"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Потесата Виктория Катранова дойде с новата си книга в Панагюрище

Виктория Катранова
С новата си четвърта поред поетична книга се представи пред панагюрци поетесата Виктория Катранова на 5 юли в двора на историческия музей. Красноречивото заглавие "Нова страница отварям" е с щемпела на издателство "Персей" , а редактор на изданието е Маргарита Петкова. Тя също присъства на представянето в Панагюрище и затвърди статута си на най-обичана от панагюрци съвременна поетеса.
Премиерата на книгата „Нова страница отварям” на Виктория Катранова в София през май събра много почитатели и приятели, които напълниха пиано-бара на Столична библиотека. Множество любителите на литературата и то не само от Панагюрище, се събраха  и в двора на музея в средногорския град.
След три запомнящи се и силни книги, оценени от критиката, авторката отправя предизвикателството с новата си книга. Може да има различни и нови мотиви и внушения, но стилът е същият, превърнал се в запазена марка за Виктория Катранова – лаконичен изказ, звънлив и ритмичен стих, ироничен заряд.  За стихосбирката Маргарита Петкова казва:
„Кога човек разбира, че трябва да затвори една страница и да отвори нова? Може би след години на заблуда, може би след най-прекрасно изживените мигове, а може би просто се събужда една сутрин и животът му нашепва – да започне на чисто. Виктория Катранова вече е доказала със своята поезия, че краят е просто ново начало и с тези 50 безименни стихотворения тя отново влиза в сърцата на своите читатели, за да сподели с тях, че:
"Новото – готово,
старото – издиша.
Вече – честно слово –
друг роман ще пиша".

Прочетете го! И чакайте продължението.”
Виктория вече е носител на "Златна кана" от фондацията на Иван Станчев "Съкровищата на Панагирик", а през 2012 г. спечели и трета награда от журито на международния поетичен конкурс „Лирични гласове”.
Фоторепортаж от представянето на книгата в Панагюрище вижте тук

Стоян Радулов

           * * *
           Животът – грешен и безгрешен
          е на земята миг –
          с усещане за песен,
          с предчувствие за стих.

          В едно са – думи, звуци
          във луд водовъртеж.
          Каквото трябва – ще се случи,
          дори да не запалим свещ...

          * * *
          Старите си грешки –
          обличам в нови дрешки.
          На себе си се смея,
          за да оцелея.

Стихове Виктория Катранова

"Rokca Rolla" с нов видеоклип на кавъра "Dust in the wind"


Радко Пърлев и неговата група "Rokca Rolla" заснеха нов видео клип по кавъра "Dust in the wind" на групата "Kansas". Видеото е осъществено от пазарджишката медийна група "Телекабел".

140-годишнина отбеляза с пищен концерт читалището в Попинци

140-та си годишнина с юбилеен концерт на 23 юни вечерта отбеляза Народно читалище "Искра-1872" в село Попинци. Самодейните му състави приковаха погледите на публиката от препълнената зала за повече от два часа. Концертът започна с танца "Средногорки", а след него се заредиха индивидуални и хорови изпълнения на женската и мъжката певчески групи под съпровода на Иван Чардаков (гайда) и Стефан Йонов (тъпан). Танцовите формации "Върбица" и "Тангра" смаяха публиката с изпълнения от почти всички етнографски области на България. С лекота, невероятно излъчване и усет за актьорска игра танцьорите представяха интересни хореографии. Зрителите от сърце се смяха на хумористичния етюд "Нашенки", представен от Фолклорен танцов състав "Тангра", както и на шегаджийската раздумка на баба  Пена (Янко Карабойчев) и баба Гена (Георги Карабойчев – бивш ръководител в продължение на 15 години на Детски и младежки танцов състав “Яна”). Гост-изпълнителка на юбилейния концерт на читалището беше възпитаничката на Обединена школа по изкуствата "Евгений Зумпалов" в Панагюрище Виктория Манева, от класа на Нона Немигенчева. Тя поздрави рождениците с песента "Майка ми". Поздрав към всички бивши и настоящи читалищни дейци, отправи и народната певица Донна Лулчева, чиито първи изяви са били на сцената на Читалище “Искра-1872”. Колоритни "Български ритми", изпълнени от всички танцьори на танцовите състави на попинското читалище сложиха край на пищния концерт.
Сред официалните гости на юбилея беше кметът на общината Никола Белишки. Той поздрави сърдечно председателя на читалището Маньо Оряшков, членовете на настоятелството и всички читалищни дейци за ентусиазма и любовта, с които творят и поддържат пламъка на родолюбието. Изтъквайки ролята на българското читалище като един от стълбовете на българската държава, който е държал будно народното съзнание, кметът пожела много успехи на самодейците в благородната мисия за съхраняване, развитие и популяризиране на българската културна идентичност. А за да запечатат най-добрите си моменти от изявите в страната и чужбина, читалищните дейци получиха като подарък видеокамера.
Така приключи и тържеството за юбилея на това духовно огнище, запазило българската самобитност през годините и съхранило попинските обичаи и традиции. "Многая лета" беше естествената поанта, макар че и самодейци, и публика не искаха да се разделят.

