"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

С кръшни хора панагюрци стъпиха в Коледата


Танцьори от фолклорен състав "Средногорска жарава" в Коледното веселие на панагюрци
Кръшни хора се виха два часа на площад "20 април" в бунтовния град
С Коледно народно надиграване и веселие започнаха Коледните празници в Панагюрище. На площад "20 април" предиобеда на 21 декември 2013 г. професионални музиканти и самодейци извиха кръшни хора, в които увлякоха стотици панагюрци. Раздаваха се греяно вино, празнични погачи, кравайчета и мед.
Специален гост на празника бе фолклорната изпълнителка Росица Пейчева, придружена от танцов състав „Етноритъм”. В коледното надиграване с хора се включиха самодейците от „Поибренски ритми”, от състав „Средногорска жарава”, танцьорите на Мария Бензарова,  учениците от хореографската паралелка към СОУ „Нешо Бончев”, както и танцовият състав „Средногорче” към читалище „Св. Боян Княз Български” в Панагюрище. Кметът на общината Никола Белишки отправи празнични пожелания към придошлите в съботния слънчев ден на площада и вдигна наздравица за съгражданите си.
"Чат-пат културни новини", снимки от ТС "Средногорска жарава" и NoStop.bg

Валери Петров: Усещам ХХI век като голямо изпитание

Валери Петров
Валери Петров е сред най-обичаните поети, писатели, преводачи и сценаристи за поколенията от средата на ХХ век до днес, а, убедени сме, и занапред. Има и малко познати факти, свързани с него, като например, че е роден с името Валери Нисим Меворах, завършва медицина и участва като кореспондент във  Втората световна война. През 2010 г. академикът навърши 90 г. Рядко дава интервюта, само когато наистина има какво да каже. Този път избра да го направи  за Списание 8. Интервюто е от 2011 г., но понеже напоследък е коментирано, ви го представяме в пълната му версия. Ще се уверите, че то не е загубило и дума от своята актуалност...

- Г-н Петров, кое ви дава сила да продължавате да пишете?
- Сила? При мен въпросът не се поставя така. Аз просто съм свикнал с писането и не мога да си представя своя живот без него. Нещо ме кара да пиша, носи ми удоволствие, когато го правя, и радост, когато ми се стори, че се е получило нещо нелошо. Разбира се, този, който е стигнал до десетото десетилетие, трябва да внимава в играта.
- Нашето списание се казва „8", а това е числото на безкрайността. Има ли нещо безкрайно в човешкия живот?
- Бих могъл да ви измисля някоя духовитост, но навярно  не това искате. А, говорейки сериозно, мисля, че всичко в живота е крайно, като започнем - за съжаление - със самия него, живота. Но може би е безкраен живот това, че гените ни се  предават на следващите поколения? Лошото е, че самосъзнанието на индивида свършва с неговата... с, така да се каже, свършека му.
- Помъдрява ли наистина човек с годините?
- Не съм сигурен. С годините той натрупва опит, но към края пък често започва обратният процес... да не му казвам и на него името. И освен това, от гледна точка на интелекта, хората не са равни при старта. Французите имат една дума: „Когато си красив, то е до време, когато си глупав, е завинаги." Не става дума за мен, разбира се, но помня, че веднъж, във връзка с някаква случка от миналото, си казах: С кой акъл си го направил? И си отговорих: С твоя си, със същия, с който и сега можеш да направиш не по-малка нова глупост.
Но, шегата настрана, както се знае, старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец. Така или иначе, всичко това не е много важно на практика - въпросните млади изобщо не ни слушат. То е като с пословиците - какво са те, ако не опит на поколенията да предадат уроците, които са получили от живота, на идващите след тях? Опит неуспешен, защото ние научаваме поговорката, дори я цитираме наляво и надясно, но трябва да изпаднем в положението, за което тя говори, та да проумеем, какво ни е казвала.
- Много хора твърдят, че римите и традиционното стихосложение са отживелица, а вие продължавате да сте им верен. Защо?
- Първо, аз мисля, че навярно - поне у нас - такова е само чувството на някои от младите поети и младите любители на поезията,  и че много  повече са тези, които не харесват разпадането на формата в поезията, особено когато то е свързано с неразбираемост, маниерност и нормален мързел, както често бива. Нещо повече, мисля, че напредналото отдръпване на читателите от поезията  е причинено в немалка степен именно от практикуваното - отдавна на Запад, а отскоро и у нас - разрушаване на класическия стих. Трябва ли да казвам, че всичко това е свързано с глобалната духовна криза, която днес преживява човечеството?
Но, разберете ме правилно: естествено, поезията се е правила и може успешно да се прави по единия и по другия начин. Аз лично съм свързан още от дебюта си с традиционната форма, просто не умея да пиша иначе, а и мисля, че модерността е не в отказа от римите, а нейде съвсем другаде...
- Вие сте от малкото хора от вашето поколение, които работят с компютър и интернет. Какво пречи на по-възрастните да свикват с новите технологии?
- Мисля, че ни пречи преди всичко възрастта. Аз също съм само в детската градина на новата грамотност  и току викам на помощ внука си, защото  седмичният ми труд се е скрил в магическия сандък  и не мога да го измъкна от там. Но другото, което ни пречи, навярно е чувството „закога, бе!", а и убеждението, добито от  странични свидетелства, че интернетът не носи добро на хората. Да си призная, и аз съм убеден, че въпреки безспорните удобства, които той предлага, виртуалната връзка между хората, установявана от него, е фиктивна, докато откъсването ни, благодарение на нея, от действителния съсед или познат е реално и вредоносно. Тази мрежа не ни свързва, а ни улавя и ни откъсва от реалния свят с неговите реални проблеми. Но това е друга, много голяма тема, за която нямаме време, защото би обхванала сериалите, развлекателните програми, „най-добре продаващата се" литература, трилърите и килърите, и изобщо въздуха, който дишаме.
- Но хората все пак трябва да са оптимисти, нали? В какво можем да намерим сила, за да вървим напред?
- Мисля, че думата „оптимизъм" е синоним на „жизнена сила".  Тази сила не се търси и намира -  като всяка друга черта на характера, или я имаш, или я нямаш. Но човек трябва да полага усилия, за да преодолее черногледството, в което може да е изпаднал. Ако успее, това ще значи, че е надарен с жизнена сила. Виждате, голям схоласт съм, а?
Далеч от схоластиката обаче, си мисля за писателя, че той и в тежките обществени моменти трябва да търси за себе си и за тези, които го четат, искрица вяра в победата на доброто.
- А в този ред на мисли, защо е важно да запазим детето в себе си? Как можем да го направим?
- Това нещо не става насила. Мисля, че всеки - в една или друга степен - запазва спомени от детинството си и нещо от детския поглед към света. Аз лично имам лоша памет и малко такива спомени, но нещо от детското виждане, изглежда, се е запазило в мен, защото, като се обърна към написаното от мен през годините, виждам, че много често в него се мяркат образи на хлапета. Не казвам малчугани, защото тази дума ми е втръснала от честата x употреба в печата.
- Почти всички, които са имали възможност, са се заразили от жаждата за известност и са я търсили. Вие, напротив, винаги страните от нея. Как успявате да се предпазите от това изкушение?
- Ще ви отговоря с една случка, разказвана за големия ни актьор Константин Кисимов. След едно гостуване на Народния ни театър в Румъния някой го попитал: „Абе, бай Коста, вярно ли е, че букурещките красавици се трупали пред хотелската ти стая?". А той отговорил: „Бе, то ни е вьерно, но ти го разказвай!" Та такъв е и моят случай. Това, което казвате за мен, „ни е" съвсем вярно, макар да ме ласкае. От желанието, ако не за известност, то поне за признание, човекът на изкуството не може да избяга. Нещо повече, всъщност то не е изкушение, а един от стимулите ни да пишем, рисуваме и т.н. Не главният. Главният е в това, че ти се работи, че ръцете те сърбят - в нашия случай - за писалката или клавиатурата.
Но пред човека на изкуството има два пътя, два начина за осъществяване – единият е този на шумната самореклама, другият -  на усърдния труд и уважение към изкуството. Аз лично  съм следвал принципа „То ще се разбере".
Напоследък обаче критериите в културния ни живот така се объркаха, ролята в него на конюнктурите, рекламите, политиката така нарасна, добрата публика така оредя, че не облажавам даровитите хора, които тепърва навлизат в света на културата ни.
- Следили сте почти едно столетие как се променя страната ни, а и цялото земно кълбо. Накъде вървим? Как си представяте обществото на бъдещето - може ли то да е по-социално?
- Въпросът ви ме затруднява - току-що говорих за това, че не бива да разпространяваме лошите си настроения, а и отложихме темата за културния глобализъм. Но какво да правя - имам чувството, че човечеството преживява такава тотална криза – екологическа, икономическа, политическа, социална, духовна, – каквато май не е трябвало да преодолява ни веднъж в хода на цялата си история. Мисля, че и другаде съм отбелязвал честата употреба напоследък на думата „оцеляване" – явно не сме много сигурни, че човешкият род ще оцелее. Трябва да се поумнява, и то час по-скоро. Трябва да се научим да минаваме над различията от всякакъв род, да се борим със заложените в нас от пещерно време алчност и агресивност, които според мен са в дъното на всичко. Усещам нашия век като голямото изпитание за Човека, който  твърде самонадеяно се е нарекъл „знаещ, разумен".
А питате дали бъдещото общество трябва да бъде по-социално. Според мен изразът ви е слаб. То трябва да бъде не само по-социално, но съвсем друго, ново, по-човечно и достойно за Човека. Виж, тогава можем да спрем историята! Шегувам се, то се знае, историята не може да спре, освен - ай-ай-ай! - по еко- или астропричини. Но, мислейки в границите на нашите обозрими времена, напразно ни убеждават, че това, което имаме, наистина било несъвършено, но по-добро не можело да се измисли. Така ли? Наричате несъвършенства ужасите, сред които светът живее? И значи понеже берлинската стена била рухнала, и т.н. да престанем да мислим за една по-добра уредба на живота върху планетата, да заглушим в себе си гнева срещу злото и бляна за справедливост, който човечеството лелее, откак се помни?... Простете, развълнувах се, и това „лелее" го доказва.  
- Ще пребъде ли книгата? С какво се захранва така популярната през последните десетилетия несподелена любов на човека към телевизора?
- Главната причина за пристрастяването на децата към телевизора е, мисля, в това, че е по-лесно да гледаш и слушаш наготово приказката, отколкото да я сричаш в книжката. Същото май е и при възрастните, но освен това при едните и другите, изглежда, играе роля и магнетичната сила на малкия екран.
А дали книгата ще пребъде - не мога да пророкувам със сигурност. Виждам  я, че прави усилия да не загине. И дано успее, но извънредно важно е, разбира се, какви мисли и чувства ще носят на хората и двата „носителя" - книгата и екраните, малкият и големият. И специално малкият, който се оказа по-голям от големия си събрат. Защото, ако книгата трябва да заплати живота си с цената на доброто съдържание, това също ще бъде смърт.
Но горчивото, което бих могъл да кажа на тази тема, е добре известно и на вас, и на читателите ви. Ще изкажа само общото си чувство: тъжно е, че в обществото, в което живеем, властта на парата бързо превръща великите завоевания на човешката мисъл в инструменти за трупане на печалби... Лошо, непълно се изразих. Всъщност жаждата за печалби не само първа използва новите постижения на науката, но преди това ги и поражда, защото са є станали необходими... Тя изобщо иззема осъществяването на тези човешки мечти, отклонява  го -  парадокс! – от високите  му цели  и го насочва срещу човечеството.
Представяте ли си – чудесните продукти на човешкия мозък са използвани за неговото собствено интелектуално затъпяване и морално деградиране! Кой нов Жул Верн би могъл да предвиди през миналия век, че магическото кълбо за „далновиждане" - този приказен полет на източната фантазия! - ще се превърне в рупор за тъпи търговски реклами! И че ролята на новините или на занимателните и културните програми в тв-то ще бъде почти сведена до тази на стръвта към въдицата на търговията! Или че при възможностите да бъде „домашно училище" телевизията ще се превърне в мощен разсадник на насилие и порнография! Това е само една фасетка от цялото „положение на ситуацията". Къде отидоха мирният „свят от завчера" на Цвайг, мекият свят на Чехов! Всички ние сме като децата, за които говорихме, и не забелязваме какво се извършва около нас и в нас самите... Вие сполучливо наричате любовта ни към телевизията „несподелена" – не ни обича тя, не ни е приятелка тя, и за нея ми иде на ум латинският израз „Боя се от данайците и когато ми носят дарове"...
Извинете ме за това второ освобождаване на емоциите... Изобщо, имам чувството, че отговарях твърде надълго на въпросите ви - дано не сме дотегнали на читателите! Какво ще кажете?

