"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Портал "Култура" учреди награди за проза и хуманитаристика

 Годишни награди на Портал "Култура"
За принос в областта на литературата и хуманитаристиката 2013 г.
◊ СТАТУТ
Наградите на Портал „Култура” са учредени през 2014 г. от Фондация „Комунитас”.
1. Те предвиждат раздаването на годишни награди в следните раздели:
- проза (сборник с разкази, повест, роман);
- хуманитаристика;
- специална награда (дава се от журито за цялостно творчество или изключителен авторски принос в областта на прозата, поезията, драматургията и хуманитаристиката);
Отличените творби се определят от журито на конкурсен принцип, а наградите се връчват всяка година на 1 ноември, в Деня на народните будители.
2. Във всеки раздел се присъждат:
- I награда (в размер на 5000 лв.);
- II награда (в размер на 3000 лв.);

◊ УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ
В конкурса могат да участват книги, които отговарят на следните изисквания:
- да са публикувани в периода от 1 януари до 31 декември на годината, предхождаща провеждането на конкурса;
- да са дело на съвременен български автор;
- да имат безспорни художествени достойнства и приносен характер за българската словесност, както и да отстояват общочовешките и християнски ценности;

◊ КАНДИДАТСТВАНЕ
За да е валидно заявлението за участие в конкурса, до 20 март кандидатите трябва да предоставят безвъзмездно 2 екземпляра от предложените от тях книги, придружени от формуляр с кратка творческа справка за автора, който може да се изтегли от сайта.
Предоставените екземпляри не се връщат, а се предоставят на книжния фонд за дарения на Фондация „Комунитас” в подкрепа на библиотеките в страната.
Адрес за изпращане по пощата на книгите и на формуляра за кандидатстване:
София 1000, Фондация „Комунитас”, бул. „Патриарх Евтимий” 22.
Телефон за контакти: Портал „Култура” 02/434 10 54.

◊ ЖУРИ
Наградите се присъждат от жури в състав от 5 души – председател и четирима членове.
Председателят на журито е представител на учредителя – Фондация „Комунитас”. Членовете на журито декларират своята необвързаност и под никаква форма не могат да участват в конкурса. Заседанията на журито се свикват и ръководят от председателя.

◊ РЕГЛАМЕНТ
Присъждането на наградата се извършва в два кръга. В първия кръг (до 24 май) се определят номинациите, а във втория кръг (до 1 ноември) се присъждат наградите.
Журито се посочва ежегодно от „Фондация „Комунитас”. То заседава при кворум най-малко 2/3 от състава си и взема решения с 50% + 1 гласа, като участието на представителя на Фондация "Комунитас” е задължително.
Журито може и да не присъди награда в дадена категория, ако сметне, че няма достойна кандидатура.
Решението за наградите се оповестява при връчването им на 1 ноември.
То не подлежи на преразглеждане. След приключване на дейността си, журито предава подписания протокол за съхранение във Фондация „Комунитас”.
Наградите за принос в областта на литературата и хуманитаристиката през 2013 г. се присъждат от Портал "Култура" в три категории. Срокът за кандидатстване е до 20 март 2014 г.

Автор: Организаторите, източник: kulturni-novini.info

Цецо Панчовски щеше да стане на 60


Ако беше останал да върви още с нас по грешния ни земен път, на 25 януари 2014 г. нашият близък приятел, брат и учител - талантливият художник Цветан Панчовски, щеше да навърши 60 години. Той вероятно щеше да събере шумна и пъстра компания, с която да си поговори или заедно да помъчлат, може би да попеят - около бутилка с марково уиски и подбрани храни - понеже той беше бохем и взимаше най-доброто от живота.
Цветан Панчовски е роден през 1954 г. в панагюрското село Оборище и е брат на нашия голям приятел и също художник - Манол Панчовски. Повече за бате Цецо научете от очерка за него ето тук.
Стоян Радулов 

Трудно е творец и човек, като Цветан Панчовски да бъде проектиран в настоящето, защото той сам не осъзнаваше от каква величина са неговият талант и артистизъм. Спомням си с какво преклонение говореше за своите учители от Академията в Санкт Петербург... Впечатляваше ме, как гледаше на всичко уж някак отстрани и небрежно, а всъщност той педантично регистрираше живота около себе си и го пресъздаваше в множество рисунки, платна, монументални стенописи и украси. Умееше и да разказва колоритно. За всичко имаше простичко обяснение - смес на малко хумор, щипка насмешка и детска убеденост. Умееше и да слуша околните. Беше добронамерен и щедър към всички, дори към неприятелите си, макар че се съмнявам да имаше такива. Той си остана красива и неотменима част от нашия живот, и ако не успяхме да му се отблагодарим когато беше до нас, нека го почетем дълбоко в душите си. Това е най-малкото, което му дължим.
Илия Тухчиев

Донна Бангьозова дефилира в трамвай за Fashion TV


 Младата и талантлива изпълнителка Донна Бангьозова, която израсна в Панагюрище под грижите на педагози като Нона Немигенчева, Василка Маслева и Галина Матанова, ще се появи в клип, специално заснет за световния канал Fashion TV в един от новите трамваи на София. Снимките на видеото вече бяха осъществени. Проектът цели да трансформира нетипични локации от градската среда в сцена на авангардното изкуство и също е в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019, като се осъществява със съдействието на Столична община. Така столичният трамвай се превърна в нетрадиционен подиум за фотосесия и ревю, а в ролята на модели влязоха младите ни поп изпълнители.
Освен Донна, основно действащо лице във видеото е и Недислав Драгнев - Нед от момчешката група "Voice of Boys",
Трима видео оператори и двама фотографи ще създадат крайния продукт – моден филм, който ще бъде излъчен от Fashion TV и разпространен във всички канали на световната медия.
"Приех поканата много отворено и мисля, че в България трябва по-често да се правят подобен вид пърформанси", обяснява Нед. "Идеята е да сме стилни, докато пътуваме. Много е трудно, като се имат предвид тази рокля, тези токчета и движението... Както знаем, в София трафикът е доста хард", казва и Донна. Но движението е метафора на развитието, а за модата няма ограничения във време, форма и пространство.
В момента Донна е номинирана и в две категории за предстоящите музикални награди на BOX TV. Това са “Най-стилен артист” и “Най-добро клубно изпълнение” - за съвместната й песен с Dj Diass "Fade Away", която лбе завъртяна и от MTV - Brazil.
Най-актуалният музикален проект на студентката на Алис Боварян в ДМА "Панчо Владигеров" обаче е песента "Ще живеем вечно", която Донна записа с Павел & Venci Venc. "Обичам тази песен и силно се надявам и на хората да им хареса", споделя тя. Клипът към нея вече е заснет от Добромир Николов. Проектът е съвместен между "Flashmedia" и "Virginia Records". 
"Чат-пат културни новини"

Тотка Лунгарска представи книгата си в препълнена с любов и приятели зала

Десетките букети не скриха, а подчертаха радостта от щастливото събитие за Тотка Лунгарска
В началото на вечерта Тотка посрещна лично и се ръкува с всеки от дошлите поотделно
Корицата на книгата и ръкопис на тристишието, дало името й
Мария Бегова търси изконните начала на самобитния поетичен талант на Тотка Лунгарска
Препълнената с почитатели, близки и приятели на Тотка репетиционна зала на читалището
Момент от представянето: Вглъбената Мария Бегова и щастливата Тотка Лунгарска
Близо час Тотка Лунгарска приемаше поздрави и раздаваше автографи
В малък-голям празник се превърна представянето на дебютната поетична книга „Пеперудени целувки” на нашата приятелка и член на Литературен клуб „Виделина” Тотка Лунгарска. Малък, защото с типичната си скромност и чистосърдечност Тони, както я наричат близките и приятелите, посрещна без излишен патос и с добра дума всеки един от присъстващите поотделно, и показа по най-естествения начин добрата си и красива душа, частички от която е събрала в първата си книга. И голям, защото се оказа, че вечерта на 17 януари 2014 г., когато Тони празнуваше и своя рожден ден, репетиционната зала на панагюрското читалище със задушевната си атмосфера едва успя да събере всички желаещи да споделят този съкровен и дълго чакан миг с нея.
В представянето на Тони редом до нея бе наблюдателят на „Чат-пат”, но преди това талантлив писач, преводач, редактор, естет и родолюбец Мария Бегова. Не многословно, а конкретно и с обич тя говори за стиховете на Тотка Лунгарска, за закодираните в тях изконни начала на самобитния й поетичен талант. Мария Бегова каза, че можем да възприемем книгата на Тони като ветрило. "Когато го разтвориш, от него изкачат целувки, цветя, птици, небе и море. Срещаме се с една много женска чувственост, която в обикновения живот често не показваме", сподели още тя. „Стихове-импресии” нарече творбите на Тотка друг един поет и също наш приятел – Дарина Дечева. „Признавам, аз не мога да пиша импресии, но страшно много обичам да ги чета”, каза още тя.
Всъщност, не само красиви картинни импресии са малките поетични бисери на Тотка. В много от тях се усещат аромати, вкусове, конкретни състояния и случки, които пренасят читателя в друг, и същевременно познат, но далеч по-красив и желан свят, населен от самодиви, приказни същества и проектираното авторово аз, копнеещо да споделя този свят с другите. Много от присъстващите изразиха открито или впоследствие на по чаша вино своята изненада, затова че откриват непознати черти от душата и характера на Тотка. Тя изненада също и с това, че сама е илюстрирала цялата книжка, включително и рисунката на кориците й.
Авторът на този репортаж изрази пред присъстващите радостта си не само от появата на дългоочакваната първа книга на Тотка, но и затова, че най-сетне след дълго прекъсване с инициативата на клуба „Литературен салон” панагюрската книгата се завръща в истинския свой дом – читалище „Виделина”.
В този ред на мисли, важно е да споменем, че стихосбирката „Пеперудени целувки” е финансирана от община Панагюрище по проекта за стимулиране на родни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно” през 2013 г. и е отпечатана в ИК „Оборище” ЕООД.
Заявка за втора и трета поетична книга направи още Тотка Лунгарска по време на представянето. А публиката и пожела: „Дано!”. Съвсем подходящо тя бе поздравена и с молитвената ария „Аве, Мария” на Шуберт, изпълнена от Цвятко Ценов. А през цялото време на вечерта за музикалната атмосфера се грижеше красивата и талантлива Жана Райнова, която със своето пиано ни поднесе класически и съвременни, романтични и нежни произведения, като започнем с „Where Do I Begin” на Франсис Лей от филма „Любовна история” и завършим със сонатата, посветена на Елиза от Бетовен.
  
Текст и снимки Стоян Радулов

Представят авторите и книгитие, финансирани от общината

Стефан Рапонджиев ще представи финансираните и отпечатани от общината издания
Правят вечер на панагюрските автори
Вечер, посветена на всички издания и автори, финансирани от началото на съществуването на общинския проект „Панагюрище – духовност и творчество в едно” за стимулиране на родните творци, организират община Панагюрище, Градската библиотека „Стоян Дринов” и Театър Дом-паметник в града. Тя ще се състои на 30 януари 2014 г. от 17:30 ч. в театъра. 
„Книгите и авторите ще бъдат представени от директора на библиотеката в Панагюрище Стефан Рапонджиев, а целта ни е да съберем на едно място авторите и книгите им и да направим обзор на тази наистина ползотворна инициатива на общината”, заяви специално за „Чат-пат” експретът по култура и вероизповедания в администрацията Магдалена Македонска.

Културният календар на Панагюрище с нова визия
Новата визия на Културния календар на община Панагюрище за 2014-та г.
С едното Македонска се похвали, че културният календар на община Панагюрище за 2014 г. е с нов, атрактивен дизайн и може да бъде открит на официалния сайт на общината. Той е оформен като интерактивна книга, чиито страници се разтварят на фона на музикален съпровод, а част от събитията са илюстрирани допълнително с компютърна анимация. Събитията в него са обособени на 28 страници в четири раздела - такива с международно значение, с национално значение, културни прояви с регионално и местно значение, а четвъртият раздел е посветен на честването на кръгли годишнини. Културният календар щял да бъде издаден и като рекламна книга, та събитията в него да се презентират на областно и национално ниво, съобщи още Македонска.
 
