"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Новогодишна приказка от Ангел Каралийчев

Ти знаеш ли оная малка къщурка с книжното прозорче? Тя се намира накрай града, до самия път, който навлиза в гората. Насреща е високият комин на книжната фабрика. Цял ден този комин изкарва гъсти кълба дим. Ще попиташ: защо на прозорчето наместо стъкло са опънали бяла книга? Защото една немирна детска ръка тупна стъклото със снежна топка и го строши. Ако идеш в тая къщурка и почукаш на пътната врата, никой няма да ти отвори, но ще чуеш един ясен глас на момиче:
— Кой хлопа, моля?
Това е гласът на Калинка. Тя е петгодишно момиченце. Подир малко ще прогърми и един дебел мъжни глас:
— Хей, кой си ти? Ако си мечка, да се махаш, защото ще те заколя със сабята си!
Този пък е гласът на тригодишния Крум — братчето на Калинка. Той е мъничък, едвам приказва, бърка думите, но гласът му е страшно надебелял. Представи си, този Крум, наместо да пие вода — яде сняг. Простинал е хубавичко и сега буха здравата. Ще попиташ — нямат ли майка тези деца? Имат майка, много добра майка си имат, но тя е работничка в книжната фабрика. От зори до мрак се труди, печели пари, за да купува на децата си хляб, дрешки, дърва.
Сега ще ти разкажа какво се случи с Калинка и Крум срещу Нова година. Следобед, когато майка им тръгна към фабриката, заръча:
— Мирно да стоите! Да не се боричкате, да не изядете всичкия хляб и да не изгорите всичките дърва, защото други нямаме. Утре цял ден ще мръзнем, ако ги изгорите. Довечера, като се върна, ще ви донеса по едно кравайче и една голяма бяла книга. На нея ще нарисуваме дядо Мраз как пристига с шейна. Довиждане, деца!
— Довиждане, мамчице! — извикаха двете деца и затвориха вратата.
Щом заглъхнаха стъпките на майката, децата се втурнаха към печката. Отвориха вратичката й, клекнаха и почнаха да пъхат вътре дървата, които майка им беше приготвила за Коледа. Натихака вътре всичките дръвчета. Печката грозно забумтя и светна. Стана много горещо. Децата разтвориха вратите и прозореца. Нахлу зимният студ. подир един час, когато дървата изгоряха — стаята изведнъж изстина, защото децата не се сетиха навреме да затворят вратата и книжното прозорче.
— Когато се върне мама довечера, ще ни пребие — замислено проговори Калинка. — Какво да правим сега? Искаш ли да отидем в гората и да съберем сухи дръвца?
— Искам! — отговори важно Крум.
Облякоха си дебелите дрехи. Калинка завърза Круповите уши с един вълнен шал. След туй грабна кошчето за дърва, хвана Крума за ръката и го поведе. Беше още видело, когато навлязоха в гората. Отлъчиха се по пътя. С голяма мъка почнаха да събират сухи клончета. Додето напълнят кошчето — настана вечер. Мразовитият вятър залюля дърветата и започна да ги засипва със сняг.
— Олеле, како, една снежинка влезе в окото ми, не мога да виждам.
— Няма нищо, какиното момче — извика Калинка и обърса окото на Крума с престилката си. — Върви сега подире ми, да излезем на пътя, че затъмняхме.
Закрачиха двете деца, но наместо да поемат към широкия път, те навлязоха още по-дълбоко в гората. Затънаха до гърди в сняг. Почнаха да викат за помощ. Юначният Крум ревна. Страх го беше и от снега, и от вятъра, и от дърветата.
— Не плачи, миличко, защото, ако вълкът те чуе, ще дойде при нас и ще ни изяде.
Като чу тия думи, Крум, наместо да млъкне, ревна още по-силно.
— Кой плаче в тая самотна гора — извика някой зад дърветата.
Крум млъкна изведнъж. Двете деца се ослушаха и чуха песен на звънчета. Обърнаха се и що да видят: между дърветата тичат два бели коня. На челата им светят звезди, а копитата им — сребърне. Тия два коня теглят една шейна, накамарена с дърва. Върху дървата седнал един старец с бяла брада и голям калпак, цалият засипан със сняг. Същински дядо Мраз.
— Кои сте вие? — попита старецът, като стигна при децата и спря конете.
— Ние сме Калинка и Крум.
— Ами що щете в гората по туй време?
— Дойдохме да съберем сухи дръвца.
— Дръвца ли? Я се качвайте на шейната!
И брадатият старец пое най-напред Крума, сетне Калинка. Намести ги на коленете си. Загърна ги хубаво с кожуха си и подкара конете. Запяха отново звънчетата.
Когато стигнаха до малката къщурка с книжното прозорче, старецът спря шейната. Сне полека двете премръзнали деца и ги заведе в къщи. Сетне се запретна и стовари всичките дърва от шейната в двора. Децата просто не вярваха на очите си, че имат толкова много дърва. Като свърши тая работа, старецът с дългата брада влезе в къщи, наведе се, челуна двете деца по челата и си отиде. Калинка и Крум чуха само как полекичка заглъхна песента на звънчетата.
Късно вечерта се върна майката. Децата я посрещнаха на прага.
— Мамчице, видя ли дървата?
— Видях ги, пиленца. Тая зима няма да мръзнете. Господ здраве да дава на дяда ви Горана от Дълбок дол. Обеща ми човекът и си сдържа думата.
— Имаш грешка, мамо, тези дърва ги докара дядо Мраз с шейна. Два големи бели коня теглеха шейната — извика Калинка.
— На челата им имаше звезди — обади се и Крум със своя пресипнал дебел глас.
— Защо ти е толкова пресипнал гласът? — попита майката. — Сякаш цял ден си бил в гората. Завторете вратата. Елата сега да си получите кравайчетата. като ги изядете, ще ми нарисувате този дядо Мраз, дето ни е докарал дървата. Искам и аз да го видя. Може пък да прилича на дяда ви Горана…
____________________________

Ангел Каралийчев, 1935 г.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета" (1932-1944), изд. "Народна младеж" (1947-1952), в. "Литературен фронт" (1952-1953), изд. "Български писател" (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. След известния разрив на "новопътци" с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Умира на 14 декември 1972 г. в София.