Кратка визитка на Народно читалище “Искра-1872” - село Попници

През 1872 г. Васил Левски идва в село Попинци, за да създаде революционен комитет под формата на читалище. В комитета влизат като членове: Поликарп Чуклев – учител, съратник на Левски, свещеник Лука Енчев, Никола Пашов Даскалов, Петър Тодоров Чардаков, братята Кръстьо и Иван Карабойчеви, Марко Загорски и Иван Сотиров. За председател на комитета и читалището е избран Никола  Даскалов.
Основано в далечната 1872 г., днес читалище “Искра” се развива като културно-просветна организация с богата дейност и преодолява всички изпитания на времето. Благодарение на куража, волята и всеотдайността на читалищното настоятелство и самодейците то продължава да играе важна роля в обществения живот на селото.
През 1968 г. е  заснет късометражния филм “Въртяжката” с участието на жителите на село Попинци. Филмът с попинските пролетни игри е представен на Фестивала на фолклорните филми в град Дъблин – Ирландия, и печели сребърен медал за България.
От 1977 г. в село Попинци се провежда Фолклорен фестивал на маскарадните и кукерски игри. Организатор на фестивала е читалище “Искра”, съвместно с Кметство Попинци и Община Панагюрище. Фестивалът има конкурсен характер  и се провежда през три години.
Трудно е да се изброят участията на самодейците в национални и международни фестивали. Много са медалите и специалните награди, званията и отличията. Гордост за жителите на село Попинци са женската и мъжката певчески групи и съставът за автентичен фолклор, които вече 47 години пресъздават и съхраняват попинските обичаи и традиции. Успешна е творческата дейност и на Фолклорен танцов състав “Тангра”. В него танцуват 50 деца, разпределени в четири възрастови групи. През месец юли 2011 г танцовият състав се завърна с награда от Международния фестивал „Разиграно хоро” в град Охрид, Република Македония. През месеците май и юни съставът беше отличен с първо място в XXII Национален фолклорен фестивал “Янко Петров” в град Гълъбово и със специална награда в Дванадесети детски етнофестивал „Децата на Балканите – с духовност в Европа” в Хасковски минерални бани. И това е само една малка част от наградите, спечелени с много труд, усърдие,  търпение и любов към българския фолклор и традиции.
"Чат-пат културни новини" по информации на Община Панагюрище и НЧ "Искра-1872"

"Гегрговден" на бътовци не успя да се пребори за живо съкровище на България

Обичаят „Гергьовден в село Бъта” на Читалище „Никола Йонков Вапцаров - 1972” бе удостоен с грамота от системата за нематериално културно наследство на страната. Това стана ясно току в края на месец юни 2012 г., след като министър Вежди Рашидов връчи документа на самодейците. Грамотата е за принос в развитието и популяризирането на традиционната българска култура. Обичаят на бътовци обаче не успя да се пребори с всичките 22 кандидатури от цялата страна и да бъде обявен за живо съкровище на България.
Филмът с проектното предложение на бътовци бяха избрани на 16 май  като най-добри от всички в област Пазарджик. Областната комисия за разширяването на системата „Живи човешки съкровища България `2012” бе председателствана от гл. ас. д-р  Радка Братанова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Специалистът даде най-висока оценка на филма и представеният от самодейния състав към читалището традиционен празник „ Гергьовден в село Бъта”. Това бе и предложението от област Пазарджик, което се състезаваше за включване в Националната система „Живи човешки съкровища България 2012”. Попълването й се извършва на две години и нейният предишен етап се състоя през 2010 г. в рамките на Националния събор на народното творчество „Копривщица – 2010”.


След приключването на процедурата започва подготовката на българската кандидатура за Представителната листа на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Системата "Живи човешки съкровища" е създадена в изпълнение на Конвенцията за нематериалното културно наследство, приета от ЮНЕСКО през 2003 г.
Ето и новите пет  кандидатури, вписани в Националната представителна листа на елементите на нематериалното културно наследство по Националната система „Живи човешки съкровища – България” за 2012 година.
1. Сфера на НКН - Традиционно пеене и свирене
Име на проекта - „Добърски баби – пазители на традиционния обред Водици”
Институция - НЧ „Просвета 1927” – с. Добърско, общ. Разлог, обл. Благоевград
Групов носител - група „Добърски баби”
2. Сфера на НКН - Традиционно пеене и свирене
Име на проекта - „Да съхраним дунавските ритми в с. Антимово”
Институция - НЧ „Развитие-1926” с. Антимово, общ. Видин, обл. Видин
Групов носител - Духова музика „Дунавски ритми”
3. Сфера на НКН- Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци – Дървообработване и дърворезба
Име на проекта - ”От извора днес, за да ни има утре”
Институция - НЧ „Братство 1869” – гр. Кюстендил, обл. Кюстендил
Индивидуален носител - Стефан Алексов Петров от село Ломница
4. Сфера на НКН- Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци - килимарство
Име на проекта - „Чипровски килими”
Институция - НЧ ”Петър Богдан-1909” – гр. Чипровци, обл. Монтана
Групов носител - Женска фолклорна група и млади /Иванка Ивайлова и Захаринка Ивайлова /
5. Сфера на НКН - Традиционни празници и обреди – Празнуване на Васильовден /Сурва/
Име на проекта - „Народния празник Сурва в Пернишко”-
Институция – Регионален исторически музей – гр. Перник, обл. Перник
Групов носител - Сурвакарски групи от 31 селища
Стоян Радулов, снимки Мария Кършева

Моменти от постановката "Българи от старо време" на панагюрска сцена

600 продадени билета при капацитет 550 места в голямата зала на Театъра Дом-паметник в Панагюрище. Такъв бе заслуженият интерес на публиката към осъвременената версия на оперетата "Българи от старо време" на Старозагорската държавна опера. И не всички желаещи, успяха да видят хитовия спектакъл с участието на Стефан Рядков като дядо Либен и Герасим Георгиев - Геро като Хаджи Генчо. Прекрасни в образите си на Янка и Иван бяха кулуратурното сопрано Яница Нешева и Александър Мутафчиев, който беше дошъл специално от София, за да замести разболелия се Георги Динев.
Богати декори и пищни костюми припомниха на панагюрци истинската магия на позабравеното през последните години на родна сцена оперетно изкуство. А артистите останаха очаровани от топлото посрещане на публиката, която заредена с емоция след представлението не ги пускаше дълго време да си тръгнат с буря от аплодисменти.
Снимки от Николай Радулов
Вижте още

Съвременни български писатели: Лора Лазар

Лора Лазар е ново име в българската литература. На 05.12.2011 година на българския книжен пазар се появява първият й роман "Чашата на проклятието", определен за победител в обявения от издателство „Ера” и сайта „Аз чета” национален конкурс за криминален роман или разказ „По стъпките на Агата Кристи” в категорията Роман. Вторият роман на Лора Лазар „Грешният квартал” е публикуван от издателство „Изток - Запад” и е включен в поредицата "Magica" на издателството. На книжният пазар е в разпространение от 21.05.2012 година.
Лора Лазар е автор на пиесите „Мементо”, „Графити”, „Дом за Коледа” и „Час на класа”.
Авторката е завършила Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в град Казанлък и Софийския университет „Климент Охридски”, специалности „История” и „Философия” със специализация по "Културология".