Текст Стоян Радулов

Представят книгата на Тодор Христов за Априлското въстание в София

СБП без председател, Боян Ангелов с най-много гласове

Юридическа клопка, заложена в Устава на Съюза на българските писатели, блокира избирането на нов председател, съобщи в. "Стандарт". На 18 януари 2014 г. 301 членове на СБП, сред които и председателят на панагюрския литературен клуб Димитър Стефанов (Дънеков) гласуваха кой да оглави институцията след смъртта на покойния Николай Петев. Най-много гласове - 114, събра поетът от Панагюрище Боян Ангелов, който е и директор на издателство "Български писател". Втори бе Георги Константинов с 92, а след него се подредиха поетите Атанас Капралов и Венко Евтимов, както и журналистът фантаст Кънчо Кожухаров.
Според Устава на СБП обаче, за да има нов председател, то той трябва да събере повече от 50% - тоест поне 151 гласа. Големият проблем е, че уставът по закон не може да бъде променян по време на изборите за председател и е възможно нов шеф да не бъде излъчен и след серия от избори.
"Уставът е писан по социалистически маниер - в години, в които идеята за пълно мнозинство е била част от правенето на политика. Сега обаче никой не може да събере повече от 50%. На всичкото отгоре гласуването премина изцяло по партиен принцип - не мога да си затворя очите за това", заяви единият от кандидатите Кънчо Кожухаров. Той добави, че повечето идеи за бъдещето на СБП били най-вече от пожелателен характер. "Да не говорим за основното обръщение по време на събранието - "Другари", каза още Кожухаров.

"Чат-пат културни новини" по информация на в. "Стандарт".

Боян Ангелов в Панагюрище представя последната си книга 
"Хълмовете нямат полумрак", снимка Мария Бегова

Тотка ни представя своите "Пеперудени целувки"

Тотка Лунгарска на неформалната среща на "Чат-пат", снимка Стоян Радулов
На 17 януари 2014 г. от 18:00 ч. в читалище "Виделина" в Панагюрище нашата приятелка и поетеса Тотка Лунгарска ще представи своята дебютна стихосбирка „Пеперудени целувки”. Всичко от Тотка Лунгарска в "Чат-пат" вижте тук.

Тотка Лунгарска (наричана от приятелите си Тони) е родена в Панагюрище през 1961-ва година. Определя се като "страстна любителка на изкуството". Членува във възобновения литературен клуб "Виделина" към панагюрското читалище от 2000 г. и е сред неговите съучредители. „Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен – споделя Тони. – А най-приятни са ми миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издаваме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...” Това споделя тя пред Митко Дънеков за книгата му "Дойдох, видях" - антологична хроника на панагюрското литературно братство и неговите клубове.
Тотка пише стихове от 12-годишна, но започва да ги публикува е във в. "Време" и във "Чат-пат" доста късно. Отдавна беше готова за първата си книга, но ето, че най-накрая и тя стана факт. Пожелавам й много читатели, все повече приятели и непрекъснати срещи със света на красотата и хармонията. Тя го заслужава.
Стоян Радулов

А това е нейният чат-патограф от първата неформална и вълнуваща среща на кръга "Чат-пат", състояла се през пролетта на 2012 г. в Панагюрище.


Нов поглед към Априлското въстание прави Тодор Христов

Как гледаме и сме гледали на Априлското въстание и на Епопеята, която то предизвиква, години след неговото потушаване и след добиване на Освобождението ни. Това изследва Тодор Христов в новата си книга "Свобода и суверенност в Априлското въстание", която излезе в края на 2013 г. с щемпела на издателство "Изток-Запад".
Тодор Христов е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", доктор по теория на литературата и по социология. Научните му интереси са в областта на критическата теория, културните изследвания, изследванията на властта и на съвременните форми на протест.
Книгата "Свобода и суверенност в Априлското въстание" представя на 504 страници резултатите от едно критическо изследване на изкуствата да се говори за свобода. Тъй като за радост съществуват много такива изкуства, изследването описва начините, по които се говори за свободата като суверенитет в Априлското въстание и в по-късните исторически, литературни, популярни, мемоарни, юридически разкази за него.
Тъкмо Априлското въстание, защото то се намира на границата на два режима на суверенитет и вследствие на това позволява да се покаже как свободата може да бъде артикулирана по друг начин, различен от тези, които схващаме като естествени, по начин, който би могъл да обясни защо днес се завръща жаждата за пълна свобода, изгорила живота на въстаниците.
  