Площадът грейва празнично за Коледа още на 1 декември


Нови елементи в Коедната украса на централния площад в Панагюрище обещава през 2016 г. местната управа. В пълния им блясък светлините и "приказното" коледно дръвче ще грейнат на 1 декември. В празничната програма от 17:30 ч. ще участват хор „Децата на Панагюрище“, мажоретен състав „Елинор“ при Центъра за подкрепа за личностно развитие - Панагюрище, и детският артист Боби Шоу.
Светлинни и фигурални елементи ще заблестят по целия площад „20-ти април“, в градинката на кръстовището на улиците „Георги Бенковски“ и „Павел Хаджисимеонов“, на улица „Райна Княгиня“ и на улица „Георги Бенковски“. В атмосферата на коледния дух и вълшебството на предстоящите коледно-новогодишни празници, на площад „Райна Княгиня” коледна шейна, еленчета и елхички ще разказват „Зимна приказка”. Празнично озарени ще бъдат и фасадите на сградите на Общината, Народно читалище „Виделина - 1865” и Градския универсален магазин.
Новото е, че тази година в Панагюрище ще отвори врати и Коледен базар в пет специално изработени къщички.
"Чат-пат културни новини"
 

Показаните снимки на Коледно Панагюрище са от 2013 г. Празничните светлини т.г. ще бъдат надградени

Клуб "Виделина" расте с нови свои членове

Иван Станчев, Дима Дюлгярова и Тотка Лунгарска (от ляво на дясно)
Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев и Димитър Мичкюров - Дими (по часовниковата стрелка)
18 ноеври 2016 г., петък.
Това е още една знакова дата от паметния списък за най-важните събития около Литературен клуб "Виделина" към едноименното народно читалище в Панагюрище. Защото тогава Клубът се обогати и прие в лоното си нови поети. Което потвърждава полувековните убеждения на първия му председател Димитър Стефанов, че в Панагюрище бацилът на творчеството е намерил най-добрата си почва. Ето какво бе написал той по този повод в антологичната хроника "Дойдох, видях!", посветена на 60-годишнината на литературното братство на Панагюрище: "Концентрацията на толкова много духовност върху една пренебрежимо малка територия, каквато е Панагюрище, не би могло да бъде случайност. Има тук някаква намеса свише, ама каква точно – мога само да гадая... Аз съм готов да се закълна, че и да отстоявам упорито твърдението, че в нито едно населено място на страната няма толкова много таланти на глава от населението. Панагюрище е град, който е обхванат от перманентната и всеобща зараза от повика на предизвикателството. Включително и от стремежа към изкуствата. Неговите художници, писатели, поети, певци, музиканти, артисти, хроникьори, режисьори и критици, разбира се, са в изобилие и навсякъде – от училищната скамейка до голямата сцена."
И така: новите членове са добре познатата на любителите на словото и читатели на "Чат-пат" Дима Дюлгярова с нейната категорична и пряма поезия, отдавна изкушената от литературата и редовен участник в едни от последните четения д-р Атанаска Николова, авторът на стихосбирката "Зависимост" (2016) Михаил Караиванов - също и основател на рок група "Мodica", както и най-младите сред попълнението - Мартин Дерменджиев, Георги Тинков и Димитър Мичкюров - Дими.
"Церемонията" по приема бе, естествено, на литературна среща "в едно заведение със сладкогласо наименование и с комплексно обслужване", както сполучливо се е изразила Красимира Василева в дописката си за в. "Време". Прочее, Красимира е един от съучредителите на Литературен клуб "Виделина" през 2000 г. Освен нея новите членове на клуба бяха приветствани още от доайена Дида Гемиджиева, от новия председател на клуба Тотка Лунгарска, от Томи Наплатанов - друг от съучредителите, от Дарина Дечева, от Иван Станчев и от Цеца Плачкова.
Имаше добро настроение, леко стресови (вероятно за младите) моменти, но най-вече - разговори за поезия, за творчество, за култура...

Румяна Йонкова и мястото на учредяването на Литературен клуб "Виделина"
Списъкът на учредителите на Клуб "Виделина" и първият му Протокол
Цеца Плачкова и Красимира Василева - съучредител на Клуба и автор на заглавието "Чат-пат"
Литературен клуб "Виделина" е основан на 24 феврурари 2000 г. по инициатива на тогавашния председател на читалището в Панагюрище Лука Карайлев и с дейното участие на учредителите-ентусиасти: Димитър Стефанов (Дънеков), Томи Наплатанов - репортер във в. "Оборище", Лиляна Ерова, Лидия Стоицева, Стоян Радулов - по това време сътрудник във в. "Време", Нено Стойковски и Румяна Йонкова, към които се присъединяват и поддръжниците им - редакторът на в. „Оборище” Павлина Вайсилова и репортерът Ана Финджикова, както и превъплътената в директор на Театъра Дом-паметник екс репортерка Румяна Върбанова.
Тогава е написан първият Учредителен протокол на Клуба и е приет неговият Устав. Учредителите се обединяват и около идеята, че Литературен клуб "Виделина" е първоприемник на Литературен кръжок "Богдан Овесянин", действал отново към панагюрското читалище, но през 70-те и 80-те г. на ХХ век. От 27 октомври с.г. учредителите започват спорадичното издаване на вестник "Чат-пат", от който до момента са отпечатани 14 броя. През 2012 г. са създадени и електронните издания на "Чат-пат".
От времето на учредяването му до сега с клуб "Виделина" имената си са свързали най-значимите литературни творци на Панагюрище от началото на новото столетие. Ето защо новината от 18-ти, петък, е повече от добра. Защото е хубаво, че клубът и поезията, изобщо - литературата, в Панагюрище живеят. Както се казва: честито и на "старите" и на "младите" членове, с уговорката, че в словото "старо" и "младо" няма, а има само добро и/или лошо писане.
Да си пожелаем повече от първото!

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

Обявиха условията и реда за финансиране на творци от Панагюрище за 2017 година

В Деня на народните будители – 1 ноември, Община Панагюрище отвори новата процедура по набиране на кандидати за финансиране на произведения на изкуството на местни творци за 2017 година по проекта „Панагюрище – духовност и творчество в едно“. Ето и подробностите.