Източник: spisanie8

Поетесата Тотка Лунгарска в "Нощен Хоризонт"

Нашата приятелка, поетесата Тотка Лунгарска, участва в предаването "Нощен Хоризонт" по БНР в нощта на 14 срещу 15 декември 2013-та. Тя бе гост на Румен Стоичков, с който заедно направиха представяне на книгата й "Пеперудени целувки". Една наслада за нощните птици, обичащи стихове и откровения... 

Тотка Лунгарска

Параскева Джукелова отново на родна сцена в пиеса, преведена от нея

10 декември 2013 г. - 19:00 ч. - Театър Дом-паметник, камерна зала
Народен театър „Иван Вазов” представя постановката „Пет жени в еднакви рокли” от Алън Бол в превод на Параскева Джукелова. Режисьор е Боил Банов, а участват София Бобчева, Симона Халачева, Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова, Койна Русева и Иван Юруков, който замени преждевременно починалия Чочо Попйорданов. Спектакълът е дар от Ротари клуб и приятели по повод 15 години организирано ротарианско движение в Панагюрище.
__________________________________
Действието се развива по време на сватба в стаята на шаферките. Момичетата, които не са се срещали от години, набързо превръщат събитието в "тинейджърски” купон, където нищо в интимен план не остава скрито.
Това е пиеса, която директно ни запраща в клиширания бонбонено-балонен, повърхностен женски свят. Всяка от жените носи някаква типологическа характеристика: напушената, непорочната, опитната, лесбийката, нуждаещата се от повече любов. Събрала ги е сватбата на тяхната приятелка и сестра Трейси. И лицемерието. Нито една от тях не обича булката. Вероятно защото всички, с едно изключение, са имали някаква лична история с младоженеца Томи Валънтайн, определен като очарователен, но неприятен хищник. Очевидно повечето влизат в ролята на шаферка по задължение. Дразни ги всичко, включително униформата на розови облачета, а спалнята на по-малката сестра Мерелит (доста приповдигнатата Симона Халачева) се превръща в пристан, при това не само за корекция на женската суетност. Тук е много по-интересно, отколкото в салона при гостите. Обменят се всички клюки – колко хиляди струва сватбената рокля на булката, кой я е купил, как върви напушването, защо мъжете са толкова глупави и всяка с по колко от присъстващите на тържеството е спала, признания за аборти, валят предизвикани самопризнания. От прозореца като от ложа се обсъжда ставащото долу – кой с кого и как. Към неглижираната компания по-встрани стои само “тромавата” хомосексуална Майнди (Койна Русева, убедително изградила ролята си), интелектуалният тип – с английска филология, чийто образ очевидно трябва да внуши идеите на автора гей. Накрая за разкош се появява един мъж, който успява да забърше “кралицата на лошата репутация”, циничната, заради прекалено богатия є опит с мъже, Триша: Параскева Джукелова.
Алън Бол е написал "Пет жени в еднакви рокли" около 1990, почти едно десетилетие преди да спечели "Оскар" и "Златен глобус" за сценария на "Американски прелести" и "Еми" за сериала "Два метра под земята ООД", продукция на HBO. И си личи. 
"Чат-пат културни новини"

ЧАТ-ПАТ културни новини

"Чат-пат" е хрумване на Литературния клуб "Виделина" в Панагюрище през 2000 г. Автор на името е Красимира Василева - М`Бай, автор на главата е художникът Александър Станчев. Първият му брой излиза на 27 октомври с.г. Редактори са Стоян Радулов (отговорен редактор), Димитър Дънеков и Томи Наплатанов, коректор е Румяна Йонкова, предпечатът се прави от Катя Улучева. От 2000 до 2005 г. излизат общо 10 броя на вестника. От февруари 2012 г. "Чат-пат" се сдобива с настоящия електронен вариант, основан от Стоян Радулов. Месеци след това се появяват броеве 11 и 12 на вестника с редактор Димитър Дънеков и предпечат от Николай Радулов. Изданието е рожба на мераците да отворим най-накрая дума и за нещо по-различно от бистренето на политиката, ценовия бандитизъм или недодяланите реформи. Да отворим място за хубавото българско слово, за изкуството и за хумора въобще. Та поне малко да ни поолекне на душите и да се поусмихнем... Пък и редно е борбено Панагюрище да дава и в днешното време тон, както го е правело през епохата на Възраждането. Време е за "Чат-пат"
 

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:

"Аз разумявам всеобщите национални нравствени интереси, от които по-главните са: езикът, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение. Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не ги почита, не им дава възможност да се развиват и укрепяват, то тогава, колкото духовита и даровита да е тя... не може да се рече, че нейната бъдъщност е осигурена."Марин Дринов, в. "Народност", Букурещ, 1868 г.
_______________________________________