"Чат-пат културни новини"

С гостуване на Боян Ангелов бе открит Литературният салон в Панагюрище


С поредното завръщане на панагюрския поет Боян Ангелов на родна земя, който инак е директор на издателство "Български писател", на 9 януари в читалището в Панагюрище бе поставено началото на нова инициатива - "Литературен салон". Инициативата бе обявена от председателя на нашия Литературен клуб "Виделина" Димитър Стефанов. Идеята: да се даде още едно поле за изява на всички поети и писатели.  Боян Ангелов представи новата си поетична книга "Хълмовете нямат полумрак", стихове от която публикувахме тук. За него пък говори литературоведът Благовеста Касабова. Освен двамата споменати герои до момента, от чат-патци в читалището бяха Тотка Лунгарска, Дарина Дечева, Иван Станчев, Мария Бегова, Дидка Гемиджиева, Иван Радулов. Литературният салон уважиха още актьорът Георги Радомиров, директорът на библиотеката Стефан Рапонджиев, музикантите Жана Райнова и Цанко Ценов, които поздравиха Боян със свое изпълнение, диригентът Анета Калпакова, имаше хора и от читалищното настоятелство.

"Чат-пат културни новини", снимки Мария Бегова

Чат-пат кьоше: Историите не се повтарят


Боян Ангелов ще ни представи "Хълмовете нямат полумрак"

Новата си стихосбирка ще представи поетът от Панагюрище и директор на издателство "Български писател" Боян Ангелов в панагюрското читалище "Виделина". Това съобщи за читателите на "Чат-пат" председателят на читалището Спаска Тасева. Литературната вечер ще се състои в репетиционната зала на смесения хор от 18:00 часа на 9 януари 2014 г. Новата си поетична книга Боян Ангелов е озаглавил "Хълмовете нямат полумрак". Изданието вече бе представено на 19 декември в клуба на Съюза на българките писатели - "Парнас". С Боян тогава бяха Христо Ганов, Петър Андасаров, Продрум Димов, Евтим Евтимов и Славимир Генчев - състудент и приятел на поета.
Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в Панагюрище, но от години живее и работи в София. Автор е на над 15 стихосбирки, сред които: „А върху ножа – детелина”, „Тиара”, „Делтата на другия живот”, „Скали от вятър”, ”Еос”, „Цветовете на тъгата”, „Съзерцание”, „Византийска мозайка”, „Отрицание на отрицанието”, "Ъндърграунд" и др. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Той е и дългогодишен редактор на сп. „Читалище”, собственик е на ИК "Богианна", с чиито щемпел са издадени значителен брой съвременни, включително панагюрски автори. Негови творби са преведени на английски, руски, немски, испански, гръцки, сърбохърватски, украински и арабски език.
Боян е завършил е панагюрската гимназия, след което се дипломира по литература и философия в Софийския университет. По-късно специализира по антропософия в института "Гьоте Анум", Базел, Швейцария.
В стиховете му се откриват чувствата на мислещия човек, казват смятат някои литературни критици за него. В поезията му се "преплитат филигранният изказ на обиграния поет с мъдрата дълбочина на завършения философ".
Самият Боян Ангелов е казвал, че с годините все по-рядко пише поезия, но понякога поезията го търси. "И когато това стане, то е някакво начало, на което аз никога не виждам края". Затова е хубаво, когато посягайки към молива, на белия лист се раждат стихове...
Текст Стоян Радулов

ДЕМИР ХИСАР
                 „Ако загина на война,
                 жал никого не ще попари.“
                          