О Б Я В А
ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВАТА
ОТ ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ ЗА 2017 ГОДИНА
 „ПАНАГЮРИЩЕ – ДУХОВНОСТ И ТВОРЧЕСТВО В ЕДНО”

І. УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ
1.     Творци, родени или с адресна регистрация в община Панагюрище.
2.     Културни институти, неправителствени организации и творчески сдружения, регистрирани на територията на община Панагюрище.
3.   Финансират се проекти свързани със:
- създаване, съхраняване и разпространение на научни изследвания, документални издания, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на общината и художествена литература.
- възстановки, спектакли и други, свързани със значими събития, включени и в културния календар на Община Панагюрище.
4. Културните организации и творци могат да кандидатстват в една сесия с един проект.
ІІ. ОЦЕНЯВАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ
1.    Оценяването на проектите се осъществява от външна експертна комисия, която се определя от ПК  „Образование, култура, младежки дейности и спорт” към Общински съвет – Панагюрище.
2.    Критерии  за оценяване на проектите:
- За научна, изследователска и краеведска литература – значимост на темата за историческата памет на града и населените места в общината, историческа и фактологическа достоверност.
- Оригиналност на проекта, свързан с историята, културата и традициите на Община Панагюрище.       
- Висока художествена стойност на представените произведения.
- Качество и обществена значимост на културния продукт.
- Съответствие с характеристиката на културната среда на общината.
- Реалистичен бюджет.
3. Рецензията за одобрените проекти от експертната комисия се представя на ПК „Образование, култура, младежки дейности и спорт” към Общински съвет – Панагюрище, която определя средствата за финансова подкрепа на всеки одобрен проект.
ІІІ. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ
1. Формуляр за кандидатстване се получава от Центъра за административно обслужване в Община Панагюрище или от сайта на Общината: www.panagyurishte.org.
2.  Завършен, готов за печат ръкопис на хартиен носител в 2 екземпляра.
3.  Анотация на произведението.
4.  Оферта от издателство или план–сметка от автора.
5.  Творческа биография на кандидата.
6.  Ксерокопие на личната карта (за физически лица) или Булстат (за фирми, организации).
ІV. СРОК ЗА УЧАСТИЕ  
1.    Срокът за представяне на проектите e до 28 февруари 2017 година.
2.    Срокът за  обявяване на одобрените проекти на сайта на Община Панагюрище е до 24 март 2017 година.
3.    Проектите се подават в Община Панагюрище в Центъра за административно обслужване /партер/  или по пощата на адрес: гр. Панагюрище, п.к. 4500,  пл. „20-ти април” №13, ст. 307.
V. ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ОТПЕЧАТВАНЕТО НА КНИГИ
1.    Община Панагюрище получава 20% от тиража  на  книгите,  които ще бъдат предназначени за рекламна дейност и награди.
2.    За отпечатването на книги е препоръчително да има редактор, който да поема отговорност за   достоверността или художествеността на текстовете.
За контакти и информация: тел.:0357 / 60078, GSM 0885 474 431.

Литературен клуб "Виделина" отпразнува 65 години

Снимка: Николай Радулов
65 годишни навърши Панагюрският литературен клуб „Виделина”, приемник и продължител на кръжока „Богдан Овесянин”. Празникът съвпадна с рождения месец на Овесянин, което не е случайно. Повече за първия патрон на кръжока можете да прочетете тук.
Любтелите на перото и на писмената реч отбелязаха светлата дата с гостуване на свои приятели, също творци, от Плевен и София. В акцент се преърна монспектакълът „През вековете”, представящ етапите в развитието на писменото слово през вековете. Идеята и реализацията са на артистът от Плевен Диян Павлов - Джими, създал там и единствената в Европа съвременна Творителница. В нея всяко лято деца и ученици изработват собственоръчно хартия по старинни методи. Работят с печатарска преса и изобщо - овладяват целия процес на създаване и развитие на безсмъртното слово. Но Найден Найденов – Хипо,  създател на творческия сайт "Хулите", продуцент и издател (включително на някои от книгите на Дарина Дечева, на Мая Попова, на Соня Георгиева и др.), изрази тревогата си, че след една година кварталът в Плевен, където се намира Творителницата на Джими, ще бъда съборен. След поздрав от председателя на читалищ "Виделина" Спаска Тасева към членовете и приятелите на Литературен клуб „Виделина”, по покана на новия председател на клуба Тотка Лунгарска свои творби четоха: гостите – Диян Павлов - Джими, Найден Найденов – Хипо, Соня Георгиева; и домакините – Дидка Гемиджиева, Мария Бегова, Иван Станчев, Цеца Плачкова, Тоткаи Лунгарска и Красимира Василева.
Своеобразна рамка на празничната вечер беше изложбата от щампи и графични портрети на Вяра Савова (Плевен),създадени по време на творческата среща в Доспат през лятото, когато панагюрските творци избраха Лунгарска за свой предводител. Портрети получиха Иван Станчев, Соня Георгиева, Тони Лунгарска, Томи Наплатанов (избран за пресаташе и затова закъснял за срещата).
Не всички членове и приятели на клуба присъстваха на празника, което е обяснимо. Много от тях живеят и творят в други градове.
На празничната среща по повод 65-годишнинята и след това отново се заговори за възобновяване на клубния вестник "Чат-пат". Но нали и името му е такова, особено, не е сигурно кога ще се появи заветният 15-ти брой.
По този повод да ви припомним, че "Чат-пат" е хрумване на творците от клуба още през 2000 г. Автор на името е Красимира Василева - М`Бай, автор на главата на вестника и на настоящия сайт е художникът Александър Станчев. Първият му брой на изданието излиза на 27 октомври с.г. Редактори са Стоян Радулов (отговорен редактор), Димитър Дънеков и Томи Наплатанов, коректор е Румяна Йонкова, предпечатът се прави от Катя Улучева. От 2000 до 2005 г. излизат общо 10 броя на вестника. От февруари 2012 г. "Чат-пат" се сдобива с настоящия електронен вариант, основан от Стоян Радулов. Месеци след това се появяват броеве от 11 до 14 на вестника с редактор Димитър Дънеков и предпечат от Николай Радулов.
Изданието е рожба на мераците да се отвори най-накрая дума и за нещо по-различно от бистренето на политиката, ценовия бандитизъм или недодяланите български реформи. Да се отвори място за хубавото българско слово, за изкуството и за хумора въобще.
"Чат-пат културни новини"

Снимки: Николай Радулов
 

Тотка Лунгарска - новият председател на Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище


Тотка Лунгарска в Доспат
Поетесата Тотка Лунгарска е новият председател на Литературен клуб "Виделина" към едноименното читалище в Панагюрище. Тя бе избрана от неговите членове по време на творческата им среща с творци от Плевен в град Доспат в края на това лято.
Първата й официална проява обаче бе около организацията и честването на 65-годишнината на клуба 15 октомври 2016 г. в Панагюрище.
Тотка е член на Литературен клуб "Виделина" от създаването му през 2000 г. „Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен – споделя по повода тя. – А най-приятни са ми миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издаваме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...”.
Лунгарска е автор на поетичната книга „Пеперудени целувки“, която беше представена в началото на 2014 година. "Ако не беше помощта на общината и сега нямаше да мога да я издам - каза тя в интервю пред Геновева Дикова за "ПИА нюз". - Приятелите ми казаха, че книжката е закъсняла с 13-14 години и се гласяха да ми откраднат единствения екземпляр." Същевременно е сигурна, че "за втора, за трета книга имам достатъчно стихове".
"Поезията е нещо, което е вътре в мен. Аз не го търся, не го преследвам - споделя още Тотка. - Започва някаква мисъл, върти ми се из главата и докато не извадя това нещо от мен, то не ме оставя на мира. Така може би поезията е и терапия, защото когато човек извади това, което му е на сърцето, той се освобождава от натрупани мисли, преживявания и така се придвижва напред. Освен това всяко време става за поезия."Поетесата Дарина Дечева нарича поезията на Тотка „стихове-импресии”. „Признавам, аз не мога да пиша импресии, но страшно много обичам да ги чета”, допълва тя. Но поетичните бисери на Тотка са не само красиви картинни импресии. В много от тях се усещат аромати, вкусове, конкретни състояния и случки, които пренасят читателя в друг, и същевременно познат, но далеч по-красив и желан свят, населен от самодиви, приказни същества и проектираното авторово аз, копнеещо да споделя този свят с другите. Всичко това се отнася не само за стиховете в първата й книга, а и за непубликуваните, но споделени с членовете на клуб "Виделина".

Тотка Лунгарска е родена в Панагюрище през 1961 г. и е страстна любителка на изкуството, не само на поезията. Пише стихове от 12-годишна. Публикува предимно в местния периодичен печат, редовен автор е на "Чат-пат". Нейната дебютна поезия звуча и по БНР, след като взе участие в популярната програма "Нощен хоризонт".
По професия е счетоводител. Средното си образование е завършила в панагюрската гимназия "Нешо Бончев". Продължава образованието си в Химико-технологичния металургичен университет. Майка е на три деца -  Мария, Велизар и Катя. Едната й дъщеря е вече омъжена, а синът е студент в Минно-геоложкия институт. Най-малката вече е студентка.
Определя себе си като прям човек. Цени и обича искреността, дразнят я фалшът и лицемерието. И много обича България. "Патриот съм и така възпитавам и децата си. И за това съм тук. Смятам, че всички, които останахме в България, сме патриоти", допълва още Тотка Лунгарска. Сред най-хубавите й стихове са "Пролетно утро в Панагюрище", "Обичам…", "Ахшаена", "Безсъние", "Самотия" и др.
Всичко от Тотка Лунгарска в Чат-пат можете да прочетете тук.
Години наред председател на литературния клуб бе Димитър Стефанов (Димитър Дънеков) - автор на няколко книги с лирика и проза, сред които сборници с фейлетони и такъв за историята на Литературен клуб "Виделина".
Литературен клуб „Виделина“ е продължител на дейността на Литературен клуб „Богдан Овесянин“, сред чийто създатели е Недьо Горинов.
Стоян Радулов, за "Чат-пат културни новини"

Културен афиш / Предстоящо в Панагюрище


Рубриката КУЛТУРЕН АФИШ
за важните събития в Панагюрище и общината вече 
НЕ СЕ ПОДДЪРЖА АКТИВНО
в блоговете "ЧАТ-ПАТ"


_______________________________________


_______________________________________

ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ ВЪВ ФЕЙСБУК!



ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ.
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.
_______________________________________
 

КАКВО Е "ЧАТ-ПАТ":

"Чат-пат" е хрумване на Литературния клуб "Виделина" в Панагюрище през 2000 г. Автор на името е Красимира Василева - М`Бай, автор на главата е художникът Александър Станчев. Първият му брой излиза на 27 октомври с.г. Редактори са Стоян Радулов (отговорен редактор), Димитър Дънеков и Томи Наплатанов, коректор е Румяна Йонкова, предпечатът се прави от Катя Улучева. От 2000 до 2005 г. излизат общо 10 броя на вестника. От февруари 2012 г. "Чат-пат" се сдобива с настоящия електронен вариант, основан от Стоян Радулов. Месеци след това се появяват броеве от 11 до 14 на вестника с редактор Димитър Дънеков и предпечат от Николай Радулов. Изданието е рожба на мераците да отворим най-накрая дума и за нещо по-различно от бистренето на политиката, ценовия бандитизъм или недодяланите реформи. Да отворим място за хубавото българско слово, за изкуството и за хумора въобще. Та поне малко да ни поолекне на душите и да се поусмихнем... Пък и редно е борбено Панагюрище да дава и в днешното време тон, както го е правело през епохата на Възраждането. Време е за "Чат-пат"

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:
"Аз разумявам всеобщите национални нравствени интереси, от които по-главните са: езикът, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение. Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не ги почита, не им дава възможност да се развиват и укрепяват, то тогава, колкото духовита и даровита да е тя... не може да се рече, че нейната бъдъщност е осигурена."Марин Дринов, в. "Народност", Букурещ, 1868 г. 
_______________________________________
Стоян Радулов, основател и редактор на сайтовете "Чат-пат" и "Чат-пат културни новини", автор и фотограф
Мария Бегова, главен наблюдаващ на сайтовете "Чат-пат" и "Чат-пат културни новини" и автор, фотограф по съвместителство
Тотка Лунгарска, председател на Литературен клуб "Виделина" и автор
Дида Гемиджиева, доайен на Клуба и автор
Александър Пенчев, Дарина Дечева, Дима Дюлгярова, Димитър Дънеков, Величка Момнева, Веселина Велчева, Иван Радулов, Иван Станчев, Катерина Куч, Катя Зографова, Катя Маринова, Кръстьо Раленков, Лидия Стоицева, Мадлена Георгиева, Мария Петкова, Михаил Гунчев, Михаил Караиванов, Нина Радулова, Павлинка Георгиева, Рада Панчовска, Румен Спасов, Светла Гунчева, Спаска Костуркова, Томи Наплатанов, Тони Зарев, Тотка Лунгарска, Цвета Делчева и др., автори в сайта
Александър Станчев, художник, автор на главата
Лозена Муховска - Киш, Лушка Кочева, Манол Панчовски, Николай Радулов, Нистор Хаинов, Пепа Машева, Стайо Гарноев и др., художници
Райка Йорданова, фотограф-хроникьор
Освен творенията на всички автори в сайта, описани по-горе, сайтът помества и оригинални авторски материали на в. "Чат-пат", използва още публикации на в. "Време 2001", сп. "Знаци", в. "24 часа", БНР, radulov.blog.bg, както и публикации на авторите в групата на "Чат-пат" във Facebook, и откъси от книги и/или други печатни и електронни източници на цитирани и/или представени автори в сайта... 
_______________________________________
Пишете ни на имейл: chat.pat.office@gmail.com. (Ръкописи не се рецензират и не се връщат.
_______________________________________
(с) "Чат-пат". Носители на авторските права върху текстовете и изображенията в "Чат-пат" са техните създатели по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права. Техните имена са указани изрично с текст, поместен в или до конкретните произведения. Където това не е направено, носител на авторското право по предположение за авторство до доказване на противното е главният, отговорен или дежурен редактор на сайта и/или администратор към момента на публикуването им.
Авторското право върху базата данни и споменатите произведения е възникнало за авторите им още със създаването на произведенията и те имат неимуществени и имуществени права върху тях, защитими от закона. Произведенията са станали част от "Чат-пат" с изричното съгласие на техните автори. Ако са допуснати организационни или технически грешки и това условие не е изпълнено, молим да ни сигнализирате, за да бъдат отстранени в интерес на защита на авторите и в подкрепа и защита на "Чат-пат".
Препечатването, копирането и/или публичното възпроизвеждане на произведения от "Чат-пат" под каквато и да е форма става само с писмено разрешение от редакционната колегия и/или от авторите в сайта.
_______________________________________

