Библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище чества 45 години от откриване на новата си сграда

Ще си има и нов сайт в интернет

45 години от откриване на новата сграда на Общинска библиотека „Стоян Дринов” е едно от най-важните културни събития в Панагюрище през месец януари 2015 година.
Официалното честване е насрочено за 30 януари от 17:30 ч. в сградата на библиотеката. 
Тогава ще се състои и официалното представяне на новия сайт на институцията. Идеята кнгохранилницата да стъпи в интернет е на главния библиотекар Стефан Рапонджиев, според когото „вече не можем да говорим за библиотеките само като хранилища на книги, а трябва да бъдат възприемани и като информационни центрове”.  „Направата на сайт ще бъде едно огромно предимство”, категоричен е още Рапонджиев и обосновава твърдението си. „Това би било огромно облекчение за потребителите, защото реално ние правим една виртуална библиотека, която те ще могат да посещават когато пожелаят.”В сайта ще намери място и електронният каталог на библиотеката, който е разработен и вече - готов за употреба. „Това е и едно от предимствата, с които мога да се похваля. Към него е включен и каталогът на читалищата в общината, така че и техните книги също ще бъдат в сайта.”
В новата електронна страница на библиотеката ще се покажат и снимки от старо Панагюрище - още един начин да се рекламира Панагюрище и да има по-голяма гласност на библиотечните дейности.
Посетителите ще могат да се запознаят и с огромното богатство от старопечатни книги, с които много малко институции могат да се похвалят - например лични ръкописи на Марин Дринов или учебникът, с който Райна Княгиня е преподавала на своите ученици, както и още много старопечатни книжа, поводи за национална гордост.

 Кратка история на градска библиотека "Стоян Дринов"

Ръководени от неугасимия стремеж към свобода - духовна и политическа панагюрци откриват библиотека 5 години преди да основат читалище. През 1851 година по идея на учителите Йордан Ненов и Атанасий Чолаков към мъжкото училище се урежда “богата книжница” (библиотека). В нея са събрани български, руски, гръцки, турски и черковнославянски книги и ръкописи. Години наред от библиотеката се ползват само учители и ученици. Идва време, когато отваря вратите си и за гражданите. Годината е 1860, а денят - 11 май - празникът на Кирил и Методий. С пламенна реч на учителя Никола Харитонов тържествено е обявен достъпът на гражданството до училищната библиотека. От този паметен ден училищната библиотека придобива качества на читалищна. Библиотеката, или така наречената книжница се обогатява постепенно с книги, списания и сбирки от всички български вестници, издавани в чужбина. По време на Априлското въстание от турските гранати е запалено Главното училище, в чийто пламъци изгаря и читалището с богатата си библиотека. Библиотеката обогатява значително книжния си фонд с голямо дарение, което основателят на читалището Петър Карапетров, в изпълнение волята на баща си прави, като предава на читалище “Виделина” цялата си бащина библиотека. Много са имената на спомоществователите, които остават в историята на панагюрската библиотека - Пантели Карапетров, Ради Маслев, Тодор Бояджиев, книговезеца Андон Оряшков, Делчо Дринов. На 31 януари 1970 г. е открита новата библиотека, разположена върху 320 кв.м. площ, на два етажа и с три нива фондохранилище. Допълнително е отпусната още една сграда с площ 130 кв. м. за обособяване на отдел Изкуство и фондохранилище. От 01 януари 1976 г. библиотеката започва своя самостоятелен път на развитие като Градска библиотека. От 1995 г. библиотеката носи името на талантливия детски писател-класик Стоян Дринов. Градска библиотека “Стоян Дринов” е втората по големина обществена библиотека в Пазарджишка област след Регионалната библиотека “Никола Фурнаджиев”.
 