                               Димчо Дебелянов
Траншеите в предутрининя хлад
не чакат нещо ново да се случи.
Войниците се взират в воя млад
и в своя светозарен подпоручик.
Октомври с влажни облаци гребе
на угарите тъмната позлата.
Дими демирхисарското небе
и слуша стоновете на войната.
Снарядите са братя на смъртта,
шрапнелите са нейните дечица.
Октомври сочи лобните места,
а гарванът – най-траурната птица -
обхожда труповете с дрезгав грак,
прелита над ранените страхливо.
Не подозира, че е вечен знак
за всичко мъртво и за всичко живо.
Припада нощ…. Като разкъсан стон,
кавал глада на горестта засища,
а римите от някакъв шансон
потъват в спомени и коренища.
И гарванът разперил е криле,
обхожда своето богатство жалко.
Непобедено, бойното поле
заспива, но с един поет по-малко.
Стихове Боян Ангелов

Нов панагюрски вестник ще цепи новините на три

В. „Още Плам” продължава местната полиграфска традиция / Дарина Дечева става автор на изданието, ще води две рубрики
Със скандал и малко общински колизии в Панагюрище на 19 декември 2013 г. се появи новият градски седмичник „Още Плам”, а на 8 януари 2014 г. ще се появи вторият му брой и се очаква регулярният му печат. Скандалът дойде от там, че изданието ще се списва от основния екип – редакторът Павлина Вайсилова и репортерът Марина Тричкова, които доскоро стоеше зад столетния общински официоз „Оборище”. От лятото двете журналистки направиха своя онлайн медия, а Павлина Вайсилова подаде заявлението си за напускане с тримесечно предизвестие. Седмица преди пилотния брой тя даде заявка, че изданието ще носи името „Оборище Плам”, което накара съветниците от местния парламент да излязат с нарочна декларация и да я призоват да не дублира имената на вестниците. В крайна сметка новоизпечената собственичка на медии се съобрази с това, както и с икономическата конюнктура в общината, а в. „Още Плам” стана факт.
Така на медийния новинарски пазар в Панагюрище вече се конкурират три седмични вестника и три интернет сайта. А панагюрската вестникарска традиция набъбва с поредно хартиено издание. Да ви припомня, че панагюрецът Павел Бобеков започва през 1877 г. в Букурещ издаването на първия български ежедневник "Секидневний новинар"; че през януари 1891 г. в Панагюрище излиза първото наше специализирано, периодично филателно издание "Тимброфил" с редактор Анастас Хаджикирилов; а през октомври 1903 г. Стоян Власаков създава опозиционния градски вестник „Оборище”. Тъкмо този вестник, тръгнал именно като опозиционен, станал след 1957 г. и официозен, и дълголетен толкова, че само „Държавен” и „Църковен” вестници днес са по-стари от него, бе изоставен от Павлина Вайсилова и Марина Тричкова в името на независимостта им. „Стремежът ни ще е да поставяме акцент върху хората, свързани с Панагюрска община и допринесли за нейния просперитет – стопански, културен, духовен, обществено-политически. Аз и Марина Тричкова имаме куража да издаваме такъв вестник”, заявиха най-официално те.
От първия брой на "Още Плам" пролича, че в него ще се труди и познатата от електронните „Хули”, „Откровения” и „Чат-пат”, и обичана заради няколкото си поетични книги поетеса и психолог Дарина Дечева. Впрочем, да й е честито попрището! Пожелавам остра мисъл и интересно перо черно на бяло. Чакам с нетърпение текстове и коментари от нея за четене... Че както гледам, въпреки многотията, голяма скука е настанала из панагюрския медиен фронт и окопите му.
А отговорът й не закъсня:
„Да си дойдем на думата за тралалежите. Да, за тра-ла-лежите. И за размишльотините им от първо лице.
Аз съм тралалеж. И ми е приятно!
Съм и Ще. Тралалеж – от първо лице. От ония – ориентираните осъзнати тралалежи. С белези – за заслуги. И преживявания – по право.
Същество, белязано с метаморфоза, е тралалежът. И е навсякъде, и е във всичко. И е не какъв, а такъв. В душата, в костите, под кожата. И аз така – щастливо и многооблачно еволюирал таралеж по (не)Воля в тралалеж по (при)Звание. Във формиране. Неформатиран и неформален...”