ЗА ДОМАШНАТА ФОНОТЕКА:

Ето кои са наградените творби на конкурса "Стоян Дринов" за 2016-та


Юни в Панагюрище - под знака на изкуствата / културен календар

 2016 година
1 юни
17:00 часа – площад „20–ти април” – Международен ден на детето ОБЩИНСКИ ПРАЗНИК „УСМИХНИ СЕ С МЕН”
Богата празнична програма с много забавления, игри, награди, изненади, фокуси и клоунади
2 юни
17:30 часа – пред Вечния огън на Мемориален комплекс „Априлци” Поклонение по повод  Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България
ПРЕДСТАВЯНЕ НА СПЕКТАКЪЛА „ЖИВ СИ ТИ!” Автор: Христо Симеонов
В ролите: Ботев – Валери Еличов, Каравелов – Христо Симеонов
9 юни
18:30 часа – Народно читалище „Виделина -1865”, театрален салон Танцова-театрална формация „Кръшно хоро” и РК „Традиция” – град Копривщица представят постановката „ГОДЕЖ НА ОТСЪСТВАЩИЯ МАСЪРЛИЯ НИКОЛА ЛЮТОВ ПРЕЗ 1907 ГОДИНА”
10 юни
17:30 часа – Театър Дом-паметник, голяма зала Годишен концерт на възпитаниците от Обединена школа по изкуствата „Евгении Зумпалов” „ПОЛЕТ КЪМ ИЗКУСТВОТО”
10 юни
18:00 часа – Литературен салон „Виделина”, музикалната зала на читалището Представяне на романа „АЗ ОЩЕ БРОЯ ДНИТЕ” на Георги Бърдаров, победител в конкурса на БНТ „Ръкописът”
11 юни
10:30 часа – Народно читалище „Христо Ботев -1927” – село Левски РЕГИОНАЛЕН ПЕВЧЕСКИ ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ „ХА, НАДПЕЙ МЕ”
11 юни
16:00 часа – Традиционен празник на село Левски, народно веселие
13 – 17 ЮНИ 2016 ГОДИНА ЮНСКИ ПРАЗНИЦИ НА ИЗКУСТВАТА „ВДЪХНОВЕНИЕ, НАСТРОЕНИЕ, КРАСОТА”
13 юни
17:30 часа – Литературен салон „Виделина”, музикална зала на читалището Представяне на книгата „КАБИНЕТИ ЗА БЛИЖНИ“ и среща с авторката Ники Комедвенска и художника Стайо Гарноев
13 юни
19:00 часа – Театър Дом-паметник, голяма зала МАЛЪК ГРАДСКИ ТЕАТЪР „ЗАД КАНАЛА” ПРЕДСТАВЯ ПОСТАНОВКАТА „ЛОДКА В ГОРАТА” Автор: Николай Хайтов; Режисьор: Мариус Куркински
Участват: Симеон Бончев, Антоний Аргиров, Александър Димов, Иво Аръков, Луиза Григорова, Владимир Димитров, Александър Кадиев, Александър Димов
14 юни
18:00 часа – Градски парк КОНЦЕРТ „ЛЯТНА ПЕСЕН” НА МИЛИЦА БОЖИНОВА И АСЕН МАСЛАРСКИ
15 юни
17:30 часа – Исторически музей ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБА „ОБЛЕКЛО ВЪВ ВРЕМЕТО” (от средата на XIX век до края XX век)
16 юни
17:30 часа – Общинска библиотека „Стоян Дринов” Представяне творчеството на поетите СТАНИСЛАВА НЕМСКА и ДИМИТЪР НИКИФОРОВ
17 юни
18:30 часа – Театър Дом-паметник, голяма зала НАЦИОНАЛНО ТУРНЕ 65 ГОДИНИ НАЦИОНАЛЕН АНСАМБЪЛ „ФИЛИП КУТЕВ”
19 юни
 11:00 часа – Традиционен празник на село Поибрене, народно веселие
25 юни
11:00 часа – местността Манастирчето, село Баня ПРАЗНИК НА МИНЕРАЛНАТА ВОДА И ДЪЛГОЛЕТИЕТО, организиран от кметството и НЧ „Пробуда-1872”, село Баня
29 юни
18:00 часа – Театър Дом-паметник, голяма зала СОУ „Нешо Бончев” представя рок операта „ИСУС ХРИСТОС СУПЕР ЗВЕЗДА”
30 юни
17:30 часа – Общинска библиотека „Стоян Дринов” Представяне на сборника на Продрум Димов „НЕПОМРЪКВАЩИ ЗАРИ"


СЪОБЩЕНИЕ:
 
До месец октомври 2016 г. приложението за новини, репортажи, събития и снимки  - "ЧАТ-ПАТ културни новини", ще бъде във ваканция.
 