Стоян Радулов
, основател и редактор на сайтовете "Чат-пат" и "Чат-пат културни новини", автор и фотограф, администратор на групата "Чат-пат" във Фейсбук
Мария Бегова, главен наблюдаващ на сайтовете "Чат-пат" и "Чат-пат културни новини" и автор, фотограф по съвместителство
Димитър Дънеков, председател на Литературен клуб "Виделина", редактор на в. "Чат-пат" и автор
Райка Йорданова, фотограф-хроникьор
Александър Пенчев, Дарина Дечева, Дима Дюлгярова, Величка Момнева, Веселина Велчева, Иван Радулов, Иван Станчев, Катерина Куч, Катя Зографова, Катя Маринова, Кръстьо Раленков, Лидия Стоицева, Мадлена Георгиева, Мария Петкова, Михаил Гунчев, Нина Радулова, Павлинка Георгиева, Рада Панчовска, Румен Спасов, Светла Гунчева, Спаска Костуркова, Томи Наплатанов, Тони Зарев, Тотка Лунгарска, Цвета Делчева и др., автори в сайта
Александър Станчев, художник, автор на главата
Лозена Муховска - Киш, Манол Панчовски, Николай Радулов, Нистор Хаинов, Пепа Машева, Стайо Гарноев и др., художници
Освен творенията на всички автори в сайта, описани по-горе, сайтът помества и оригинални авторски материали на в. "Чат-пат", използва още публикации на в. "Време 2001", сп. "Знаци", в. "24 часа", БНР, radulov.blog.bg, както и публикации на авторите в групата на "Чат-пат" във Facebook, и откъси от книги и/или други печатни и електронни източници на цитирани и/или представени автори в сайта...
_______________________________________

Пишете ни на имейл: chat.pat.office@gmail.com. (Ръкописи не се рецензират и не се връщат.)
_______________________________________

(с) "Чат-пат". Носители на авторските права върху текстовете и изображенията в "Чат-пат" са техните създатели по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права. Техните имена са указани изрично с текст, поместен в или до конкретните произведения. Където това не е направено, носител на авторското право по предположение за авторство до доказване на противното е главният, отговорен или дежурен редактор на сайта и/или администратор към момента на публикуването им.
Авторското право върху базата данни и споменатите произведения е възникнало за авторите им още със създаването на произведенията и те имат неимуществени и имуществени права върху тях, защитими от закона. Произведенията са станали част от "Чат-пат" с изричното съгласие на техните автори. Ако са допуснати организационни или технически грешки и това условие не е изпълнено, молим да ни сигнализирате, за да бъдат отстранени в интерес на защита на авторите и в подкрепа и защита на "Чат-пат".
Препечатването, копирането и/или публичното възпроизвеждане на произведения от "Чат-пат" под каквато и да е форма става само с писмено разрешение от редакционната колегия и/или от авторите в сайта.

Сопрано от Косово спечели първия конкурс "Елена Николай". Ще дебютира на сцената на Русенската опера

Победителката Беса Лугичи изпълнява ария из "Ернани" от Верди по време на галаконцерта
Младото сопрано от Косово - Беса Лугичи, спечели голямата награда „Елена Николай” от Първия международен конкурс за млади оперни певци на името на легендарната оперна певица, който се проведе от 28 до 30 октомври 2013 година в Панагюрище. Авторитетното  жури от световни оперни имена – Христина Ангелакова (председател), Бруна Балиони от Италия (почетен член), Дарина Такова и Калуди Калудов, присъди без никакви колебания най-престижната награда от конкурса на талантливата 27-годишна певица от Прищина. Беса Лугичи впечатли журито със своя красив глас, съвършена вокална техника и висок естетически вкус в интерпретацията на своята конкурсна програма. Нейното изпълнение на „Девойче” от Добри Христов остави без дъх всички присъстващи. На заключителния галаконцерт тя блесна и с ария от „Ернани” на Верди, още повече, че конкурсът "Елена Николай" бе в чест и на 200-годишнината от рождението на гения на операта – Джузепе Верди, роден на 10 октомври 1813 година. Беса Лугичи впечатли и директорът на Русенската държавна опера Николай Тодоров, който й даде допълнителна награда - дебют на сцената на Русенската опера.
Лауреатите на Първия международен конкурс "Елена Николай" за млади оперни изпълнители
Първата награда при жените отиде при сопраното Вера Гиргинова (България). Голямата и първата награда имаха и паричен еквивалент в рамките на 1500 лв. Втората награда бе връчена на Доротея Доротеева (България), а третата си поделиха два мецосопрана - Мария Жекова (България) и Мая Миятович (Сърбия). Първа награда при мъжете не бе присъдена. Втора награда спечели басът Делян Славов (България), а третата получиха Александър Носиков и Костадин Мечков (България). Специалната награда за най-млад изпълнител бе връчена на Димитър Арнаудов (България), а специалната награда за изпълнение на творба от български композитор бе за Александър Носиков (България). Дипломи за поощрение и участие в галаконцерта получиха още финалистите Гиргина Гиргинова, Силвия Ангелова (България), Йована Чурович (Сърбия) и Томас Хамфрис (Великобритания).
Галаконцертът на лауреатите на 30 октомври 2013 г. бе в съпровод на оркестъра на Държавна опера Стара Загора под диригентството на Григор Паликаров и в него участие взеха 13 финалисти. Силвия Ангелова се представи с ария от операта „Севилския бръснар” на Росини, Томас Хамфрис с ария от „Дама пика” на Чайковски, Гиргина Гиргинова с ария от „Иван Сусанин” на Глинка, Йована Чурович с ария от „Сицилианска вечерня” от Верди, Димитър Арнаудов с ария от „Бал с маски” на Верди, Костадин Мечков с ария от „Дон Жуан” на Моцарт, Мария Жекова и Мая Миятович с арии от „Трубадур” на Верди, Александър Носиков с ария от „Фауст” на Гуно, Делян Славов с ария от „Атила” на Верди, Доротея Доротеева с „Албена” на Парашкев Хаджиев, Вера Гиргинова с ария от „Травиата” на Верди и Беса Лугичи с ария от „Ернани” на Верди.
Журито на конкурса: Христина Ангелакова, Бруна Балиони, Дарина Такова и Калуди Калудов
Общо  41 млади оперни певци от 11 държави взеха участие в конкурса. Сред тях бяха и 12 чужденци от Великобритания, Косово, Сърбия, Македония, Тунис, Испания, Словения, Украйна, Казахстан и Черна гора, а останалите 29 човека бяха дошли от 13 града на България. 
Конкурсът се проведе в голямата зала на Театър Дом-паметника в Панагюрище на два тура, като до втория достигнаха 22-ма от участниците. В първия тур изпълнителите се представиха с  по една ария с кабалета или голяма ария от централна партия и задължително - ария от опера на Моцарт. Във втория по повод 200 години от рождението на Джузепе Верди участниците изпълниха по една негова ария и по една ария по избор, различна от изпълнените на първи тур.
Цялостната оценка от хората, които следяха конкурса в Панагюрище е, че събитието е един "запомнящ се Първи международен конкурс за млади оперни певци". Това е "Исторически момент за оперната история... Златна страница”, заяви и председателят на журито Христина Ангелакова.
"Чат-пат културни новини" по информации на elenanikolai.com - официалната страница на фестивала. Снимки Николай Радулов и Мария Перфанова за в. "Време" - Панагюрище

Представят 7-ми брой на "Летописи"-те

Седми брой на сборника "Панагюрски летописи", който съдържа поредната порция научни трудове и публикации от специалистите в Градския исторически музей на Панагюрище, ще бъде представен на 31 октомври 2013 г., четвъртък, от 17:00 ч. Тогава ще бъде показан и филмът "70 години професионално музейно дело в Панагюрище, информираха от историческия институт.
Към обновената официална страница на музея в Панагюрище
 
 
"Чат-пат културни новини"

"Бизони край Дунава" с представяне и в Панагюрище

Българският роман на 2013 г. ще бъде представен на 5 ноември 2013 г. от 17:30 ч. в Градската библиотека "Стоян Дринов". Тогава тук по покана на Стефан Рапонджиев от Чикаго пристига авторът му Симеон Гаспаров. "Ще си поприказваме с нашия приятел, ще послушаме заедно рок, блус и това само за една вечер при нас в библиотеката", щастлив е Стефан.
Премиерата в София бе на 23 октомври, а представянето в Пловдив - на 26 октомври.