Представяме Ви едно интервю на Лора Лазар за "Културни новини". Повод за него е вторият роман на талантливата писателка – „Грешният квартал”. Романът вече получи великолепни отзиви от професионалисти в бранша и от много читатели.

- Първият ти роман „Чашата на проклятието” получи положителни отзиви от читателите. Издателство „Ера” отпечата допълнителен тираж на книгата. Как един автор посреща успеха на първия си роман? Променя ли това  неговото отношение към писането?
- Не мисля, че публикуването на моите романи може да промени по някакъв начин нагласата ми към писане.
- Лора, новият ти роман „Грешният квартал” бе анонсиран за първи път така: „Атанас Далчев вдъхновява сериен убиец в “Грешният квартал” на Лора Лазар”. Какво те подтикна да напишеш тази книга? Какво е за теб поезията на Атанас Далчев? Какви бяха първите образи, които изникнаха пред теб, когато замисли този роман?
- Поезията на Далчев е омагьосваща. Поклон пред таланта му! Сюжетът на романа се роди за няколко часа в един жарък следобед. А първите образи бяха свързани със смъртта, мрака, зимата, студа…
- Жертвите на серийния убиец в твоя роман са хора, които са извършили сериозен грях, нарушавайки моралните норми. Има ли оправдано убийство?
- Не мога да оправдая убийството. И все пак, ние, хората сме грешници… Струва ми се, че в един криминален роман не е толкова важен актът на самото убийство, а по-скоро загадката, свързана с разкриването на убиеца.
- Ако трябва да запомним само едно нещо от книгата, какво би било то?
- Ако трябва да се запомни само един момент от книгата, то не си заслужава да се чете тогава… По-важното е читателите да усетят атмосферата на „Грешният квартал”, да съчувстват на героите, да разберат убиеца, но без да го оправдават…
- Читателите се чудят на твоята продуктивност и логично е да те запитам колко време ти отнема написването на един роман? Имаш ли някаква предварителна схема на сюжета, която следваш? Налага ли се да правиш проучвания, за да бъде достоверна информацията, която ни поднасяш?
- Написването на един роман никога не може да се планира в срокове. Някои от моите романи са писани само за месец и половина, но „Грешният квартал” бе обмислян в продължение на четири месеца.
Когато започвам да пиша, знам как ще започне и как ще завърши романът. Между двете крайности има огромна мъглявина. Най-трудната част за писане е около стотната страница. Понякога героите преобръщат подготвения от автора замисъл. Преди години четох, че Лев Толстой е изненадан от поведението на своята героиня Ана Каренина. Тогава не повярвах на думите на великия писател, но сега съм убедена, че героите могат да насочат сюжета в посоки, различни от авторовите намерения. При изграждането на образите писателят започва да разбира много по-ясно характерите и мотивите на своите герои, което предполага и нови, изненадващи на пръв поглед, техни реакции.
При написването на „Грешният квартал” не съм правила проучвания. Исках да отразя моите настроения при осмислянето на великолепните стихове на Далчев.
При „Чашата на проклятието” и „Небеса от грях” историческият материал е в основата на повествованието. Голяма част от тезите са научно проверени. Желанието ми е читателите да се докоснат до българската история, но поднесена не строго академично и изчистена от безумните интерпретации на чалга историците.
- Смяташ ли, че има някакъв бум в българската литература в момента? Преди седмици приключи Пролетният базар на книгата и редица издателства отбелязаха наличието на повишен интерес на читателите към българските автори?
- Ако има добри български автори, ще има и интерес към техните книги.
- Средно у нас се пада по една закупена книга на човек за година. Как може да се накарат българите да четат повече?
- Няма как да стане. Четящите българи постепенно ще оформят едно елитарно малцинство, неразбрано от огромната тълпа. Дано да не стигне до кошмарната ситуация от „451 градуса по Фаренхайт” на Бредбъри! Ако изчезнат книгите, ще изчезне въображението на човека, възможността му да твори свои светове и да се чувства свободен.
- Какви са бъдещите ти проекти? Няколко думи за сюжета на следващия ти роман?
- Следващият ми роман се нарича „Небеса от грях”. Ето кратка анотация…
Скучният живот на младата прокурорка Дара е преобърнат за миг в едно лятно утро. Във вилата й е открит трупът на нейния приятел Роско. Само ден преди това той е споделил с нея, че е по следите на голямо богатство. Уликите на комисар Михаил Донов, наричан Мишената, сочат към прокурорката, която е заподозряна.
За да открие убиеца на своя приятел, Дара също тръгва по следите на богатството.То принадлежи на митрополит Леонтий, който е погребан в храма на родния й град. В продължение на десетилетия НКВД и ДС следят дейността му в Америка и Австралия, а сега в търсенето на неговото богатство се намесват и представители на Българската православна църква.
Ще съумее ли младата прокурорка да изпревари всички и да открие истината за митрополит Леонтий – истина, дълбоко свързана с историята на България през ХХ век.
А изненадите за Дара ще бъдат шокиращи...
- Какъв въпрос би искала да ти бъде зададен?
- Защо цената на българските книги е същата като цената на преводната художествена литература? Отговорът за мен е неизвестен.
"Чат-пат културни новини"

Арт терапия представи Евгения Тотева с изложбата си "Хармония"