КАКВО СМЕ НИЕ:
 
"Чат-пат" е хрумване на Литературния клуб "Виделина" в Панагюрище през 2000 г. Автор на името е Красимира Василева - М`Бай, автор на главата е художникът Александър Станчев. Първият му брой излиза на 27 октомври с.г. Редактори са Стоян Радулов (отговорен редактор), Димитър Дънеков и Томи Наплатанов, коректор е Румяна Йонкова, предпечатът се прави от Катя Улучева. От 2000 до 2005 г. излизат общо 10 броя на вестника. От февруари 2012 г. "Чат-пат" се сдобива с настоящия електронен вариант, основан от Стоян Радулов. Месеци след това се появяват броеве 11 и 12 на вестника с редактор Димитър Дънеков и предпечат от Николай Радулов. Изданието е рожба на мераците да отворим най-накрая дума и за нещо по-различно от бистренето на политиката, ценовия бандитизъм или недодяланите реформи. Да отворим място за хубавото българско слово, за изкуството и за хумора въобще. Та поне малко да ни поолекне на душите и да се поусмихнем... Пък и редно е борбено Панагюрище да дава и в днешното време тон, както го е правело през епохата на Възраждането. Време е за "Чат-пат"
 

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:

"Аз разумявам всеобщите национални нравствени интереси, от които по-главните са: езикът, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение. Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не ги почита, не им дава възможност да се развиват и укрепяват, то тогава, колкото духовита и даровита да е тя... не може да се рече, че нейната бъдъщност е осигурена."Марин Дринов, в. "Народност", Букурещ, 1868 г.
_______________________________________

Стоян Радулов
, основател и редактор на сайтовете "Чат-пат" и "Чат-пат културни новини", автор и фотограф, администратор на групата "Чат-пат" във Фейсбук
Мария Бегова, главен наблюдаващ на сайтовете "Чат-пат" и "Чат-пат културни новини" и автор, фотограф по съвместителство
Димитър Дънеков, председател на Литературен клуб "Виделина", редактор на в. "Чат-пат" и автор
Райка Йорданова, фотограф-хроникьор
Александър Пенчев, Дарина Дечева, Дима Дюлгярова, Величка Момнева, Веселина Велчева, Иван Радулов, Иван Станчев, Катерина Куч, Катя Зографова, Катя Маринова, Кръстьо Раленков, Лидия Стоицева, Мадлена Георгиева, Мария Петкова, Михаил Гунчев, Нина Радулова, Павлинка Георгиева, Рада Панчовска, Румен Спасов, Светла Гунчева, Спаска Костуркова, Томи Наплатанов, Тони Зарев, Тотка Лунгарска, Цвета Делчева и др., автори в сайта
Александър Станчев, художник, автор на главата
Лозена Муховска - Киш, Манол Панчовски, Николай Радулов, Нистор Хаинов, Пепа Машева, Стайо Гарноев и др., художници
Освен творенията на всички автори в сайта, описани по-горе, сайтът помества и оригинални авторски материали на в. "Чат-пат", използва още публикации на в. "Време 2001", сп. "Знаци", в. "24 часа", БНР, radulov.blog.bg, както и публикации на авторите в групата на "Чат-пат" във Facebook, и откъси от книги и/или други печатни и електронни източници на цитирани и/или представени автори в сайта...
_______________________________________



Пишете ни на имейл: chat.pat.office@gmail.com. (Ръкописи не се рецензират и не се връщат.)
_______________________________________

(с) "Чат-пат". Носители на авторските права върху текстовете и изображенията в "Чат-пат" са техните създатели по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права. Техните имена са указани изрично с текст, поместен в или до конкретните произведения. Където това не е направено, носител на авторското право по предположение за авторство до доказване на противното е главният, отговорен или дежурен редактор на сайта и/или администратор към момента на публикуването им.
Авторското право върху базата данни и споменатите произведения е възникнало за авторите им още със създаването на произведенията и те имат неимуществени и имуществени права върху тях, защитими от закона. Произведенията са станали част от "Чат-пат" с изричното съгласие на техните автори. Ако са допуснати организационни или технически грешки и това условие не е изпълнено, молим да ни сигнализирате, за да бъдат отстранени в интерес на защита на авторите и в подкрепа и защита на "Чат-пат".
Препечатването, копирането и/или публичното възпроизвеждане на произведения от "Чат-пат" под каквато и да е форма става само с писмено разрешение от редакционната колегия и/или от авторите в сайта.

_________________________________________________________
ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.
ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ.




This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.




ЗА ДОМАШНАТА ФОНОТЕКА

Манол Панчовски с три картини в "Пролетен салон `2016" в Пазарджик

ПРЕМИНАВАНЕ - 33 Х 26 см. м.б. - дъска, худ. Манол Панчовски
МУЗА - 31 Х 25 см. м.б. - дъска, худ. Манол Панчовски
ИЗКУШЕНИЕ - 33 Х 29 см. м.б. - дъска, худ. Манол Панчовски
С три свои картини участва в традиционния "Пролетен салон" на Дружеството на художниците в Пазарджик панагюрският майстор на четката Манол Панчовски. "Салонът" традиционно се открива преди 24 май - Денят на българската култура. Тази година в него са представени творби на 35 автори, които се изявяват в жанровете живопис, скулптура, графика и иконопис. Манол е сред редовните участници в "Пролетен салон" и е бил носител на награди от него. През 2012-та бе удостоен с традиционната награда на Община Пазарджик.

"Чат-пат културни новини"