Симеон Гаспаров
Симеон Гаспаров е роден на 24 декември 1965 г. в София. Завършил е Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1991 г. и Мастер програмата в Свободните науки на Чикагския университет през 2003 г. До преместването си в САЩ през 1997 г. е работил като репортер във в. “Новинар”. В момента е кореспондент на в. “Труд” и на “Нова телевизия” в Чикаго. Автор е на две книги, издадени в България – романът “Врати от небеса или когато Джими Хендрикс беше българин”, изд. “Сиела”, 2010 г., и стихосбирката “Театър на Неабсурда” изд. “Гуторанов и син”, 1993 г. Негови стихотворения са издавани също в Хърватия – в. “Хърватско Слово” през 1997 г. В САЩ негови коментари са излизали във вестниците “Дейли Хералд” и “Нортуест Хералд”.

Думи за романа "Бизони край Дунава" :
Оцеляла ли е и как изглежда обетованата земя в XXI век?! На този въпрос се опитва да отговори романът на Симеон Гаспаров "Бизони край Дунава" чрез съдбите на двамата главни герои - младеж от България, емигрирал в САЩ, и вожд на индианско племе, оцелял във Виетнам. Как е възможно спомените на абсолютно непознати хора да си приличат толкова, че тяхната среща да открие търсения отдавна смисъл и изгубения отдавна ориентир? "Бизони край Дунава" е книга за пътуването през времена и градове, роман-притча за това как да оцелеем в свят, в който миналото изглежда по-привлекателно от настоящето. Написан поетично и талантливо, романът предлага неочаквани отговори на въпроси, които нямаме смелост да зададем.
Силвия Томова

Романът „Бизони край Дунава” паралелно разказва историите на индианския вожд Джо Изправената мечка и Наско – дете на социалистическа София от 80-те години на вече миналия век. Един в друг - като в система от огледала - ще се оглеждат Чикаго, бежанските лагери и индианските резервати; рокмузиката и митологията на коренните североамериканци; носталгията по детството и скепсиса на „порасналия” съвременен човек.
„Бизони край Дунава” е притча за човечността, която си дължим. Написана в непретенциозния, четивен стил на Симеон Гаспаров, тази книга ще диалогизира с вас и няма лесно да ви пусне. Романът ще ви трогне и разсмее, ще ви накара да си припомните и заобичате отново улици и аромати, ще ви върне в онази възраст, когато играехте с колички под масата. И ненатрапчиво ще опита да ви напомни за онези позабравени думички: чест, човеколюбие, обич.
Гласът на Симеон Гаспаров е уникален за нашите ширини. Българин, живеещ вече ... години в САЩ, той е носител по стечение на обстоятелствата на две култури. Освен това обаче С. Гаспаров не е пожелал да избяга нито от детето в себе си, нито от гражданинът с позиция. Прочетете го.
Ина Иванова,  редактор на книгата

"Бизони край Дунава” (ИК “Пергамент”) е творба, в която трагедията и комедията съпътстват читателите от самото й началото, та до последният й ред.
Написана като две, на пръв поглед напълно отделни, независими една от друга книги, “Бизони край Дунава” е произведение, което ни кара не само да останем винаги млади, да търсим и да намираме доброто в себе си и в света край нас, но ни кара също да не преставаме да мечтаем.
Тази творба е за онази България, изправена на кръстопътя на промените от края на 80-те г. на ХХ и драмата на едно обикновено българско семейство, станало неволна жертва на системата, която мнозина вече са забравили. Случващото се в нея е пречупено през мирогледа на шестгодишният Наско от София, който по един невинен, чист, детски начин, ни разказва за живота си и събитията от онова време така, че да ни накара едновременно и да страдаме, и да се смеем от сърце.
“Бизони край Дунава” също е книга за другата Америка. За невидимата от лъскавите списания и реклами Америка. Америката на индианските племена от резерватите. На потъналите в бедност и безпътност първи жители на тази земя, за изгубилите всичко в настъпилата световна криза, обикновени хора на Америка и за гетата на Чикаго и детските улични банди в тях.
Из блога на Симеон Гаспаров

Зографова с книга за "играещата със стихиите" Елисавета Багряна

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите.

Стихове Елисавета Багряна

Елисавета Багряна е една от най-известните и противоречиви личности на поетичния ни небосклон. Въпреки че поетесата е малко забравена в забързаното ежедневие, литературоведът Катя Зографова ни връща към чувстваната и емоционална поезия на Багряна. Зографова разкрива неизвестни страни от живота на поетесата чрез новата си книга "Играещата със стихиите Елисавета Багряна".
Книгата на издателска къща "Изток-Запад" дава отговори на няколко въпроса:
Коя е Елисавета Багряна? Какво се е случило в България в средата на XX век? Какво е мястото на поезията в реалността на хората? И много други.
Зографова излага своите философски прозрения и прави интересни съпоставки между стила на Багряна и този на нейните съвременници – Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Теодор Траянов и Гео Милев.
"Играещата със стихиите Елисавета Багряна" разглежда стихосбирката "Пет звезди" и творчеството на поетесата след 9 септември 1944 г., като не спестява неудобните поклони на Багряна към властта. Авторката спазва обективността и документалността на събитията и фактите.
Книгата носи принос и в изясняването на пораженията върху българската интелигенция, които са й нанесени по време на тоталитарното управление. Тя представлява изследване, което разкрива не само неизвестни факти от живота на Багряна, но и непознати или забравени детайли от случилото се в България в средата на XX век.
В "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" читателят може да открие ценна кореспонденция на Багряна с Владимир Василев, Николай Лилиев, Иван Мешеков, Жорж Папазов, Петър Увалиев, чешкия дисидент Лумир Чиврни, Изидор Цанкар, Десанка Максимович, акад. Дмитрий Лихачов, проф. Роже Бернар и др. Писмата, които са си разменяли представляват реално доказателство за едно отминало време, за което дори днес се търси истината.
Елисавета Багряна
Елисавета Багряна е творчески псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева. Тя е видна българска поетеса, автор на детски книги, но също и преводач. Лириките ѝ са преведени на 30 езика, а стихотворенията "Потомка", "Кукувица" и "Стихии" са едни от най-впечатляващите стихове в родната литература и творческо свидетелство за българската култура.
Името на Багряна се свързва и с доста противоречия, тъй като поетесата е жена, която е защитавала позициите си. В "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" литературоведът Катя Зографова проследява живота и описва премълчани, изопачени или малко известни факти за поетесата. Едно от тях е участието на Багряна в защитата на българските евреи през 1940 г.
Друго е съвместната ѝ роля заедно с Дора Габе в каузата за освобождение на Добруджа. Именно Багряна се явява в пълна защита на процеса срещу поета Никола Вапцаров, но за жалост защитата ѝ е неуспешна. Тя участва и в спасяването на анархиста Делчо Василев от лагера "Куциян" след 1944 г.
Още много такива моменти от живота на Баграна са представени от летератуведът Зографова. Авторката е родена през 1957 г. в Панагюрище и днес е директор на Националния литературен музей. Автор е на редица издания, сред които "Многоликата българка", "Жените в Априлското въстание", "Никола Вапцаров: преоткриване", "Неканоничният Вазов", "Орчо войвода" и др.
Източник inews.bg

Как ще се финансират произведенията на изкуството в Панагюрище за 2014 г.

Публикуваме официалните условия за кандидатстване и изискванията, по които Община Панагюрище ще финансира творби на автори от Панагюрище през 2014 г. Това става по проекта "Панагюрище - духовност и творчество в едно", иницииран от Общинския съвет. 
 

ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА
Панагюрище да бъде територия на творчеството.
Да бъде подкрепен таланта и насърчено творчеството на местните творци.

"Панагюрище - духовност и творчество в едно" застава зад: Проекти с високо качество и креативност, които обогатяват и разнообразяват културни живот на Панагюрище; Проекти, които спомагат за децентрализацията на културния живот и усвояване на нови територии  за култура в Панагюрище; Проекти, които утвърждават добрите европейски практики; Подкрепа на проекти, които насърчават младежта за активното й включване в културния живот. Дебютни проекти; Проекти, които създават условия за равен достъп до културата, изкуствата и техните практики на  граждани от различни социални и етнически групи и спомагат за тяхното включване в културните процеси;  Подкрепа на проекти, развиващи любителското творчество и творчество за деца.

УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ

1. Кандидатите да имат адресна регистрация в Панагюрище или да са родени в община Панагюрище.
2. Творбите да са значими за Панагюрския край, да са част от миналото, настоящето и бъдещето на Панагюрище, както и да са свързани с неговата история, бит и култура.
3. Приемат се проекти (възстановки, спектакли, концерти, филми и др.), свързани със значими исторически събития или събития заложени в културния календар на община Панагюрище.
4. Художниците представят до 2 броя картини.
5. Може да кандидатстват физически или юридически лица.
6. Едно физическо лице или организация не може да кандидатства в една сесия с повече от един проект.
7. Формуляр за кандидатстване се получава от Центъра за услуги и информация или можете да го изтеглите директно оттук.