Така започва представянето на рубриката си „Размишльотини на тралалежа” Дарина Дечева, която обещава да поддържа два пъти в месеца. Освен нея във всеки брой ще има различни писания на различни панагюрци в рубриката "Репортер за един ден". Екипът обещава и сюжети с неочакван край...
Е, дано, дано!... И както се казва – Нова година, нов късмет!
Макар във вестникарското поприще късметът да е най-малката необходимост. Справка: превратната история на печатните издания в Панагюрище, за повечето от които тя се оказа учудващо кратка.
Текст Стоян Радулов

Едно читалище като неспираща мелодия сред мълчанието

130 години навърши поибренското народно 
читалище "Ванчо Пашов" на 1 януари 2014 г. 

Читалище "Ванчо Пашов" - село Поибрене
Уникалният институт е основан през далечната 1884 г. под името "Здравец". По онова време село Поибрене е било едно от големите села в общината. В него са живеели над 4000 човека, а населяваните махали са били 18, разпръснати на километри във и около пролома на река Тополница в Средна гора. По време на Османското робство заради охраната на пролома, селото е било със специален статут. Затова и в него турски крак не е стъпвал, което спомогнало за възникването на множеството махали, охранявани от местните воеводи като Балчо, Ватах, Велко, Никола Османа, Кръжо, Павел, Пейо калъча, Комитата. Днес от тях населявани са едва 4, а някои буквално са изчезнали под водите на построения през 1948 година язовир „Тополница”. Пък и съдбата на читалището, както и съдбата на селото, търпи не само възходи...
За забързания градски човек сюжетите, които се откриват за очите в средногорското село, могат да са като истинска приказка. Навремето на Лъката до река Тополница, се е въртяло хорото. От накацалите по околните баири къщи хората са слизали пременени като за празник, общували са, танцували са.
А днес, ако имаме късмета да станем свидетел на някои от местните обичаи, или на уникалното хоро „ламба”, което се играе само в Поибрене, ще се почувстваме и като в приказка от миналото. На Коледното веселие, организирано от община Панагюрище на 22 декември 2013 г. панагюрци видяхме самодейците от танцов състав „Поибренски ритми” с хореограф Иван Тасев и ръководител Величка Пандурова към поибренското читалище. Но от липса на полета за изява и хроничен финансов недоимък за поддържането и показването на таланта и уменията им се оплакват всъщност самодейците от Поибрене. Въпреки това те развиват разнообразна творческа дейност, която обаче не добива необходимата популярност в границите дори на община Панагюрище, камо ли на регионално и национално ниво. А има какво да покажат поибренци.
Самодейци от Поибрене на Коледното веселие в Панагюрище
"Поибренската ламба това е криво четворно хоро - разказва Недельо Власаков. - Името й произлиза от – некога правеха седенки по махалите и момите плетат, а момчетата некога се хванат да играят хоро. Играят това четворно хоро – и като има една стъпка, която е „хвърляй живо”, хвърлят живо и с левия крак едно момче рита стола, на който стол е била ламбата. И ламбата пада и угасва, и те превикват „Ламба, ламба, ламба...”, и от там идва името на това хоро ламбата..."
"Фолклора това е хубаво нещо - допълва още бай Недельо. - Хората толкова трудности имат в живота... И като отиде на мегдана, човек си направи едно хоро, поиграе си малко, и се поразвесели, малко си получи настроение, и затова е толкова ценен... Никой не мое да ни забрани да танцуваме и да пеем. Ама да дойдем тука сами, на сцeна, да пееш, не чини. А пък и няма хора, които да те слушат. И то, заради това и хората отвикнаха, и въобще се забрави старата традиция..."
Въпреки това, каквото е останало от фолклорното богатство на Поибрене, се съхранява от самодейците в местното читалище „Ванчо Пашов”.
Мария Цинцарова от Поибрене
"Читалището е основано 1884 година на 1 януари - разказва ми и Мария Цинцарова. - Първият човек, който е създал читалището, е от село Баня – Никола Барбалов, той е бил. И той е бил учител в селото, събрал е тука големците в селото, богаташите и им е препоръчал, че трябва да имат читалище хората, да се събират, да имат къде да правят сказки... И първенците от селото са започнали да дават дарение. Най-напред е започнало с много дарение. Даже един човек, тука от селото -  Търкаланов - Никола Търкаланов, си е дарил мястото с една стара къщичка, където е започнало дейността на читалището. И първото читалище се е казвало „Читалище Здравец”.
Така вече 130 години този уникален български институт е сцена за изява на поибренските таланти. А списъкът на жарките им и непосредствени концерти през годините е наистина дълъг. Така, въпреки времето, немотията и напук на модерното, от година на година се препредават традициите на средногорските българи и се осъвременяват от идващите поколения. За поибренци, както е написано в летописната книга, читалището днес е „вечно слънце на небосклона, неспираща мелодия сред мълчанието, неизтриваема багра сред сивотата на дните”.
Величка Пандурова, секретар на читалището в Поибрене
"Днес местните жители - и малки, и големи, макар повечето да са от ромски произход - са много талантливи", както споделя и секретарят на читалище "Ванчо Пашов" в Поибрене - Величка Пандурова. Към просветния и културен институт на селото съществуват още групи по етно и диско танци, имащи в състава си деца до 8 клас. Последната изява на малките танцьори обаче е била през месец май 2013-та в Панагюрище, където журито остава силно впечатлено от техния талант и ритъм. Любопитното е, че малките танцьори сами измислят своята хореография, а секретарят на читалището само ги напътства. Към читалището действат също танцов състав, група за народни обичаи и група за художествено слово. Също през май месец четирима самодейци вземат участие във фестивала на революционното слово в съседното село Оборище, където грабват второ място. Величка Пандурова казва, че поначало, когато самодейците трябва да представят рецитал, се чувстват неуверени, но всъщност са талантливи и можещи.
Но сякаш липсата на достатъчно финансови средства и на подходящи условия спъва работата на просветната дейност и култура в Поибрене. Пример е и съсипаната от наводнение етнографска сбирка в читалището, събирана с много труд и вдъхновение, която в момента за съжаление не може да бъде видяна. Пострадалите експонати и помещенията все още очакват ремонт. И една по-добра година...