Ясни са новите учители и творци на година в Панагюрище

Изпълнителят Цвятко Ценов и художникът и преподавател Нистор Хаинов
Мариана Дерменджиева – главен учител в ЦДГ „Пролет” и Невенка Георгиева – главен учител в ОДЗ „Звънче“, бяха отличени с наградата "Учител на годината" на Панагюрище в категория „Предучилищно възпитание". Това стана след решение на Общинския съвет на 19 май 2016 г. по препоръка на нарочни комисии от общинари. Бяха наградени заслужили учители и творци в още няколко категории.
В категория „Начална училищна степен“ наградата бе присъдена на Лушка Крушевска – старши учител в СОУ „Нешо Бончев“.
В категория „Прогимназиална училищна степен“ за носител на наградата бе определена Мария Игнатова – старши учител по биология и химия в ОУ „Проф. Марин Дринов“.
В категория „Гимназиална училищна степен“ наградата „Учител на годината“ ще получи Нистор Хаинов – старши учител по изобразително изкуство в СОУ „Нешо Бончев“.
За носители на наградата „Принос на учителя към бъдещето на България“ и „Златен ритон“, директорите на образователните институции номинираха:
Димитрийка Кацарева – 41 години педагогически стаж;
Ангелина Панова – 38 години педагогически стаж;
Райна Шишкова – 21 години педагогически стаж;
Красимира Василева-М Бай – 27 години педагогически стаж;
Марийка Тодева – 38 години педагогически стаж.
Комисията за избор на носителите на наградата „Учител на годината” бе в състав: Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности”, Нора Кунчева – началник отдел „Образование, култура, младежки дейности, спорт и туризъм“, Георги Георгиев – председател на постоянната комисия по образование, култура, спорт и младежки дейностив ОбС, Недялка Наплатанова – представител на директорите на детски и учебни заведения в община Панагюрище, Петя Сеферинкина – председател на Синдикат на учителите към КНСБ, Иван Кисьов – представител на Синдиката на учителите „Подкрепа”, и Диана Тилева – представител на Общински младежки парламент. Към гласовете на комисията се добави и 1 глас от анкетата на сайта на Община Панагюрище.
Комисията за избор на носител на наградата „Творец на годината“ в състав:  Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности”, Нора Кунчева – началник отдел „Образование, култура, младежки дейности, спорт и туризъм“, Магдалена Македонска – главен експерт „Култура и вероизповедание”, Георги Георгиев – председател на постоянната комисия по образование, култура, спорт и младежки дейности, Ирина Пелтекова – представител на Читалищния съвет, определи за носител на наградата „Творец на годината“ Цвятко Ценов. В комисията тази година не са присъствали представители на медиите от общината.
За носители на наградата „Принос в областта на културата  към бъдещето на България“ и „Златен ритон“ са номинирани:
Анета Калпакова – 40 години трудов стаж;
Жечка Сиводошева – 40 години трудов стаж;
Георги Керкеняков – 42 години трудов стаж.
Избраните носители на тазгодишните награди за учители на годината, за принос на учителя към бъдещето на България, за творец на годината и за принос в областта на културата към бъдещето на България, бяха утвърдени с решение на Общинския съвет в Панагюрище по време на редовно заседание.
Отличията ще бъдат връчени в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, по време на тържествения концерт „Да пребъде българският род“, на 23 май 2016 година, от 18:00 часа, в голямата зала на Театър Дом-паметник.
"Чат-пат културни новини"

С четене, изложба и филм отбелязват 60 години от създаването на музея на Вапцаров в София

В Международния ден на музеите - 18 май 2016 г., Националният литературен музей ви кани на 60-годишнината от откриването на къща музей „Никола Й. Вапцаров“ в София

В музея на Вапцаров в София е запазена атмосферата, когато поетът е обитавал апартамента
В последния дом на поета на ул. „Ангел Кънчев“ № 37 в столицата, от 17:00 часа на 18 май 2016 г., ще бъде открита изложбата „Непознатият музей“. В нея ще бъдат представени специално извадени от фондовете портрети и пейзажи от Банско и Пирин, илюстрации на Вапцарови произведения от художници класици: Александър Добринов, Константин Щъркелов, Борис Ангелушев, Петър Морозов, Иван Пенков, Григор Найденов, Добри Добрев, акад. Румен Скорчев и др.
От 17:30 до 19:30 ч. , съвместно със Съюза на българските писатели, ще се състои поетично четене под наслов „Чака ме светът” с участието на Драгомир Шопов, Ивайло Диманов, Боян Антелов, Петър Велчев, Бойко Ламбовски, Анжела Димчева и др.
От 20:00 ч. ще има премиерна прожекция на спрения през 1988 г. филм „Вяра” на режисьора и сценариста Мая Вапцарова. Ще бъде обявена инициативата за филмова панорама в залата към музея „Високото пространство“.
Никола Вапцаров
"Интересна е историята на този музей - разказва по този повод уредникът му Катя Зографова. - След смъртта на 8-месечния син на Никола Вапцаров и Бойка "лелята от Америка" - Магда (по банскалийски Манда) разрешава апартаментът й в центъра на София да бъде обитаван от племенниците й. След разстрела на поета Бойка живее - до началото на 50-те с втория си съпруг в него, а за 10-годишнината от смъртта на Вапцаров го предоставя на България, която от своя страна одържавява и другите два апартамента на ІV етаж на кооперацията на ул. "Ангел Кънчев" 37, за да открие на 6 май 1956 един впечатляващ музей!"
"Когато през 2002 г. обаче ме направиха уредник тук - допълва още Зографова, - той изглеждаше като "музей на ужасите" - потискащо мрачен, занемарен и изоставен на произвола на съдбата след "демократичните промени". За 100-годишнината на поета, благодарение на прекрасния актьор и добър министър на културата Стефан Данаилов, музеят бе основно реновиран и преобразен в модерен културен център с мултимедия, 2 изложбени зали, детски кът, в който се случват чудесни събития!"

Музеят на Вапцаров ще се включи и в столичната нощ на музеите, която тази година ще се проведе на 21 май

На този ден от 19:30 ч. пред барелефа на поета ще започне програмата „Бардовете за Вапцаров” с участието на поетите с китара Иван Ненков, Славимир Генчев, Виктор Макаров и Румен Спасов.
От 20:00 ч. в зала „Високото пространство” ще бъде прожектиран филмът на Мая Вапцарова „Събуждане на слънцето”.
След него до малките часове отново ще звучат бардовете.
В събитието в ролята на уредници ще участват ученици и преподаватели - доброволци от професионална гимназия по електромеханотехника, носеща името на Вапцаров.

"Чат-пат културни новини", снимки от НЛМ - Къща музей на Никола Вапцаров

С театър и фолклор младежи срещат "два дявола" на сцената на читалище "Виделина" в Панагюрище


