"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

1 ноември: На работа, славни ми чат-патци! Търсят се будители...


1 ноември е обявен за Ден на народните будители по инициатива на първоешелонни градители на новата българска култура и по предложение на министъра на просвещението Стоян Омарчевски от БЗНС през 1922 г.
И защо?
Ами, за да знае "нашата младеж, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането".

Денят като ден е отреден за почит към делото на просветителите и будителите, което вероятно е започвало да линее още в началото на миналия век. Но като идея и като мисия този ден е обърнат към бъдещето.
Именно като идея и мисия този ден днес ни е нужен повече от всякога. Днес, когато сме разделени и разединени по всички възможни вектори, когато националното ни и патриотично чувство е разколебано, когато мечта на българина е да е "негър в щата Алабама", когато езикът ни е изкълчен и лишен от блясък, когато, ако обичаш България, си националист и антиглобалист, когато, ако говориш правилно, си "спрЕл", но ако хейтваш на латиница в нета, си "ега ти пича", ако не си съгласен, си я "червен боклук", я "синьо говедо", днес, когато "да се мразим безплатно" е висша мода....

Е, няма как да е сносен този празник, притиснат между Хелоуин и Задушница...
И най-голямата смешка е, че Денят на будителите е избран за празник на българските журналисти.... Тези, които най-много ни приспиват! Да ме простят по-читавите от тях, защото, да, има и читави... Но, кам ги? Кам ги интелектуалците? Да извикат с цяло гърло "О, неразумний и юроде!" или поне "Кой излъга нашата вяра?" Кам ги другите духовни водачи? Да обяснят поне, че българинът се маскира и гони злите духове на Заговяване (Сирни Заговезни). И, че пак тогава е денят за прошка. Да обяснят, че да се мразим не е черта на българския характер и народопсихология, а е исторически и социално детерминирано недоволство от липсата на ред, правила и справедливост, което все ще се намери кой да употреби за лично ползване. Та къде са - да измислят, да напишат, да вербализират, да постнат и да популяризират поне една обща идея или мисъл на ползу роду... Та да стоим и ние обединени, изправени, богати и горди българи между другите народи...

Денят на будителите е просто неучебен ден, в който децата си отспиват след купона от Хелоуин, а родителите варят жито за Задушница. Дали ще е празник, зависи от съдържанието, с което ще го изпълним, за да бъде и ден на българския дух.
Но будителството трябва да е ежедневно - от всеки мислещ, от всеки творец, от всеки поет, учен,  учител, от всеки родител!

И не ми казвайте, че будителството е обидно за народа, защото значело, че спим. Не, ние не спим, ние просто си умираме унизени, омерзени, лишени от перспектива и национален идеал за модерна и просперираща държава, погиваме поединично, затворени в личната си обида от незаслуженото си битие.
Е, малко съм гневна, но има защо...

Така че, славни ми чат-патци, на работа!
Търсят се будители!
Здравейте, братя!


Мария Бегова

"Навътре в камъка" за Иван Динков с премиера в Дома на киното


 

Премиерата на документалния филм "Навътре в камъка", посветен на поета Иван Динков, се състоя на 7 октомври в Дома на киното в София. Филмът по сценарий на проф. Зл. Коларов включва моменти от живота на поета, спомени и оценки за творчеството му, негови стихове и изказвания по различни теми и поводи.
Във филма участват Белла Цонева - съпруга на Иван Динков и други близки и роднини, литературни историци и критици, поетите Валентина Радинска и Борислав Геронтиев и др. Литературен консултант на филма е Никола Иванов, дългогодишен и ревностен изследовател на живота и творчеството на Иван Динков. Кадър след кадър авторите и участниците изграждат и уплътняват образа на невероятната и висока личност на Иван Динков, белязал българската литература от втората половина на ХХ век с талант, поетически прозрения и нравствен максимализъм.
Вълнуващият филмов разказ е изцяло частна инициатива, подкрепена финансово от различни институции и частни лица от Пазарджик, Панагюрище и Стрелча. Между тях са и Община Панагюрище и фирма "Оптикс", както и граждани, пожелали да останат анонимни.
Добра идея е филмът да има субтитри на английски език, което позволява лентата да бъде показана пред по-широка чуждоезична зрителска аудитория. Преди това да се случи, вярвам, че филмът ще бъде показан в Панагюрище. Не пропускайте!
Текст и снимки Мария Бегова

С живопис Манол и Стайо ще обогатят биеналето на малките форми в Плевен

Стайо Гарноев и Манол Паночвски в Жребичко. Снимка Стоян Радулов
Тази есен Плевен отново ще бъде домакин на Национално биенале на малките форми в изобразителното изкуство. Седмото издание на културния форум ще стартира на 24 октомври и ще продължи до края на годината.
Със свои творби в категорията "Живопис" ще вземат участие двама от най-добрите съвременни художници на Панагюрище - Манол Панчовски и Стайо Гарноев, част и от обществото на "Чат-пат". Манол ще представи едно свое произведение, а Стайо е подготвил две творби.
Важна особеност е, че освен с участие, родните творци ще бъдат включени и в каталога, който се отпечатва по време на всяко биенале и включва снимков материал на цялата изложба. И двамата ще получат по едно негово едно издание.
Творбите се селектират и оценяват от компетентно професионално жури, съставено от представители на СБХ - София и Община Плевен.
"Чат-пат културни новини"
 

Моята България

Снимки Стоян Радулов
„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов