, съпругата на местния сенатор Бартоломео Делакуа. Последният наема гондолиер, за да отведе съпругата му далеч от херцога, но тя избягва, за да отиде при любовника си Енрико, племенник на съпруга й. Когато бръснарят и съратник на херцога Карамело прогонва гондолиера, за да заеме мястото му и да отведе жената на сенатора при своя господар, той не се усъмнява и за миг, че в гондолата е неговата приятелка Анина. Фарсът достига своя връх, когато Бартоломео Делакуа пристига на бала със „своята“ Барбара, в която този път се е предрешила готвачката му Чиболета и истинските лица на героите се разкриват пред очите му. В „Една нощ във Венеция“ тези, които се намират на дъното на социалната стълбица, се изкачват нагоре,  използвайки изкуството на дегизирането, за да живеят по-добре.

"Чат-пат културни новини"

Вижте тук всички предстоящи събития в Панагюрище

Георги Петров ще покаже живописни платна в самостоятелна изложба в Панагюрище

Георги Петров, сн. сп. "Жената днес"
Юнските празници на изкуствата в Панагюрище ще завършат на 16 юни 2017 г. с откриване на живописната изложба на художника Георги Петров „Цвят и светлина“ в изложбеното фоайе на Театър Дом-паметник от 18:00 часа.
Георги Петров е възпитаник на Лесотехническия университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив с магистратура по "Арт мениджмънт". Собственик е на авторска галерия в Добрич. Твори предимно съвременната пейзажна живопис. От 2012 година е член на Творческий Союз Профессиональных Художников России.
За рисуването си казва следното:
„Живописта за мен е сърцебиене, любов, усещане, хъс, състояние, настроение, преживяване, емоция, понякога спонтанна, но винаги правена с отворена душа… Тя се ражда от взаимодействието между двата свята – в нас и извън нас, създаваща друга, своебразна реалност, вдъхновена обаче, невинаги от измислени герои и случки…
Рисуването е едно тайнство. Попаднеш ли във водовъртежа му, отпадат всякакви правила, канони, забрани. Всичко прелива в една условност, в която даваш особена, непредсказуема, освободена изразителност на натрупванията, на изригванията в душата. Получава се многопластов екстаз – на движението, на ритъма и разгръщането на цвета. Някаква своеобразна магичност, на която си подвластен.
Тогава изгубваш представа за реалност, за време. Всичко е там – във фокуса на един градеж, една мистерия, която превзема пространствата извън тебе, за да сътвори нов свят, понякога труден за осмисляне или сложен като емоция, която си успял повече или по-малко да синтезираш в творбата си.
Оттам и различния прочит на картината, различното въздействие и възприятие.“


"Чат-пат културни новини"

Художник Георги Петров, масло
 ---
СЛЕДЕТЕ и ПАНАГЮРСКАТА СТРАНИЦА
 LOVE.PANAGYURISHTE във ФЕЙСБУК 
за да сте информирани за всичко интересно от Панагюрище и общината - събития, развлечения, места и маршрути, интересни новини, готини личности, важни годишнини... И разбира се - всичко това гарнирано с много снимки, музика и клипове...