Текст Стоян Радулов, снимки община Панагюрище, Facebook и Стоян Радулов

Пантеон: Пейо Яворов се ражда на 1 януари

На 1 януари 1878 година в малкия тракийски град Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов - един от най-големите български поети на ХХ век; един от онези личности, чието творчество ги увековечава; от онези българи, които всеки техен наследник е горд да цитира.
Считан е за един от първите български символисти, макар самият Яворов никога да не се е смятал за символист и да не е участвал в кръговете на младите поети символисти, а когато започва да излиза печатния орган на символистите - сп. "Звено" (1914 г.), той вече е приключил творческото си дело. Все пак "Песен на песента ми" е написана в съответствие с новата естетика на символизма, както и "Новият ден" на Теодор Траянов. Според Симеон Хаджикосев въпросът дали Яворов е символист или не има еднозначен отговор, но по отношение на българския символизъм той е фигура, която има аналогично значение на това на Бодлер за френския.Езикът на Яворов според С. Хаджикосев не се идентифицира напълно със символистичния език, защото символистичният канон предполага винаги един втори пласт на езика, който липсва при Яворов.
Едно е сигурно - Яворов създава поетичен свят, който носи печата на изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности. Духовната нагласа на автора и житейската му съдба раждат драматични сблъсъци, които са в основата на неговите терзания. Личното страдание на поета е свързано и с общото крушение на възрожденските идеали - в края на ХIХ век надеждите за социален просперитет на народа не се оправдават. Националният идеал за обединение на България намира израз в борбите за присъединяване на Македония. Изострената чувствителност на Яворов го кара да страда заради разбиването на тези светли мечти и надежди.
"Чат-пат културни новини"

Паметникът на Яворов в Поморие
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

Стихове Пейо Яворов