Датата е 2 декември 2014 г., а часът - 17:30, в читалнята за възрастни.
Има човеци и... случайно присъстващи
Калин Калинов: „Роден съм кой знае защо на 21 януари 1952 година в Кърджали в бедно работническо семейство. Учих по време на тоталитарно-номенклатурната система и завърших ТМТ „Васил Левски” – Кърджали, с успех добър 4,24. Прекъснах по-нататъшното си образование по обективни причини и хванах перото също по обективни причини. Участвах в изграждането на развитото социалистическо общество главно като изпълнител. Трудовите си норми изпълнявах 134 на сто, поради което допринесох за съществуването на настоящата икономическа криза. В този период имах неблагоразумието да се оженя и, верен на максимата направи си сам поне децата, по твърдението на моята съпруга съм създател на две законни... от мъжки и женски пол.
По време на неразумния си живот сътворих 12 книги, част от които са преведени на осем езика, включително и на иврит. Носител съм на четири национални и три международни награди за хумор и сатира и съм номиниран за наградата „Райко Алексиев”. Член съм на Съюза на българските писатели.
Международен автор съм, но продължавам да творя в Асеновград.”
- Как разбрахте, че сте написали първия си фейлетон и стана ли той обществено достояние?
- То по-скоро беше физическо усещане. Почувствах, че съм написал първия си фейлетон едва тогава, когато ми беше нанесена средна телесна повреда от заместник-председателя по изграждането на териториално-селищни системи в Кърджали. Това се случи в тоталитарните години.
- Откога датира първата ви публикация и в кое издание?
- За първи път публикувах литературна творба, наречена фейлетон, в 1975 година във в. „Нов живот” – Кърджали.
- От кого се учите да пишете?
- Няма по-голям и по-велик учител за мен от живота. Зрящият гледа, но само сатирикът с изострените си сетива вижда онова, което зрящият никога не може да види.
- Какъв човек сте в живота: весел или тъжен?
- Най-вече тъжен.
- За какъв творец се смятате: хуморист или сатирик?
- За сатирик.
- Какво означава да си сатирик?
- Да носиш цялата отговорност на времето върху собствените си плещи.
- Може ли всеки човек да пише хумор и сатира?
- Не може. Писането на хумор и сатира е генетична даденост.
- Каква е вашата рецепта за писане на сатира?
- 50 процента сарказъм и 50 процента самоирония.
- От какво се ражда сатирата: от разочарованието или от надеждата?
- Мъката и разочарованието я оплождат. Надеждата я вдъхновява.
- Допускате ли в себе си омраза към този, за когото пишете?
- Обичам хората, но мразя негативните прототипи. Най-лошото качество у човека, което мразя, е тъпоумието.
- Често ли срещате такива хора в живота си?
- За съжаление все още се намират.
- Какво ще мислите за онези читатели, ако ви кажат, че не харесват вашия хумор?
- Разбирам ги. Осъдените на смърт нямат възможност да избират своите палачи.
- От какво се въздържате в живота си?
- От прибързаните оценки.
- Опасен ли е успехът на сатирика?
- За разлика от другите творци в областта на изкуството и културата краткотрайните успехи на един сатирик водят след себе си само разочарования.
- А успехът може ли да го окрили?
- Ако той е добър сатирик и вярва в своите качества и възможности, един евентуален неуспех може само да го стимулира.
- Не води ли сатирикът постоянно дребни анонимни битки?
- Това е присъщо само на слабите и с малки възможности любители на жанра.
- Колко вида хора има според вас?
- Човеци и... случайно присъстващи.
- Какво ви разсмива днес?
- Разсмиват ме хора с учудени физиономии.
- Кои са любимите ви писатели хумористи?
- Джером К. Джером, Станислав Ежи Ленц.
- Сатирик къща храни ли?
- Ако допуснем, че илюзиите могат да хранят...
- Има ли ваш афоризъм, който да пазите само за себе си?
- Има. Колегиален съвет: ако почувстваш, че се изчерпваш откъм афоризми, последния афоризъм запази за себе си.
- След премахването на табутата по-лесно ли се пише сатира?
- Сега е златният век на българската сатира – има толкова неща за бичуване – на всеки ъгъл – Бай Ганьо. За съжаление не достигат алекоконстантиновци.
- Фаталист ли сте и говори ли ви нещо числото 13?
- Сюрреалист съм и оттук следва, че числото 13 ми е любимото. Обичам също черна котка да ми пресече пътя, но не и глупав депутат.
- Много хора казват, че са били репресирани по време на тоталитарния режим. Какво мислите за тях?
- Направих една
СТАТИСТИКА
Сега, ако направим изчислението,
ще усетим темпове неподозирани:
на три глави от населението
двете се явяват репресирани.
- Коя беше най-смешната случка през миналата година за вас? А най-тъжната?
- Отговарям с
ПИТАНЕ
Боже, ти, който в истини ме вричаш
и съветваш да сваля на атеизма оковите,
пак ли така ще ме обичаш,
когато кажа истината за поповете...
- Как се отнасяте към залялата страната ни политическа демагогия?
- Ще отговоря с едно
ПОЛИТМЕНЮ 2011
Отляво – ибрици и червена томахавка,
отдясно – янета и тъмносин кинжал,
по средата гербери в оставка –
всичко това съм го преживял?!...
- С коя епиграма бихте искали да ви запомнят хората?
ИЗПОВЕД НА ЯЙЦЕ
- Много глупости и популизъм.
Няма я и прошката.
Трябваше ли да излизам
от дупето на кокошката!?
- Благодаря за съдържателния разговор, г-н Калинов.
- Благодаря за изчерпателните въпроси, г-н Маринов...
Назаем от asenovgradnews.com