Кандидатът да отговаря на следните условия:
  • Да има завършен ръкопис, подготвен за печат или сценарий.
  • Проект, съдържащ попълнения формуляр, заедно с ръкописа и задължителните приложения, се изпраща в електронен вариант или на хартиен носител в три екземпляра по пощата с обратна разписка на адрес: 4500 гр. Панагюрище, пл. 20 – ти април №13, (главен експерт „Култура”), или се предава лично в деловодството на община Панагюрище в срок до 20 ноември 2013 г. След крайния срок, независимо от датата на пощенското клеймо, проекти не се приемат.
Проектите трябва да включват следните документи:
  • Завършен, готов за печат ръкопис или сценарий в електронен вариант (word документ) или на хартиен носител в 3 екземпляра;
  • Формуляр за кандидатстване;
  • Анотация на произведението;
  • Оферта от издателство или план - сметка;
  • Творческа биография на кандидата.
  • Ксерокопие на личната карта (за физически лица) или БУЛСТАТ (за фирми, организации и др.).
Забележка: Ако се кандидатства за преиздаване на важно за Панагюрище издание се представя изданието.
  • Формулярът за кандидатстване и приложенията към него не се връщат на кандидатите.
  • Проектът да съдържа оферта на издателство, което ще издаде ръкописа. За предпочитане е панагюрско издателство.
  • Резултатите от конкурса се обявяват на сайта на община Панагюрище до 20 декември 2013 г.
  • Одобрените кандидати сключват договор с община Панагюрище, за получаване на определената субсидия /за отпечатване на книги се сключва договор с издателството/.
  • Издателствата се задължават да издадат спечелилите за финансиране проекти в срок до 30 април 2014 г.
  • Издателствата се задължават да включат на втора страница на изданието изображение на герба на община Панагюрище и следния рекламен текст: Книгата е спечелила проект за финансиране на произведения на изкуствата от община Панагюрище за 2014 година Панагюрище – духовност и творчество в едно”.
  • Електронният вариант на герба на община Панагюрище може да се получи от главен експерт „Култура”.
  • Издателствата /авторите, организациите/ се задължават да предоставят 20% от стойността на творбите (брой книги), които ще бъдат предназначени за подаръци и награди.
  • Спечелилите кандидати имат право да разполагат с целия тираж на издадените книги и да се договарят с издателствата и книгоразпространителските фирми за тяхното разпространение.
  • Спечелилите кандидати се задължават да участват в проявите на Дирекция ОКСД на община Панагюрище при представяне резултатите от програмата /премиери на книги, обсъждания и др./.
  • При неизпълнение на проекта в посочения срок съответното издателство или физическо лице се задължава да върне субсидията на община Панагюрище, като му се отнема правото да кандидатства при следваща сесия.
  • Желателно е всяка представена книга да има редактор, който да поема отговорност за достоверността или художествеността на текстовете.
СФОРМИРАНЕ И РАБОТА НА ЕКСПЕРТНАТА КОМИСИЯ
  • Творческите проекти се оценяват от Експертната комисия, която се състои от 5 члена и се назначава от кмета. В нея участват представители от: Общинска администрация – 1; Утвърдени творци и специалисти в сферата на областите, които са предмет на обсъждане – 2.
  • Всеки член на комисията се запознава /индивидуално/ с представените проекти, като поставя своята оценка и представя мотивите си „за” и „против” в писмен вид.
  • Решенията за одобрените проекти се взимат след разглеждане и сумиране на получените резултати /на базата на индивидуалните протоколи представени от всеки член на комисията/.
  • Решенията на Експертната комисия са законосъобразни ако присъстват повече от половината й членове
  • Решенията на Експертната комисия се взимат с обикновено мнозинство.
  • Комисията може да одобри или да отхвърли проекта и определя финансовите параметри, с които се подпомага издаването.
  • Одобрените кандидати ще бъдат уведомени в тридневен срок след решението на комисията
Формулярът за кандидатстване можете да изтеглите оттук
С общинската програма за култура можете да се запознаете тук

Йордан Данчев: Когато ученикът е готов, учителят сам идва при него



Актьорът от Панагюрище Йордан Данчев ще се превъплъти в един от основните персонажи в новия български игрален сериал "Шменти капели. Легендата", който стартира на 19 октомври по TV 7.
Йордан ще играе Янчо Овчаров от село Койсийка, но станал впоследствие ръководител на цялата държава. "Това е един сериал-предистория на филма "Операция "Шменти капели", заради това се казва и "Легендата", казва Йордан. "Режисьорът е включил много нови лица. Много съм доволен от крайния продукт, сигурен съм, че се е получило нещо невиждано", категоричен е актьорът.
"Шменти капели. Легендата" е сатиричен поглед към българската народопсихология, който търси отогвори на въпросите как стигнахме дотук, как станахме тези, които сме днес.
Сериалът започва своето действие в началото на 40-те години на миналия век и с много смях преминава през царска, социалистическа и съвременна България, в които ще припознаем много от "строителите" на съвременната ни родина, като другаря Тодор Живков - първообраза на Янчо Овчаров, Данчовият герой, както и характеристиките на българската самоличност.
Около героите се вихрят афери за милиони, а идеология, народопсихология и ежедневна мотивация се определят от отговора на най-важния въпрос - къде са парите! Социалните, криминални и семейни взаимоотношения изграждат картината на една абсурдна, неспасяема и смешна до сълзи държава.
„Още в най-ранна детска възраст обичах да бъда в центъра на вниманието, но това няма нищо общо с решението ми да стана актьор – казва Йордан. -  Явно натурата ми е такава. Винаги съм гледал училищните постановки, в които участваха мои съученици и съм си мислил, че аз мога да се справя по-добре. Но докато бях в прогимназията, никой не ме е канил да участвам. Едва когато постъпих в 9-ти клас, преподавателката ни по български език и литература Красимира Василева ми предложи да участвам в нейно представление. Това вече беше превратна точка. Веднъж излязъл на сцената - връщане назад нямаше, поне за мен беше така. Всичко се промени в мен, всичко се завъртя на 180 градуса - желанията, мечтите ми, целият ми живот. Тогава  осъзнах, че това е единственото нещо, с което искам да се занимавам. Насочих всичките си усилия в тази посока. Разбира се, хубавите неща не стават отведнъж. Наложи се да кандидатствам няколко пъти, за да ме приемат - всеки трябва да извърви някакъв път, за да достигне до това, което иска. Има една поговорка: ”Когато ученикът е готов, учителят сам идва при него”. Пътят, който извървях, ме направи по-силен, по-улегнал,  по-уравновесен, с две думи -  готов да се учи."
Йордан Данчев досега се е снимал във филма "Пистолет, куфар и три смърдящи варела", в сериалите "Английският съсед" (БНТ) и "Под прикритие" (БНТ), играе и на сцената на Театъра на Марко Тотев заедно с Павел Попандов в постановката "Фиаско".
"Чат-пат културни новини"



Гледайте сериала "Шменти капели. Легендата", 
от 19 октомври, всяка събота от 21:00 часа, по TV7.

Реставрират "Месецослов"-а на Королеев и "Поучително Евангелие" на Софроний в Панагюрище


Факсимиле от труда на Велко Королеев
Старопечатните издания на "Месецослов и календар вечний" от Велко Королеев и "Поучително Евангелие" от Софроний Врачански, които в момента се съхраняват в историческия музей на Панагюрище, ще бъдат реставрирани по инициатива и със средства на Ордена на Рицарите тамплиери на Йерусалим - Велик Приорат България. Това стана ясно на 19 октомври 2013 г., когато Панагюрище бе домакин на изнесено заседание на Ордена в ритуалната зала на Панагюрското златно съкровище в музея. Инициативата "Осинови книга" бе огласена от командера на командерия Пловдив Росица Кючукова.
"Месецослов или календар вечный" е издаден от панагюреца Велко Радов Королеев, с подкрепата на родолюбиви българи през 1853 година в Цариград. В това издание за първи път се споменават имената на св. Кирил и Методий. Нещо повече – на стр. 47, на цял лист е отпечатан призив за празнуване паметта на тези "учителей Болгарских, от рода Болгарскаго". 11 май се обявава за „Празник Особит”, като всеки свещеник следва да споменава имената им по време на литургия.
Повече за "Месецослова" прочетете в статията "Велко Королеев - човекът, който вкара празника на Светите братя в календара", написана от Тони Зарев.
Софроний Врачански
"Поучително Евангелие" на Софроний Врачански, което се намира в Панагюрище, е от 1882 година. Но то е едно от следващите издания на ""Кириакодромион, сиреч Неделник" на Софроний, който първоначално е посрещнат с ентусиазъм и се радва на голяма популярност. Първоначално книгата се разпространява по традиционния начин - чрез преписи. На науката са известни Чипровския препис от 30-те години на ХIХ в., частичния препис от 1850, частичния препис в дамаскин от 1853, правен в Пазарджик и др. В това Евангелие авторът му е събрал своите препоръки за сичките недели през годината, за Господските и Богородични празници и за по-големите светии "за душевна и телесна полза на православните християни".
Първата сума, дарена за каузата по реставрацията на двете старопечатни издания, бе от кметския екип. Връчи я кметът на общината Никола Белишки, който бе сред гостите на събитието. Едновременно с това Общината и Градския исторически музей получиха като подарък няколко издания на Ордена, сред които "Римският Филипопол" от Иво Топалилов и забраняваната от векове книга на Мавро Орбини „Царството на славяните”. "Издаването на книги, свързани с духовността и историята на България е едно от най-знаковите дела на българските тамплиери", заяви Великия Приор и носител на Великия Кръст на Ордена ген.-майор Румен Ралчев. Той припомни накратко някои основни факти от историята на организацията в Европа и у нас. Обединението на християнството и хвърлянето на мост към другите вероизповедания с цел предотвратяване на остри противоречия е сред основните цели на съвременните последователи на Ордена на Рицарите Тамплиери, подчерта още Ралчев.
"Чат-пат културни новини"

Иван Ласкин пита: Какво се случва в ефира, бе?!

Иван Ласкин
Гледам телевизия. Обичам я. Тя е велико изобретение (след термометъра и антибиотика). Арменец е измислил цветната телевизия. Но, докато едното уредче (термометърът) показва, че трябва да има лечение, а другото (хапченцето) лекува – то изобретението „телевизия“ напоследък разболява. КонтекстЪт ще дойде по- долу. Телевизията се гледа. Антибиотикът се взима, а термометърът се пъха. Или ТВ ни го пъха.
Иде реч за това, че телевизиите са частни (с изключение на БНТ) и могат да правят това, което си мислят, че могат да правят. Т.Е. имат право …телевизиите, да излъчват каквото си искат, спазвайки , разбира се закона за Радио и телевизия.
Питам се обаче, каква е причината в конкуриращите се телевизии, да има толкова безумно присъствие на вероломно неадекватни и “накачулени” дебилни водещи? И предавания, които се самонаправиха еднакви…
Който канал натисна върху мазното си дистанционно, ми навира през великолепния ми телевизор "VIP Brother"…! И по ТВ7, и по бТв, и по Уй ТВ - едно и също. Все "VIP Brother". Да го еба! От водещи до мисии – всичко се краде. Ако Николета Лозанова пръдне, в Омуртаг замирисва на ванилия! Ако Венета Райкова покани Искренна и Лична, ще имам чувството, че гледам как Наталия Симеонова се развежда с Евгения Калканджиева и се карат за общото им дете на име Робин Кафалиев!
Какво се случва в ефира, бе?! Че зрител, като мен – не бременен, а необременен - наистина стига дотам, че да изпада в паника от това, което му навлиза в дома от телевизора (и не само там). А, и в газа! Ама не в ивицата Газа , а в гЪза? Защо зорлем телевизиите си срутват маша?…Маша не е рускиня, не е и уред за ръчкане на огън - а е рейтинг! Каква е рецептата да няма нагли досадници в ефира (предимно жени)?…
Бихте ли ми обяснили, уважаеми телегледащи, какво е това „Аламинут“! Трябва да си мощен идиот, за да поддържаш това в ефир толкова години! Или да си мощна съпруга, на безобразно посредствения Робин Кафалиев! (Роби, просто прочети по надолу.) На вас интересно ли ви е да гледате това „лице“ на бТВ? Интересно ли ви е да гледате вероломно антипатичния Павлов, и неговата „Комисия“ по ТВ 7? Водещ на предаване с лицеизраз на изцъклен гущер, който току-що е разбрал, че е костенурка без черупка? Разбира се, полово неориентиран(а). Подвластен и страхлив, като катеричка, на която и се сере тайно. Притежаващ чувство за хумор подобно мандрил! Скучен, нахален, антипатичен и безсмилен. Водещ, който без кю-то е безпомощен, като надушен от курцхар двуполов заек. Нафталинено стреснат и плесенно активен..? (Павлов, чети по надолу, приятелче…)
Интересно ли ви е да гледате БНТ? Водещите в ресурса БНТ приличат на отпаднали статисти от кастинг за "Джурсик парк". БНТ няма репортаж без гаф. Махнаха “Детска редакция”. Защо? Няма ли родители, които плащат данъци и искат децата им да гледат приказки по БНТ? Това е феноменално. БНТ разгъват ПТС-а за 4 часа и го събират за половин! Един до друг стоят в новините на БНТ водещ, висок 1.20 м и до него - грамаданска кранта, облечена в нещо като костюм, някога бил притежание на клоун от молдовски цирк. Това е БНТ.
Какво е това предаване „Нощни птици“. Защо малоумният данъкоплатец (аз), трябва да подхранвам едно предаване, което и по визия и по смисъл напомня за… кравешко лайно, при това изсъхнало? Смятам, че усмивката на водещата Искра, предразполага към страх от ухапване, при което може да загубите крак. Искра е нафталинена, социалистическа водеща с претенции за блуждаеща и измислена псевдо-елитарност. (Искре, прочети по надолу) А, и роял, разбира се. И това от данъците ни се плаща. Защо?
Защо шефът на СЕМ е папионеста и паркетна фигура, чиято компетентност отделя повече внимание на десена на папийонката си, отколкото на десена на ефира? Лозанов, приличаш на Бетовен, застрелян с гранатомет в носа от четири метра! Безсмислен регулатор. Коктейлни пауни. Това е СЕМ. Лозанов, навий си папийонката на ластик и когато тя се развърти наобратно, излети в неизвестна посока, подобно кубински вентилатор, заедно с цялата си чест и…СЕМ!
Да се върнем към частните телевизии. Никой не може да има претенции към частната собственост. Освен, ако тя не се разпръсква нагло в ефир и тази простотия не се гледа от децата ни. Нима някой телевизионен шеф осъзнава, че ефира е възможно да има и просветна дейност? Или (в случая) безпросветна? "Етажна собственност"?! Срам ме е… Кажете ми, уважаеми телевизии, защо разпръсквате тази простотия? До гуша ни дойде от ПРОСТОТИЯ!!!
Аз искам да съм къртица в "Big Brother", която ще оцелее в Африка благодарение на Кеворк Кеворкян, който си е дал на заем мустаците на Ники Кънчев, за да разпита Сашо Диков дали е спонсор на предаването „Пръдна ли Николета Лозанова”. Микрофонът е в мустаците. Искам да участвам, приятели в “Екс-ВИП Къртица” и Иван и Андрей да са водещи под формата на “Нощни птици”, за да получа награда от “ТОТО търси богат”, за да стана “Мис България”, защото “Под прикритие” съм решил да направя “Z-революция” с цел “Фамилията” ми да живее звездно полудяла в Африка! Защото тук съм "Без цензура", тъй като се чудя дали Орешарски е от Орешака или Борисов е от Борисовата градина. Искам в Корена на дървото ми да намерят ваучер, на който пише: Искаш ли сделка с телевизийте, или не? Написах това “Бързо, смело и сръчно”.
Онзи ден патентовах ново универсално дистанционно. Патентът е уникален. Добавих още четири копчета. За Вучкков , Кънчев и Рачков, и Александра Сърчаджиева, която Александра, с леко инфантилния си блясък и атрофна визия на тридесет годишна жена, която иска още да е момиченце, пеещо в детски хор с ръководител педофил.. Водеща, която мячи като оцеляла от сгазване на пешеходна пътека парализирана котка! Моите копченца... Моето изобретение... Копченцата на дистанционното (изобретението) се намират от обратната страна на дистанционното, което ще държите в отрудената си ръка, и които копченца се натискат със средния ви пръст. Те, дистанционните (по мой патент), вече се произвеждат с копче, отговарящо за водещ. За да гледате “Господари на ефира”, натиснете копчето, което съвпада с “Голата истина”. То е в цвят oхра. За да гледате Ники Кънчев - натиснете единственото копче, което има косми. За да гледате ТВ 7 - натиснете “копчето ОТВ (оставка)”. За да гледате Румен Луканов, натиснете спусък срещу слепоочието си. За да гледате Блатечко-Рачковците, не натискайте нищо. Дистанционното, преодолявайки стреса, при леко разклащане ще ги включи. И те го знаят. А за да гледам Кеворкян, съм си инсталирал педал под масата. Първото дистанционно-педал. За Кулезич нямам дистанционно. Просто не беше измислена още пластмасата. Но се радвам, че имам изобретено дистанционно, което може да мести пластиката на водещата с палец-джойстик. За да й отидат ушите на гърба - махаш безразборно с дистанционното. За да й смениш зъбите - натискаш копче, направено от теракот. За да заспите, натискате нещо, което не е копченце, а дупка. Чува се гласът на Митко Цонев…и заспивате. Завинаги.
Така. Моля ви се, Нова – спрете да тикате като каручка Станкулова, моля ви, тя просто е… мотика. За да водиш предаване, се изисква чар. А не да мязаш на закачалка с излъчване на херинга. Да живее National Geographic, там поне животните са истински. :)
И наистина ми писна от Мартин Карбовски, който явно в миналия си живот е бил ром-хомосексуалист, изнасилен от катър в двора на хоремага в с. Пъстух. И катърът е получил апартамент по програма за толерантност към катърите! По право - катърите-бежанци. Харесвам ТВ Европа. Там новините води водещ, на когото между лапсусите едва се разбира, че води предаването на суахили…или на хинди. Препоръчвам му следващия път, когато се озъби насреща, да използва клиновидно писмо, възловидно или да запали огън в студиото и да ни дава димни знаци с одеяло. Ще разбера всичко. Гледането на черва предоставям на врачките по прекрасните кабеларки. Червата са от зрител, спечелил награда в съответната кабеларка. Ако хвърлят боб, нека е смилянски. Който, всъщност е китайски. Това ми е мнението за телевизиите…
Оле Майко, забравих КЪЦАМУН! И точно когато се сетих за него, кой знае защо, клавиатурата ми мистично се превърна в телефонна шайба само с три цифри - 112! Вие си го върнахте в ефир, вие си го гледайте. Всички уредени в ефира водещКи богаташки дъщерички, не заслужават хумора ми. Просто, пуйките рядко се смеят. Помолих да четете ”по надолу”.
И най-после - ето и това: Всичко, написано по-горе, е мнение на народа ни. Постинги на страницата ми, блогове, коментари, вестници и мнения на безработни злобари. Хората, които описах, са ми приятели, които харесвам. Кой повече, кой по-малко.(Без Николета Лозанова, която разбрах, че вече е пръднала, и без Люба Кулезич, която не може да пръдне от времето на Бисмарк.)
КАЖЕТЕ, БЕ, КАКВО СЕ СЛУЧВА ТОЧНО В ЕФИРА, И КАКВО ДА ГЛЕДАТ ДЕЦАТА МИ?! Кажете ми, че аз НЕ ЗНАМ!
P.S. Докато се колебаех дали да изпратя по-горното в Lentata, една моя приятелка, която обичам, като колега и ТВ водещ, ми каза да обясня с няколко реда, че това е сатира! Нищо няма да обяснявам!
За този тъп народ- Да живее Бойкошарски!
Поздрави: Ваш приятел Иван.