Кой е Стоян Дринов - патронът на библиотеката

Стоян Дринов е един от първите писатели за деца на България. Роден е в Панагюрище през 1883 г. Учи в родния си град, а след това в Пазарджик и София. Бил е учител и библиотекар в Народната библиотека в София. Сътрудничи на списанията за деца "Веселушка", "Детска радост", "Другарче" и "Светулка", редактор е на сп. "Люлка". Пише предимно за деца. Автор е на следните книги: "Кукувица кука" (1919), "Весели случки" (1925), "Изворче" (1929), "Съчинения. Т. I", (1938), "Люлка" (1957), "Верни-неразделни" (1964), "Хорце" (1990) и др.
Още за Стоян Дринов четете тук (от Румен Спасов)

Дъждец
Тихо ръмкай,
не преставай,
равно поле
напоявай!
Напоявай
със водица,
нека бликне
вред тревица,
че от жега
изгорена
тя посърна
и повена.
Ръмкай, ръмкай,
не преставай,
равно поле
напоявай!

Поле
Щом кат сляза аз надоле
низ широко равно поле,
дъх поема от дълбоко,
па извикам нависоко:
Мило ми си, равно поле,
и нагоре, и надоле;
мили ми са цветицата -
звездни багри в небесата;
мирисът ти на тревата,
блясъкът ти от росата;
мили твойте ниви златни
и простори необятни;
и угари набраздени,
с пот селяшки напоени!
Мило ми си, равно поле
и нагоре, и надоле!

Стихове Стоян Дринов

"Чат-пат културни новини"

Детски литературен конкурс ни води “По следите на едно писмо в бутилка”

Организаторите на XVII Национален фестивал на детската книга, който ще се проведе в гр. Сливен от 11 до 13 май 2015 г. обявяват национален литературен конкурс на тема “По следите на едно писмо в бутилка”, съобщават от сливенската Регионална библиотека “Сава Доброплодни”.
В конкурса могат да участват деца и юноши на възраст от 7 до 16 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години, 11 – 14 години, 15 – 16 години. Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби (разказ, приказка, стихотворение), специално създадени за конкурса.
Творбите да са с обем до 5 машинописни страници и да бъдат изпратени в печатен вид или на e-mail.
Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за контакти, трябва да бъдат изпратени на адрес:
8800 гр. Сливен
ул. “Никола Карев” № 1
Регионална библиотека “Сава Доброплодни”
(За литературния конкурс)
или на e-mail: reglibsliven@iradeum.com
Отличените литературни произведения ще бъдат издадени в сборник.
Чат-пат културни новини

Край с лъжата за тюркския ни произход

Българите сме преки наследници на най-древния народ в Европа

Пред юртата в Плиска - първата българска столица на Балканите

Ние сме народ с европейска генетична структура. Това показва изследване на генетичната характеристика на населението на България, проведено от екипа на проф. Драга Тончева – ръководител на катедрата по медицинска генетика, в което освен нейни ученици са участвали и учени от два италиански университета.
Ученият акад. Ангел Гълъбов бе категоричен, че съвременните анализи на проби от 900 българи, разпределени равномерно по цялата територия на страната, отхвърлят позицията, че древните българи имат тюркско-монголски произход, предаде БНР.
Материалите за изследване на съвременните българи бяха предоставени от ВМА и началникът по онова време – ген. проф. Тонев. Методите, с които е проведено изследването, са най-модерните, които се използват изобщо в областта на биомедицината – изследване на т.нар "митохондриална ДНК " и у-хромозомата.
Изследването е обхванало само етнически българи и българо-мохамедани.
"Съдържанието на гени на тюркоезичнитe - т.нар. "алтайо-монголите" е под 1,5% и българите са абсолютно европейска популация. Това изследване – с 900 души – отстъпва по брой на изследваните само на италианци, шотландци и испанци. Тези данни показаха, че съвременните българи са сродни с някои славянски популации – например с хърватите, близки са до населението на Северна Гърция, на някои райони на Италия – Северна и Средна Италия. Това е по отношение на митохондриалната ДНК. По отношение на у-хромозомата има близост и със сърби, румънци, северни гърци, хървати.
Отхвърля се абсолютно близост с турците – доста голяма разлика. Има отстояния от населението на Средна и Западна Европа – латиноговорещите и немскоезичните, скандинавците и т.н., и известни различия от популацията на Европейска Русия, Чехия, Словакия, което също е важна находка", заяви акад. Гълъбов.