Евгения Тотева демонстрира арт терапията си
Със самостоятелна изложба под мотото "Хармония" и със своеобразна арт терапия чрез рисуване с пръсти се представи пред панагюрци художничката Евгения Тотева. Това стана на 13 юни в камерната зала на Театъра Дом-паметник в рамките на юнските Празници на изкуствата в Средногорския град. Според Евгения, "рисувайки по нестандартен начин с пръсти, се усеща не само силата на цветовете, но се извършва и точков масаж върху пръстите, където са проектирани центровете на жизненоважно органи". Както сподели художникът Николай Радулов, тук акцентът или ударението падна върху думата терапия. От нея обаче в крайна сметка се ражда изкуство. Няма нищо лошо, особено в експериментите. "Като лаик в изобразителното изкуство мога да кажа, че цветовете ми харесват. Що се отнася до самото събитие и представянето на този вид терапия оставам леко скептична", коментира Соня Гарчева в страницата на "Чат-пат" във Фейсбук. Важното е да не се боим от разнообразието, за всеки трябва да има по нещо и да вземе нещо за себе си.
"Чат-пат културни новини", снимки Райка Йорданова

Част от картините от изложбата "Хармония"

Примитивист шари Бъта с блажна боя

Зевзекът се прави на разследващ журналист с дървена камера
Гарчо показва изрисуваната от него стена на реката
"Обличам един шлифер. Слагам очила, камерата на рамо и се правя, че снимам. Изкарах акъла на работниците на няколко обекта. Докато рекултивираха едно сметище, направо полудяха от притеснение. Търчат началници да ме питат кой съм и кой ми е разрешил да снимам. Като им кажа, че камерата не е истинска, се хващат за главите", хвали се Гарчо. 
Дребна жилава фигура виси на стълба в коритото на река Банска Луда Яна и рисува по бетонна стена. В ръката си държи голяма бояджийска четка, която ритмично топи в кутия с блажна боя. Преминаващи по крайречната улица жители на панагюрското село Бъта поглеждат за секунда към него и отминават.
"Гарчо пак са го хванали неговите и е влязъл в реката да рисува нова картина", коментират кибици, седнали на пейка в центъра на селото. Всъщност едва ли има улица в Бъта, на която да няма нещо изрисувано от самоукия местен художник Йордан Калагларски, известен още и като Гарчо. 67-годишният пенсионер през последните 7 години е изписал всяка свободна площ, гаражна врата, електрически стълб или контейнер за отпадъци в селото. Не знае броя на творенията си, но при всички случаи са стотици. Няма и как да ги сметне, защото навикът му е да замаже вече изписана площ и върху нея да изрисува нещо Друго. Бай Йордан никога не е учил за художник, а е завършил само местното основно училище. До пенсионирането си работил като прикачвач, багерист, шофьор и идея си нямал от рисуване.
"Като се пенсионирах, нещо започна да ме напира отвътре. Рисуваше ми се и започнах", разказва той. Спомня си, че първия опит направил върху ламаринена цистерна, на която изрисувал възрожденска къща. В онези години покойната му вече съпруга нямала нищо против новите му занимания, стига да е свършил работата си вкъщи. Бътовчани пък научили за новото хоби на съселянина си, когато за първи път влязъл в реката, за да изрисува два щъркела.
"Данчо, какво правиш? Стига си хабил боята", подвиквали тогава жители на селото. Бай Йордан обаче не спрял. В продължение на две години изрисувал няколко моста и бетонната стена на реката. "Мерил съм я - 225 крачки", смее се самоукият художник.
Той кръстил изрисуваната стена "Шипка" 6. Като свършил с реката, Гарчо започнал да рисува по свободните площи из селото. Скептичните първоначално жители все повече започнали да харесват заниманията му. Стигнало се дотам да започнат сами да го канят да им нарисува по нещо. С времето славата му се разнесла и започнал да получава предложения да рисува и в Панагюрище. Гарчо не отказвал. Обикновено сам предлагал мотивите. Идеите си понякога вземал от вестници и списания.
" Като видя празно място, цяла нощ не мога да заспя, докато не измисля какво ще изрисувам", признава самоукият творец. Въпреки че не е учил, е наясно, че във всяка рисунка трябва да има симетрия, и затова често ползва живи модели. Когато започнал да рисува любимите му животни, отишъл до стадо с крави и с рулетка измерил пропорциите им. Козите пък направо ги затискал до стената, която ще рисува, и очертавал контура им. Всичките си картини започва, като първоначално с парче керемида или тебешир прави контурите на персонажите. " Бях решил да нарисувам на
реката хоро с девет фигури. Ама да е като истинско. Но като не бях рисувал хора? Облегнах се с гръб на стената и протегнах едната си ръка. С другата се очертах. След това застанах в друга поза и пак се очертах. Така нагласих и деветте играчи от хорото. След това беше лесно да ги оцветя", обяснява техниката си бай Йордан. Той винаги рисувал с обикновена блажна боя. Започнал с наличната, която имал в дома си. Впоследствие хората от селото сами започнали да му носят остатъците си от боя след ремонт.
„С един литър боя изрисувам около два квадрата площ. Дори и да се наложи да купя една-две кутии, не е чак толкова скъпо. Нямам претенции и към четките. Рисувам си с обикновени бояджийски. Друго не ползвам. Най-много обичам да рисувам възрожденски къщи, манастири и животни", признава той.
С годините самоукият майстор е започнал да набляга на качеството. Рисува по не повече от 2-3 часа на ден. Все по-критичен е към себе си, затова все замазва предишни рисунки, за да направи нови. Докато показва изрисуваната крава на гаражната си врата, обяснява, че това е 24-ата поред творба, която краси металната му порта. "Още не е завършена. Сега е само крава, но ще се появи и човек. Може и друго. Още не съм решил", замислено реди пенсионерът. Често рисунките му са съпроводени със странни, шеговити надписи. Над собствения му гараж с кравата например пише: "Всеки ден не е Великден." С времето част от рисунките му са започнали да се заличават и художникът се е замислил за нови теми. Началото на творческия му сезон започва със затоплянето на времето.
В Бъта и околностите е известен не само като художник, но и като непоправим зевзек и имитатор. На достъпната откъм улицата стена на къщата му виси цял наръч апетитни луканки. Забелязват се още отдалече. Те обаче не стават за ядене, защото са направени от боядисан маркуч. " Нарочно съм ги сложил. За шега. Ако някой иска да си хапне, да заповяда", смее се от сърце бай Йордан.
Йордан Калагларски - Гарчо
Любимият му номер е да се прави на разследващ журналист. От дърво си е направил макет на видеокамера. Боядисал я в черно, сложил истинска видеокасета отстрани и надписи. Отдалече човек няма как да познае, че не е истинска.
За да прави номерата си, той е събрал цял сандък с различни костюми, перуки и други атрибути.
Правил се е на млада булка, която кърми дете край пътя. Слагал е жълта мигаща лампа на главата си, докато чисти сняг. Имитирал е Лепа Брена. Любимото му е да имитира Чарли Чаплин.
"Йордан участва във всяко селско тържество. Ако сме забравили да го поканим, той сам пристига с готов номер", признава председателката на читалището в Бъта Гита Деянова.
"На хората им трябва смях, защото са заринати от проблеми. А и ми доставя удоволствие да правя маймунджилъци", признава бай Йордан. Той не крие, че не всеки приема шегите му. По тази причина се отказал да се прави и на умрял. Бил намислил да изплаши свой приятел, но му дошло наум, че човекът може да получи инфаркт от неочакваната среща с мъртвец.
Въпреки възрастта си няма намерение да се отказва от хобитата си. Има подкрепата на децата си. Дъщерята на самоукия художник е уредник на читалищната библиотека в селото, а синът му живее в Панагюрище. В Бъта пък са доволни, че Гарчо прославя селото им.
Текст Любо Илков, източник БТА, снимки Стоян Радулов, „Чат-пат”
Вижте още