Младежката театрална студия при Народно читалище "Виделина - 1865" в Панагюрище ще представи на 18 и на 19 май 2016 г. от 18:00 ч. в големия салон фолклорният спектакъл "Срещнали се два дявола".
И този път сценарият и режисурата са дело на Дочка Кацарева, по чиято инициатива работи студията. Декорите са на секретаря на читалището Ирина Пелтекова, а музикалното оформление е на широко известният в Панагюрище Андрея Манев.
В "Срещнали се два дявола" ще участват Пламена Ножделова, Стоил Узунов, Валентин Филин, Анна-Мария Никифорова, Борислав Славков, Цветка Ножделова, Запринка Методиева и Митко Добрев.
Естествено, постановката ще е посветена на предстоящия 24 май - Ден на славянската писменост и на българската култура.
Театърът от и за деца и юноши в Панагюрище вече има дълга традиция - още от 1962 г. Тогава отново на сцената на читалище „Виделина” е изнесена първата постановка на пиесата „Пепеляшка“ с ученици-артисти от ОУ „Проф. Марин Дринов”.  Драматизацията на приказката и музикалното оформление е на Дочка Кацарева. Декорите правят Тодор Чочев - учител по трудово обучение и дърводелецът на училището Илия Заеков. В ролите участват Катя Станчева, Стойо Натов, Кети Герджикова, Кръстинка Чуклева, Анка Бозаджиева, Минчо Ценов, Катя Кършелъкова, Луко Огорялков. Публиката приема много възторжено представленията - особено децата. И веднага се явяват нови желаещи за артисти.
„Детско-юношеският театър заразява младите хора с театър, с изкуство“ - споделя Дочка Кацарева пред Нина и Иван Радулови - съставители на енциклопедичната хроника за сценичния живот в панагюрско "Във вълшебната виделина на театъра". Самата тя е поставила над 50 пиеси с деца и юноши. „Детско-юношеският театър няма професионални цели - да създава артисти, а цели да формира творческо отношение към работата, каквато и да е тя, да дава отговори на явленията в живота, да обогатява духовно личността, да повишава културата й, да изгражда художници във всяко начинание, търсачи и създатели на красота, ценители на доброто, възвишеното и прекрасното в изкуството и живота“, допълва още Дочка Кацарева.
„Да вярваш в доброто и красивото, както си вярвал в детството си - това е най-трудното и най-хубавото в живота!“ - е посланието на Дочка Кацарева днес към младите таланти.
Така че заповядайте на 18 и 19 май 2016 г. в читалището, за да се възхитите и окуражите новите малки артисти на Панагюрище!
 
Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини", снимка Читалище "Виделина - 1865"

Майстор-пастелист с изложба в галерия "Нюанс" или просто Дарина Янева

"Пътуване"
"Там, където радостта живее"
"Бродещи спомени"
"За къде пътувате?"
Красотата на природата, показана чрез една от най-старите техники – сухия пастел, предлага столичната галерия „Нюанс“. Авторката Дарина Янева използва този най-чувствен материал, при който художникът няма нужда от четка – пастелите се държат в ръка и най-често се полагат върху хартията директно с пръсти.
Експозицията, озaглавена „През погледа на любовта“, показва позитивни пастелни съзерцания, спомени от мигове на тиха радост в картини с имена като „До следващия разговор с морето“, „Тоскана“, „Там, където радостта живее“, „Спомен от една целувка“, „За къде пътувате“, „По улица на спомена вървя“.
Възхитителен е моментът, в който накъдето и да погледна виждам картини – споделя художничката. – Обичам усещането за единение с природата и Създателя. Обичам в притихнала тишина да се заслушам и да рисувам. Рисувам моя собствен избор да видя света през очите на любовта и да предам тази любов на хората, които картините ми докосват. Светът, през очите на любовта, е изпълнен с радост и умиротворение“, споделя художницата.
Дарина Янева е завършва керамика в Национална художествена академия, член е на Съюза на българските художници и на Асоциацията на френските пастелисти Art du pastel en France. Има над 30 самостоятелни експозиции у нас и в чужбина – Варна, Пловдив, Бургас, Анкара, Виена, Братислава, Будапеща, и участия в редица международни изложби в Италия, Полша, Швеция, Словения, Дания, Белгия, Корея, Хърватска и у нас, както и в национални и международни пленери.
През 2002-а Дарина Янева е номинирана сред 10-те най-добри майстори пастелисти в света, представени в международното специализирано издание Pastel Artist International. Нейни творби са притежание на художествени галерии у нас и частни колекции в Германия, Гърция, Япония, Франция, Полша, Русия, Словения, Хърватска, Корея и България.

Източник: ploshtadslaveikov.com

Нова книга проследява любопитни факти за 50 личности от културата ни

Петя Александрова
Новата книга на Петя Александрова – „България в потури, но с цилиндър“, която вече може да бъде открита в заемната за възрастни, ще бъде представена лично от авторката в библиотека "Стоян Дринов" в Панагюрище на 19 май 2016 г. от 17:30 ч.
В нея авторката разкрива множество тайни от живота на видни личности – като Александър Балабанов, Петко Р. Славейков, Стефан Стамболов, Екатерина Каравелова и др., за които изобщо не сме и подозирали.
Петя Александрова е български журналист и писател. Родена е през 1948 г. в Ямбол. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на 7 книги с поезия и проза за възрастни и 19 сборника с приказки и поезия за деца. Стиховете ù са превеждани на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език. На панагюрци е позната и като един от членовете на журито в Националния конкурс за поезия за деца "Стоян Дринов", организиран от градската библиотека.
„България в потури, но с цилиндър“ е съставена от 50 очерка, засягащи както живота на известни личности, така и множество събития, свързани с културния живот в България през XIX–XX век. Книгата проследява любопитни факти от живота на Елисавета Багряна, Николай Райнов, Ангел Каралийчев, Петко Славейков, Змей Горянин, Йордан Стубел, Кръстьо Стоянов Пишурка и много други.
Част от текстовете са посветени на манталитета на българина и отношението му към възникващите новости в българското съвремие – появата на литературните салони, на цирка като изкуство, на плажа като „мода“ и др.
Книгата е изпълнена с пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност. Петя Александрова ни разкрива множество тайни от живота на редица известни личности, за които не сме и подозирали.
Особено интересен е очеркът за първата съпруга на Георги Димитров, която стои в основата на неговия просперитет като политически лидер. Става дума за сръбската поетеса Любица Ивошевич, която години по-късно слага край на живота си заради любимия.
Александрова разказва и за опита за самоубийство на Ангел Каралийчев, който е отчаяно влюбен в актрисата Вела Ушева. Но тази история няма тъжен край. Красивата Вела Ушева, жена с обещаващо бъдеще, не само е спечелена след тази случка и скланя да се омъжи за ревнивия Каралийчев, но и окончателно изоставя, по негово настояване, театралната сцена.
Интересен е и очеркът, посветен на обаятелната личност на Соня Димитрова, така наречената Змеица.
Текстовете могат да бъдат условно разделени на два дяла. Част от тях засягат интимни подробности от живота на конкретни личности, дейни участници в тогавашния обществен живот, а други описват интересни подробности от българския бит, култура, обичаи, навлизащите нови течения в страната ни, както и проблема с приемането им от страна на българите.
Петя Александрова ни поднася историите си с чувство за хумор, провокирайки любопитството и интереса на читателите още с първите редове.
"Чат-пат културни новини"