----------

Та, резултатите от това изследване доказват по безспорен начин, че българите са народ с европейска генетична структура, а тюркските гени са едва 1,5%. 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия след овладяването на земеделието. Също така за българите са характерни автохтонни, почти ендемични, редки и уникални генни комбинации.
Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни.
При предишното голямо генетично изследвано директорът на Националната Генетична Лаборатория проф. Иво Кременски заяви в материал в сп. "Гео": "Независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ - ние стоим много далеч от основните славянски народи". Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период.
"Освен общите гени с Гърция и Италия, имаме корен, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейския ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена, сочат резултатите - нямаме и 1% гени, свързана с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена. Дори въпреки историческата ни съдба на петвековно робство, в гените ни не са останали следи от дългото съжителство с турци. Възможно е ние да сме обогатили тяхното ДНК, но обратният процес не се забелязва", подчерта акад. Ангел Гълъбов.
Коментар на редактора:
Това генетично изследване е от изключителна важност, а българските медии, учени и историци не му обърнаха почти никакво внимание. Не чухте за него по новинарските емисии, не чухте дискусии в сутрешните блокове, не чухте и изказвания на иначе устатите ни и компетентни историци.
А трябваше.
Защото темата за произхода на българския народ е много важна. И тъй като е много важна не просто за нас, а с голяма вероятност е от световно историческо значение, мнозина предпочитат да мълчат.
Чудовищната лъжа, че българите са тюрки (ако се чудите защо македонските лумпени ни обиждат на "татари", именно затова е) е дълбоко вкоренена в официалната история. Тази лъжа можете да прочетете във всеки учебник по история, по който сте учили вие или вашите деца. Нея можете да прочетете в Уикипедия, нея ще чуете и от устите на най-известните "историци".
А това е лъжа.
Гените не се подават на манипулация. И доказват лъжата. Езикът, в своето историческо развитие, не се подава на манипулация. И доказва лъжата. Простата човешка логика, която куца в официалната теория, също доказва лъжата.
Истината се оказва трудна за възприемане, след като са те лъгали цял живот. И се иска открито и непредубедено съзнание, за да я допуснеш до себе си.
А истината е, че българите са изключително древен народ. Нещо повече. Те са преки наследници на най-древния народ в Европа. Народът, притежаващ най-старата писменост в света, народът, започнал пръв да обработва златото и металите, народът, чиято култура е била на такова високо ниво, че с увереност може да се нарече люлка на знанията, които са превърнали европейската цивилизация в това, което е днес. Този народ не е бил пришълец. Не е дошъл от Иран, Пакистан, Афганистан, Татарстан, Хиндукуш, Памир и откъде ли не още. Той е живеел тук от незапомнени времена. И ние сме неговите наследници.
Това обаче не чухте никъде през седмицата. Едно такова признание и навързване на непризнатите досега исторически факти би разтърсило и пренаписало не само българската, но и световната история. И понеже залогът е прекалено голям, се мълчи.
От хилядолетия насам историята на българите е била писана от недоброжелатели. Била е преиначавана и манипулирана. Днес обаче, нашата собствена българска научна общност да прави същото - това е престъпление срещу народа, престъпление срещу кръвта.
Рано или късно то трябва да получи своето заслужено наказание. Защото да ограбиш собствения си народ от идентичност, принадлежност и самочувствие е едно от най-чудовищните престъпления.
 
Автор Десислава Любомирова, източник actualno.com