Фестивалът за млади оперни дарования „Елена Николай” отложен за догодина

Има опасност една благородна инициатива да потъне в небитието без време
Елена Николай
Първи Национален конкурс за млади оперни певци на името на световно-известната панагюрка Елена Николай да се провежда в Панагюрище. Такава е идеята, инициирана от младата и напориста Соня Гарчева, която трябва да събере на една сцена младите таланти на България. За да им даде възможност да  представят своята дарба пред авторитетно жури и да участват в една благородна  надпревара, в която да се отличат най-подготвените за голямата сцена.
Соня Гарчева
Но още в зародиш организационни спънки и проблеми от финансов характер почти препънаха тръгналата в правилна посока инициатива. А Панагюрище има уникалният шанс да се впише в редиците на българските и европейските културни музикални центрове, даващи летящ старт на хиляди млади таланти. Още повече, че превръщането на града в „престижен културен център в региона и страната” е петият приоритет и съответно – цел, в управленската програма на общината в областта на културата до 2015 г. Пък и конкурсите са и начин за привличането на интереса на различни поколения зрители към класическата музика, към истинската висока култура (включително и като контрапункт на ширещата се чалга).
Тъй че смисълът от провеждането на подобен фестивал е ясен – освен всичко казано дотук, той безспорно би обогатил културния календар на Панагюрище и би привлякъл дори посетители. Да не говорим, че споменаването на името на града на национално и европейско ниво, и то с положителен знак, е повече от желателно за имиджа му. Конкурсът, заедно с други инициативи и фестивали в града може да се превърне в основа на мащабна медийна кампания за популяризиране на Панагюрище и превръщането му в истински културен център. В едно средногорско Банско или една средногорска Каварна...
Инициаторът е потърсил съдействие от общинската управа и е получил принципно съгласие за провеждане на конкурса. Но за съжаление той не бе  включен в годишния културен календар на общината, макар инициативата да е още от февруари на миналата 2011 година, и съответно за него не е предвидено финансиране в годишния бюджет за 2012-та. След поредица от разговори с кметския екип в лицето на зам. кмета Галина Матанова вече стана ясно, че след включването на проявата в календара и планс-сметката за 2013 г. провеждането му се отлага с още една година. Потърсено е финансиране и от Фондация "Америка за България", но оттам също са отказали да застанат финансово зад проекта. За да бъдат осигурени средства от общината – проектът за конкурса трябва да мине през сесия на общинския съвет, да се потърсят средства и от местни спонсори.
Творческата страна на конкурса е почти завършена и имаше готовност з апровеждането му още през тази есен. За председател на журито бе поканена Христина Ангелакова, за членове – имена като Дарина Такова, Калуди Калудов, Александър Текелиев и Мартин Пантелеев. За водещ на гала-концерта има готовност да дойде  Руслан Мъйнов, а маестро Григор Паликаров вече е дал съгласие да бъде диригент на гала-концерта. Всички тези именити творци от националното ни оперно и симфонично изкуство вече знаят, че в Панагюрище се готви такъв конкурс и в музикалните среди го очакват с нетърпение.
Но противоречивите сигнали от Панагюрище могат да изиграят лоша шега, както и поредното отлагане на първото му издание. Остава да се надяваме, че местната управа, а и местният бизнес, ще направят  усилието тази наистина добра и напреднала в организацията си идея да се осъществи. И да подадат ръка на творческия ентусиазъм на гражданите на Панагюрище.
Стоян Радулов

Фоторепортаж: Поезия, музика - живот и любов с гостуването на Камелия Кондова и Славимир Генчев

Славимир Генчев след срещата: 
"...И златното съкровище бе в мен"
С много мили думи и снимки от мобилния си телефон е обрисувал гостуването си в Панагюрище заедно с поетесата Камелия Кондова бардът Славимир Генчев на личния си блог.
"В двора на Историческия музей се срещнахме с част от културната общественост на Панагюрище, видяхме се със стари и се запознахме на живо с нови приятели от Фейсбук, като художника Стайо Гарноев и поетите Дарина Дечева, Лиляна Ерова, Томи Наплатанов, Димитър Дънеков, Тони Лунгарска, и още много други."
Бардът е останал впечатлен от Стайо Гарноев, който "като истински горд панагюрец и добре осведомен екскурзовод ни наливаше в главите историческа информация". 
На срещата под мотото "Живот и любов" Славимир Генчев и Камелия Кондова споделиха с панагюрските си приятели в стихотворна и певческа форма своите възгледи по генералната тема. По специална покана се включи за малко и поетесата Маргарита Петкова, която бе дошла специално от София, за да ги чуе. Чуха се стихове и от панагюрските домакини.
След всичко това, Славимир Генчев завършва краткия си разказ за тази изпълнена с поезия вечер така: "... И златното съкровище бе в мен". 
"Чат-пат културни новини"
Повече за Камелия Кондова и Славимир Генчев вижте тук
© снимки от Николай Радулов

Кръстьо Раленков получи Славейковата награда за 2012 г.