Иван Ласкин
(На заем от www.sofiautre.bg)

КОМЕНТАРИ:
Апостол Апостолов (писател)
За да обобщим: Телевизията е Библията на идиота, а телевизионният журналист е кръстоска между курва, лайно и идиот. В крайна сметка телевизията не е нищо друго, освен празни приказки на празни хорица, пробутвани на празноглавци. И толкоз!

„Ний, стълбата!” или завръщане към Христо Смирненски

На сцената на Народно читалище „Виделина – 1865” в Панагюрище на 4 октомври бе представен музикално-поетичният рецитал „Ний, стълбата!” – по стихове на Христо Смирненски. Музикално-поетичната вечер откри Спаска Тасева – председател на Читалището, а слово за поета и неговото творчество поднесе панагюрката Катя Зографова – директор на Националния литературен музей.

В ролята на лирическите герои от творбите на Смирненски влезе обичаният от всички ни актьор Георги Радомиров, който с много емоция и плам изпълни познати стихотворения от времето, когато не само в страната ни, а и в света са бушували сериозни политически, военни и междучовешки конфликти. Отличната сценография, по идея на Георги Радомиров, затвърди още веднъж неговия фин усет към театралното изкуство и високия му професионализъм.
Музикалното присъствие на вечерта бе в лицето на Андрея Манев – кларинет, Пепа Филина – цигулка и Жана Райнова – пиано. Участие взе и Габриела Капитанска – ученичка от ОУ „20-ти Април”.
През настоящата година се навършват 115 г. от рождението и 90 г. от смъртта на поета.
Пролетарската епоха /второто десетилетие на XX век/, в която твори Смирненски белязва творчеството му със специфичен оттенък. Неговите стихове са носители на дълбоката драма на класовите противоречия, на страдание, на силно човешко чувство за справедливост. Той се разкрива пред нас като поет и човек, който е готов да се бори всеотдайно и жертвено, за да защити бедните и онеправдани свои братя по съдба. Той ненавижда политиците, които потънали в жаждата си за власт и пари не искат да знаят за това как мизерства народа. Социалната тема в много от творбите му, е тема и на нашето време, когато на обеднелия българин се налага да търпи огорченията от суровата действителност и да търси своя истина и справедливост.

За съжаление здравословното състояние на актьора Георги Радомиров и високата му температура не позволиха на публиката да се наслади докрай на великолепната му игра и на стиховете на Смирненски. „Истинско геройство бе това, че той настоя да играе тази вечер и не позволи постановката да бъде отложена – съобщи от сцената г-ца Спаска Тасева – Той е истински герой. Нека да му благодарим и, когато оздравее ще ви очакваме отново”.
Поетически образци от високата поезия на най-автентичния юноша на българското мерено слово, предстои да бъдат видени отново на панагюрска сцена.

Мария Перфанова за панагюрския вестник "Време" (9-15 октомври 2013 г.)

Среща с вечността и смисъла при гостуването на Камелия Кондова, Николай Милчев и Левена Филчева

Среща с поетите Камелия Кондова, Николай Милчев и Левена Филчева се състоя на 2 октомври 2013 г. в Градската библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище. Културното събитие се проведе по покана на поетите от страна на Литературния клуб на "Асарел-Медет" АД по повод световния Ден на поезията - 1 октомври.

В приятелска обстановка поетите четоха свои стихове, пяха с акомпанимент на китара. Както повелява неписаният протокол, подобни срещи приключват с диалог. Често, незнайно защо. Диалогът с добрата поезия всъщност се води в мълчанието, в затихналия унес на съпреживяването, в което думите са безсилни. Говорят сълзите в очите. Защото смисълът на литературата, и особено на поезията, е да откриеш себе си в искрената изповед на поета.
След срещата млада наша съгражданка сподели дълбокото си съпреживяване на творбата, посветена на паметта на Рангел Вълчанов. Смутена, тя се тревожеше, че не е намерила думи да попита... А и как точно се пита за чувствата! Ако човек има сърце, тези чувства карат кръвта да пулсира. Тези, за които сърцето е само анатомичен орган, те не ходят на такива срещи.
По желание на Дарина Дечева Камелия рецитира своето "Богомилско стихотворение". То ме накара после да прочета двете стихосбирки "Малки смърти" и "Как се обича художник".
Поезията на Камелия Кондова е поезия на анжамбмана, сложна фигура, в която логика и чувство се сливат във върховно напрежение, означава често и с термина поанта. Но поантите тук са нетрадиционни, защото се леят в междуредията, в казаното в скоби, не във финални афоризми. Недейте да четете тази поезия, ако сте блондинки. Цитирам доста сериозната шега на Камелия в едно от стихотворенията й, посветено на поета Борис Христов.
С поезията на Камелия Кондова човек се учи да обича. Да обича най-лошия, да обича живота, любовта и вярата, и идеала, и красотата, скрита в очите на художника.
Попритисната от публиката, Камелия си призна, че е на път да стане 90% панагюрка!
Поезията на Николай Милчев също разплака дамите, защото всяка жена очаква да чуе такива есенни обяснения. Творбите "В пейзаж с Лолита" са завладяващо ритмични и докосват сърцето с наивизма, разтварянето на тънката еротика в пейзажа и фолклорната стилизация. За да съм напълно честна обаче ще кажа, че никога не съм искала да ме наричат птиченце. Винаги бих предпочела да съм птица. Да съм таралеж, а не таралежче. Виж, с лисичката съм съгласна.
Книжката на Левена Филчева е оригинална като замисъл и изпълнение. В нея модерно и традиция са се преплели в многообразно стихосложение, в бял и класически стих, в диалог между текст и премълчано.
После Левена взе китарата и с Камелия запяха песен на Окуджава. Красиво и тъжно, заради забравата... Добре, че са поетите, та да ни срещат с истинското изкуство, а и с добротата и човечността. С вечните неща и скрития им смисъл!

Красимира Василева за панагюрския вестник "Време" (9-15 октомври 2013 г.)