Нашият съгражданин, поетът Кръстьо Раленков, получи престижната Славейкова награда за 2012 г. Това се случи след проведения традиционен анонимен националнен конкурс за лирично стихотворение в Трявна. Наградата – авторска статуетка на скулптора Людмил Бонев и парична премия от 1 600 лева му бе връчена от кмета на Трявна Драгомир Николов.
С втората награда бе отличен поетът Гриша Трифонов, а двете трети награди са за Елица Горетова от София и Ненчо Славчев от Видин.  Тази година в анонимния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови участваха с по една творба 300 автори от  страната. Селекцията бе направена от петчленно жури, което по традиция остава анонимно до края на конкурса.  Председател за 2012 г. беше Недялко Йорданов, а членове - Ясен Атанасов, Вера Христова, Людмил Попов и Пламен Дойнов.
А ето и награденото стихотворение.
Още поезия и повече за Крстьо научете тук
Още новини за Кръстьо вижте тук
Стоян Радулов

Денят на еднодневката

По разчертаната с тебешир улица
подскача детството ми или играе на ръбче.
Епично ленив като волска каруца,
скрибуца денят на живота из бръчките.

Бърчи бърни денят, напряга се,
капят лиги и пот.
По-безсмъртен от бог и по-здрав от тояга
аз играя … Самият живот.

Аз съм той, а пък той … Той е друго.
Вцепенена от уплах гора.
И стрелка неизменно загърбила юга.
Чук и сърп – смъртоносна дъга.

Бае Тодор, бръснаря, по-чер от каиша си
точи своя излишен бръснач.
И по-остра от него е само въздишката.
И се смесват през времето
кръв и белег, и плач.

А пък Спас се обеси над пращящото радио,
със нозе във вълните на „Свободна Европа”.
И въжето бе късо, колкото навик,
а тъгата му тегнеща, колкото котва.

По-безгрижен от смърт, аз играех тогава.

Бях пират, индианец, пълзач по скалите.
Бях висок до небето – и почти водоравен.
Плодовете на пола несмело опитвах.

Без асфалт и бордюри, съседната улица,
обяви ни война. И игрите приключиха.
Много чужди глави в бой със камъни счупих,
много пъти и моята чупиха.

Има притча в това, че се бихме за „ръбче”.
И баналност – играчка, превърната в плачка.
А навярно си сменяхме млечните зъби
и от хищните сенки в нас вече се плашехме.

Чичо Съби – клисарят – качи се на черквата
и преди да се гмурне, помаха ни …
И се чу, че избрал грехопадение,
пред това да донася.

Мима Лудата хукна по-гола от истина
сред ликуващата манифестация.
И я биха пред всички. Жестоко я биха!
Както бият по празници.

Но жестокото още не бе рафинирано.
Още нямаше ласкава маска и беше наивно.
Баба сложи ръцете си сухи, закри ми очите.
И разказа ми приказка за самодиви.

Все така се лекувахме, все така се тешахме –
с самодиви, със билки, а дядо – с ракия.
Бабо, миличка, аз вече знаех,
че човекът добър е … и мълчалив.

И растях – с тези странни човешки комети,
и растях – не страните, душата ми първа брадяса,
и растях – на пуловера заедно с плетката,
цял сред изгрев, но вече вторачен във залеза.

А по пладне любовите, думите, смислите
свойте тъжни обратности сочеха.
И човешкото беше напразно усилие
Да решим квадратурата
на кръга си порочен.

Е, сега вече вечер е. Толкова ясна,
че за първи път схващам колко добре
е да викне майка ми от терасата.
И в един светъл дом да ме прибере.
Стихове Кръстьо Раленков

Камелия Кондова и Славимир Генчев гостуват на панагюрските Празници на изкуствата

Поетесата Камелия Кондова, приятел на "Чат-пат", и поетът-бард Славимир Генчев гостуваха на Панагюрище в неговите юнски Празници на изкуствата. На 12 юни вечерта ч. в двора на Градския исторически музей с техните китара и стихове - рецитирани и изпети, се докоснахме до вечните теми "За живота и любовта".На няколко пъти в "Чат-пат" вече е ставало дума за Камелия Кондова. Нейни стихове и текстове, интервю с Камелия, включително и прекрасно есе за панагюрския художник Стайо Гарноев от нея можете да прочетете тук.
Нейният партньор в поетично-романтичната вечер, Славимир Генчев, по образование е филолог (СУ "Св. Климент Охридски"). Работил е като журналист и редактор в различни вестници и списания, като уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица, като преподавател по български език в Института за чуждестранни студенти - София. Той участва със стихове в сборника "Смяна 80" (1980), автор е на стихосбирките "Перо от огъня" (1989), "Черна кутия" (2000), "Единицата мярка" (2002; електронно издание), "Цветоглед" (2005). Носител е на няколко национални литературни награди: "Димчо Дебелянов" (1975, Копривщица), "Яворов и ние" (1985, Поморие), "Магията Любов" (2001, Казанлък), "Мечти по лято" (2002, LiterNet).Като изпълнител на авторски песни печели втора награда на национален конкурс в Добрич (1988), първа награда на националната бард среща “Морски струни” в Несебър (2002), голямата награда на Община Ловеч на националния Бардфест в Ловеч (2004). Член е на Съюза на българските писатели.
Повече за него можете да научите на личния му блог: slavimirgenchev1953.blog.bg
"Чат-пат културни новини", © снимка от Николай Радулов

Поредица от катарзиси на панагюрска сцена в Празниците на изкуствата

На 11 юни вечерта панагюрската публика изживя катарзис. Причината беше постановката на режисьора Асен Шопов "Железния светилник" от Димитър Талев с трупата на Театъра на Българската армия, която гостува в Панагюрище в Празниците на изкуствата.
"Да четеш Талев е изключително удоволствие, да го поставиш на сцена - изключително предизвикателство, което не носи задължително гаранция за успех. - Това казва самият режисьор Асен Шопов. - И все пак, добре би било, ако успееш, макар и само да се докоснеш до неговото човеколюбие, до неговото родолюбие, до гордостта, която изпитва от единението си с народа, който го е родил и голготата, която е преживял, отдавайки му цялата си творческа енергия.
Запалването на „железния светилник” разпръсква мрака в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество.
Ето защо днес, когато нацията се тресе от противоречия, когато се топи като свещ и живее с мисълта за оцеляване, натоварена с чувството, че всичко се разпада, че децата ни изоставят и какво ли не още ... именно днес, няма по-подходящ автор и по-нужно заглавие, което театърът да отправи като послание към своите зрители."

В спектакъла взеха участие  актьорите Георги Къркеланов, Васил Михайлов, Пламена Гетова, Ангел Генов, Александра Сърчаджиева, Милен Миланов, Тигран Торосян, Меглена Караламбова, Йоана Буковска, Георги Кадурин, Антоанета Добрева – Нети, Явор Бахаров, Иван Ласкин, Георги Новаков, Никола Гълъбов, Стефка Янорова, Елена Райнова, Мирослав Косев, Стойко Пеев, Мирослав Пашов. Отзив за постановката от Румен Спасов вижте тук.
Празниците на изкуствата започнаха с безсловесния пластичен спектакъл, съчетаващ актьорска игра, танц и пантомима в органично цяло - "Змейова сватба" на Казанлъшкия театър "Любомир Кабакчиев". Тя и "Железния светилник" от 11-ти, са само предвестник на това, което ще се случва до края на празничните дни.
 
Кулминацията на седмицата очаквайте в четвъртък на голяма сцена в театъра, когато на гости ще ни дойде Държавна опера Стара Загора с техния прекрасен провокиращ, съвременен, забавен оперетен спектакъл "Българи от старо време". Текстът на Любен Каравелов, писан през 1867 г., е мoделиран през либретото на Коста Райнов и музиката на Асен Карастоянов. Композиторът написва тази оперета през 1958-та и на следващата година тя е поставена за първи път на сцената на Музикалния театър в София. Всъщност повестта "Българи от старо време" е наистина подходяща за основа на оперета: от българския фолклор идва хумор, добра доза иронии, етножизненост и пародиране на винаги готовата народопсихологична символика. Въпреки че в центъра на събитията са мъжете-стопани на двете фамилии, подмолно Каравеловият текст, а и оперетата, почита жените-стопанки, този път без странични хватки за подриване на техния статут. Неумението на нашите герои да общуват нормално, уж говорят на български език, а не се разбират, е основа на тази комедия на нравите. 
Постановката е на Николай Априлов. За първи път в нея ще видим Герасим Георгиев – Геро в ролята на Хаджи Генчо, със специално участие е и Стефан Рядков в ролята на Дядо Либен. Участват още: Мария Иванова, Маргарита Йовчева, Яница Нешева,Тоня Петрова, Шмилена Султанова, Милен Денев, Георги Динев, Добри Добрев, Любомир Петков, Борис Тасков. Танцов състав на ансамбъл "Загоре" Оркестър, хор и балет при Държавна опера Стара Загора.
Но преди него разбира се, на 12 юни, ще има леко лирично отклонение със стиховете на Камелия Кондова и китариста Славимир Генчев. Анонс на поетическото събитие очаквайте в отделна публикация. Както се казва най-хубавото все още предстои.
Соня Гарчева, Стоян Радулов

Старата къща на Иван отвори врати за нови литературни срещи

Старата къща на поета Иван Станчев, знаково място за панагюрската литературна бохема, отново отвори врати за срещи между приятели - всичките до един съпричастни на каузата "Чат-пат".  Подробностите ще научите по-нататък. Само ще споменем, че всички видяха първото издание на книжката на учителя Стоян Панчовски за панагюрския говор, която той донесе лично. (Повече за нея вижте тук) Сега ви представяме снимките от събитието, които говорят сами за атмосферата и духа на първото от цяла поредица подобни събирания това лято.
Снимки Райка Йорданова

Светилник и за съвремието

Цялостен и консервативен, в духа на най-добрата българска традиция, но и с боляща съвременна проблемност, спектакълът „Железният светилник” на режисьора Асен Шопов, започва да набира скорост и да се получава - все по-убедителен - в Театър „Българска
армия”.
Това не е игра на театър, на която респектиращо зрелият режисьор вероятно се е „наиграл” в по-предишни времена, това е истински премерено театрално случване, в което не само лексикта е класична, стремяща се не да деконструира, а с честни и трудни усилия да конструира по-добри светове на свобода и простор на творчеството. В заложеностите на драматургичния
текст, но и чрез живата работа на актьорите от разни поколения – от дебютантите, до доайените (без да забравяме и преобладаващата зрялост между тях) – всеки изстрадва кръста си, било в личен, било в обществен план, за да зазвучи чрез споменатата цялост нефанфарно оптимистичното убеждение, че по българско нещата могат да се получават по-добре. И че това зависи от определени лични усилия, в които всеки може да захване и да оживотвори своята роля като част от една по-съвършена човешка съборност. Звуковата картина е с дълбинно Кукузелеви послания, кореспондиращи с категоричната реторика на Хилендарския монах, с иконописната и стилизирано-дърворезбена визуалност, в която са заложени препратки към общинскост и демократични процедури; но и с по-светската македонска песенна традиция, преливаща в съвсем модерно решени мизансцени, в които е утвърдено майсторството и градителството, въпреки трагичните изпитания. Дълбокото ми убеждение е, че този спектакъл следва да бъде видян от всички студенти, а не само от хуманитаристите, дебатиращи измеренията на властта и на културата; и не само от феминистките, дискутиращи върху правото на аборт, например. За учениците, не само от столицата, но и за техните учители (колкото са останали истински), също би било празник подобно съпреживяване.
Румен Спасов, източник auditorium.art.bg