Иван Ушев и "Група 9" влизат в Националния етнографски музей


Изложбата "Свободата през погледа на дърворезбаря или Свободата.net", която бе показана в Панагюрище през пролетта на тази година, ще бъде открита на 2 октомври 2013 г. и в Етнографския музей в София. Творбите и организацията са на  „Група 9" - сдружение от художници и дърворезбари, сред които и панагюреца Иван Ушев. Изложбата е част от третия проект на групата, чиято цел е популяризиране на изкуството на съвременната пластика от дърво, като се засягат значими теми, каквато в случая е и темата за свободата.
 
 
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people.

Празник на поезията в столичната библиотека

Празник на поезията организира Международна асоциация за българско изкуство по света (МАБИС) в навечерието на Деня на поезията и музиката. Събитието ще се състои на 30 септември 2013 година в клуба на Столична библиотека на Площад „Славейков” Началото на празника е 18.30 часа. Любителите на мерената реч ще изживеят незабравими мигове с част от поетично - музикалния спектакъл на поетесата Тоня Борисова „Пътеки към душата на България”, ще се докоснат до поетичните послания, събрани в сборниците   „Приятели в поезията” чиято продажба е с благотворителна цел, както и до тези на инициаторката за създаването на сборниците – поетесата Мария Янакиева. Гостите на празника ще се насладят на поезията на много талантливи български поети и ще надникнат в съкровения им интимен свят. Своеoбразни гидове в света на лириката ще бъдат поетесата Даниела Капинчева и писателят Филип Данчев, които ще влязат в ролата на водещи на вечерта. Входът е свободен а романтичното настроение – задължително!

Манол и Стайо с изложба в Бургас


 
 This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people.
 

На среща с Дарина в Копривщица

Новата поетична книга на нашата приятелка Дарина Дечева - "Имало и други полети", ще бъде представена на 18 август 2013 г. в Копривщица, т.е. в третия ден на тазгодишните традиционни Димчови празници.  Това е още един повод за чатпатци да бъдат там! Да споделят, да подкрепят и да ръкопляскат :)Четенията този ден стартират след 10:00 часа в къщата музей на Димчо Дебелянов.
Пълната програма на Димчовите празници през 2013-та вижте тук
А ето и най-новото произведение на нашата Дарина:


По човешки
Светът-слепец е неуютен дом
и в него оцеляваме малцина.
Той – гневен и сърдит, душевно хром,
и аз - във Гетсиманската градина
в една и страшна, и прекрасна нощ,
в която е небе за миг земята...
Тогава насаме сме – за разкош –
до най-дълбокото на самотата.
Светът не е за всеки храм и дом.
За повечето е добра причина
за празните души, очи. И щом
се срещнат с пълни – да не ги подминат,
а да нахълтат яростно. Със бяс!
Да ги запълнят с празнота. До кухо!
И затова кънтя от пълно аз.
И бродя страшна и прекрасна духом
по цялото небе, за миг земя.
Уютно е, макар да сме малцина –
един слепец, тъй ням от самота.
И аз – с душа. За край.
И за градина.

Стихове Дарина Дечева

Повече за стихосбирката на Дарина прочетете тук
Интервю с поетесата вижте тук

Елате на празника на Шарената сол в Бъта! :)


Програмата на Димчовите поетични празници в Копривщица през 2013-та


Димчови поетични празници
Копирвщица
16 -18 август 2013 година


П Р О Г Р А М А 
16 август, петък
18.30 часа - в Музея на Дебелянов - Изпълнения на любими произведения от класиката - проф. Йосиф Родионов – цигулка, и Зорница Родионова - пиано.

17 август, събота
14:00 - 17:00 часа -  в Музея на Димчо Дебелянов:
- Конкурс за изпълнение на Димчови стихове „Рецитираме Дебелянов“.
- Изпълнения на собствени творби.
- Изпълнения на музикално трио „Анжела, Ева и Симеон“ от НМУ "Любомир Пипков“ - София
17:00 часа - в Музея на Димчо Дебелянов:
- Поклонение на гроба на Димчо Дебелянов.
- Слово на  СЛАВИМИР ГЕНЧЕВ - носител на Националната литературна награда “Димчо Дебелянов” за 2012 година.
18:00  часа - в къщата музей на Димчо Дебелянов:
- Поетична вечер " Димчо Дебелянов - прокълнатият-низвергнат..."
- Поетично-музикален спектакъл.
-  Изпълнения на лауреати на Димчовата поетична награда.
- Обявяване на номинациите за Националната литературна награда „Д. Дебелянов“. Представяне на номинираните. Рецитал на номинираните.
- Връчване на Юбилейни награди - Почетни грамоти и плакети на Музей „Димчо Дебелянов“
за принос в популяризирането на Дебелянов.
- Обявяване на лауреата на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2013 г. и връчване на наградата.

18 август, неделя
10:00 часа - в къщата музей на Димчо Дебелянов:
- Премиера на нови Димчови книги и за него
- Представяне на нови книги на Димчови поети

Чат-патци са специално поканени от организатора Дойчо Иванов.
Вижте текста на Тони Зарев "Димчо Дебелянов, Бащата и първата "Българска антология"., написан специално за електронното издание "Чат-пат".

За контакти:
Къща-музей "Димчо Дебелянов"
Дойчо Иванов – уредник на музея
Тел.: 0886 35 35 19
Тел.: 0878 92 38 35                                                    

E-mail: doicho54@abv.bg
Facebook: Дойчо Иванов

Ангелакова, Калудов и Фиоренца Косотто застават зад първия конкурс "Елена Николай"


Първа пресконференция, посветена на Първия международен конкурс за млади оперни певци "Елена Николай", който ще се проведе от 27 до 30 октомври 2013 г. в Театър Дом-паметник в Панагюрище, се проведе в четвъртък, 25 юли 2013 г. Участваха членовете на организационния екип и Христина Ангелакова - председател на журито на конкурса.
Присъстваха журналисти от Българско национално радио - медиен партньор на конкурса, и всички печатни и електронни медии от Панагюрище, председателят на общинския съвет Веселина Зумпалова-Ралчева, ръководители на културни институти, представители на бизнеса.
Заместник кметът по хуманитарни дейности и председател на организационния екип Галина Матанова подчерта значението на конкурса за града и ролята на общината като организатор, домакин и основен финансов гарант.
Спонсори на конкурса до момента са фирми като "Асарел-Медет" и "МикроВю ендоскопи оптик", като се очаква и други представители на бизнеса да подкрепят инициативата.
Световноизвестната оперна певица и музикален педагог Христина Ангелакова, изрази респекта си от извършеното до момента от организационния екип и сподели вълнението си от честта да председателства конкурс, посветен на Елена Николай. "За съжаление - каза тя - Елена Николай е по-известна в Италия, отколкото в България, и се надявам, че тази празнина ще бъде запълнена с този конкурс и заслугата за това ще е на град Панагюрище". И добави: "Панагюрище може да стане център за млади оперни таланти. Защо не?"
Ангелакова представи и останалите членове на журито - певците Калуди Калудиев и Дарина Такова, диригента Григор Паликаров, както и почетния член на журито Фиоренца Косотто, като подчерта че, ако някой е добавил нещо в световното мецосопрано след Елена Николай, това е Ф. Косотто. Тя също така направи предложение да бъде потърсена и поканена като гост дъщерята на Елена Николай, която живее и работи в Милано, а също така и да се покажат извън конкурса някои от филмите с участието на Елена Николай. "Това би дало по-широка популярност на името на известната ни певица и би допълнила представата ни за нейния творчески живот", допълни Ангелакова.
Конкурсът ще си има и сайт, който бе представен от неговия създател и администратор Бойко Николов. В него са представени град Панагюрище, изкуството на Елена Николай, членовете на журито, програмата и регламента на конкурса, има и друга информация. "До десет дни ще разполагаме и с версия на английски език", съобщи Николов. Сайтът разполага и с електронна форма за заявка за участие в конкурса с три възможности за заплащане на таксата. Съобщено бе също, че ще има групи към сайта в социалните мрежи Фейсбук и Туитър, а също и хаштагове.
Соня Гарчева - координатор на събитието, сподели, че като съпътващо мероприятие ще бъде прожектиран филмът "Бомбата" на Виторио де Сика. Тя информира и че са установени връзки с Италианския културен център, с Музикалната академия на Истанбул и др. Подготвя се и усилена рекламна кампания за популяризиране на музикалното събитие.
Тази година програмата предвижда участниците да изпълнят по избор една ария с кабалета и задължително една ария от опера на В. А. Моцарт в първи кръг, а във втори - ария по избор, ария или песен от български композитор и ария от опера на Джузепе Верди, тъй като се навършват 200 години от рождението му. Входът за публиката ще е свободен.
Ние, от "Чат-пат", желаем успех на Първия международен конкурс "Елена Николай"!
Текст Мария Бегова, колаж "Чат-пат културни новини"



This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people.