Панагюрка стана най-младият преводач на Стивън Кинг на български език

Панагюрката Цветелина Тенекиджиева стана най-младият преводач на Стивън Кинг на български език. Наскоро тя е завършила работата си по превода на най-новата книга на Стивън Кинг „22 ноември 1963“, която вече е факт, съобщиха в. "Време" и ПИА. „Изключително горда съм със себе си, защото постигнах  една мечта - превод на най-любимия  ми автор, по който, между другото, ме зариби баща ми - вероятно най-големият фен на Ст. Кинг, който познавам, и той също е много горд“ – рзказва Цвети. Това е първият й  превод  за издателство „Плеяда“. След пробния превод, нашето момиче веднага е одобрено за превода на новата книга на Стивън Кинг. „Повечето ми колеги от Английска филология се ориентираха към професии доста различни от превода, даже ми се чудеха как може да ми се занимава с това, затова няма особено голям прилив на млади преводачи в бранша“ – обяснява Цвети, която записва английска филология именно с презумпцията да се занимава с преводи. „Работя от къщи, сама си определям работното време, старая се да си налагам по-стабилна самодисциплина“ – допълва още тя.
Мадлена Георгиева

Анекдотите за Джаши и Калчо в ново издание

Очаквайте  само в брой 22 на „Време“ за 2012 г. безплатното приложение за „Джаши и Калчо“. Ново издание на анекдотите за двамата панагюрски зевзеци, събрани от Иван Гарчев.

Четете само в "Чат-пат" поредицата "Панагюрски кодоши - приказки без край"
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5) 
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Очаквайте скоро и Част 7!

Афиш: "Железният светилник" на Панагюрска сцена


Автор: Димитър Талев, постановка: Асен Шопов, сценография: Асен Шопов, музикално оформление: Асен Шопов, фотограф: Иван Дончев, участват: Георги Къркеланов, Васил Михайлов, Пламена Гетова, Ангел Генов, Александра Сърчаджиева, Милен Миланов, Тигран Торосян, Меглена Караламбова, Йоана Буковска, Георги Кадурин, Антоанета Добрева – Нети, Явор Бахаров, Иван Ласкин, Георги Новаков, Никола Гълъбов, Стефка Янорова, Елена Райнова, Мирослав Косев, Стойко Пеев, Мирослав Пашов.

"Да четеш Талев е изключително удоволствие, да го поставиш на сцена - изключително предизвикателство, което не носи задължително гаранция за успех.
И все пак, добре би било, ако успееш, макар и само да се докоснеш до неговото човеколюбие, до неговото родолюбие, до гордостта, която изпитва от единението си с народа, който го е родил и голготата, която е преживял, отдавайки му цялата си творческа енергия.
Запалването на „железния светилник” разпръсква мрака в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество.
Ето защо днес, когато нацията се тресе от противоречия, когато се топи като свещ и живее с мисълта за оцеляване, натоварена с чувството, че всичко се разпада, че децата ни изоставят и какво ли не още ... именно днес, няма по-подходящ автор и по-нужно заглавие, което театърът да отправи като послание към своите зрители."
Асен Шопов

 Гледайте постановката на Театър "Българска армия" в Театър Дом-паметник в Панагюрище от 19:00 ч. на 11 юни в рамките на традиционните Празници на изкуствата.

Възпитаниците на Немигенчева се разписаха в своя първи "Автограф на петолиние"

Незабравимо духовно преживяване,  споделено от над 500 души - така накратко би могъл да се опише първият самостоятелен концерт на класа по поп и джаз пеене към Обединена школа по изкуствата с музикален ръководител Нона Немигенчева.  Събитието под наслов "Автограф на петолиние" препълни голямата зала на театъра, а с вдигането на завесата зрителите бяха пренесени в един вълшебен и по-добър свят - светът на музиката. Техни водачи в този чуден свят станаха петнадесетте славейчета на Нона Немигенчева. На сцена с градски декор се редуваха  индивидуални и групови изпълнения, а публиката възнаграждаваше със заслужени аплодисменти всички млади таланти, на възраст от 4 до 17 години, от току що прохождащи на музикалната сцена, като мъничката Лора Куруджиева, до носители на престижни музикални награди като Иванина Узунова, Мария Финджикова, Светозара Крайчева, Габриела Шкодрева, Виктория Манева. Всички те подариха на панагюрци истинска наслада от магията на музиката, незабравими два часа, изпълнени с прекрасни изпълнения на песни,невероятно сценично поведение, артистизъм и отношение към публиката. А от първия ред, развълнувана и напрегната, както винаги, всяка изпята нота и всеки такт,  следеше Нона Немигенчева - полировачът на кристалните детски гласове, безкомпромисна и перфекционистка, строга и в същото време по майчински топла. И която за сетен път показа какъв е резултатът, когато влагаш сърце и душа в това, което правиш - само за пет години класът по поп и джаз пеене може да се похвали с две награди Гран При, 16 златни, 14 сребърни и 9 бронзови медали и куп поощрителни награди. Сред гостите на концерта бяха кметът на общината Никола Белишки и заместниците му Галя Матанова и Георги Павлов, както и композиторът Хайгашод Агасян и продуцентът от БНР Мая Райкова.
Мадлена Георгиева, източник pia-news.com