Иде сладкодумният автор на "За петата ракия..." Георги Бърдаров

Георги Бърдаров - автор на един от най-обичаните съвременни български разкази - "За петата ракия, или колко е хубав животът" (2013), както и победител в първото риалити за писатели "Ръкописът" (БНТ, 2015), ще гостува в Панагюрище.
Той ще бъде тук по покана на Мария Бегова и инициативата "Литературен салон" на Читалище "Виделина" на 29 февруари от 18:00 ч. в Музикалната зала на читалището.
За съжаление, той ще е в Панагюрище без първия си роман „Аз още броя дните“, който в момента е под печат в издателство "Сиела" и се очаква да излезе до месец-два. Затова пък ще е тук със своето неподправено сладкодумие - нещо рядко сред писателите днес. "Аз съм научен работник. За мен разказването е хоби, обичам да търся истории" - споделя той в едно свое интервю за в. "24 часа" преди години. Пак там разкрива, че започва да пише разкази по идея на Иво Топалов, който събира съмишленици в един приятен бар в София веднъж на месец. Там под мотото “Майстори на думите” в рамките на 15 минути 5-6 души се опитват да разкажат някакви истории. Публиката им дава оценки. Бърдаров печелил тази надпревара за 3-и път и вече нямал право да участва. В рамките на няколко минути той успява да разкаже една тъжна история за сараевските Ромео и Жулиета, по която снима филм и Анджелина Джоли, както и една весела - за петте ракии. Да разплаче и да натъжи слушателите. "Може би затова и ми дадоха приза, а случайност качи разказа в мрежата."
Така стъпва в попрището на литературата, а "Ръкописът" го качва на друго ниво.
Прочее, в „Аз още броя дните“ е залегнала тъкмо онази тъжна история от времето на обсадата на босненската столица Сараево през 1992 г. На фона на войната пламва забранена любов между християнин и мюсюлманка... "Живеем в едно много размирно време. Противопоставянето на религиозна основа е ежедневие и е абсурдно. Затова написах тази книга. Накрая отидох на един мост, който е пряко свързан с моята история. Бях отишъл там да си напиша финала. Седнах на моста и се разплаках“, разкава Бърдаров пред зрителите на БНТ, след като спечели „Ръкописът“.
Всъщност, Георги Бърдаров е доцент и е заместник-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и ръководител на катедра "Социално-икономическа география". Води курсове по география на населението и селищата, геоурбанистика, етно-религиозни конфликти, регионален анализ на човешките ресурси, демография.
Изглежда разказването на истории му е съдба. Бил е сценарист например на телевизионните предавания „Стани богат“, „Столът“, „Това го знае всяко хлапе“, „Аз обичам България“.
Президент е на Университетския клуб по петанк (вид френска игра с топки, популярна още в Бенелюкс) от 2004 г., а от 2005 г. е част от Управителния съвет на Българската федерация по петанк. Член е на Комисията на националната олимпиада по география и на Комисията за провеждане на държавните зрелостни изпити по география и икономика.

Разказът "За петата ракия..." можете да прочетете тук.

"Чат-пат културни новини"

Панагюрското съкровище не било тракийско, твърди авторът на първия филм за него

В португалско списание Стефан Памуков заявява, че съкровището не е продукт на тракийското изкуство. Ето и доводите му

Ритон от съкровището по време на гостуването му във Варна, сн. Ст. Радулов

Панагюрското златно съкровище не е продукт на тракийското изкуство. Това сензационно твърдение се появява на страниците на авторитетното португалско списание "Coloquio” още през 60-те години на миналия век. Автор на статията е Стефан Памуков. Така дебютът в чужбина на шедьовъра, който през 2015 г. очарова почитателите в залите от крилото „Ришельо” в Лувъра, всъщност се е състоял през 1968 година, припомня ни в. "Марица".„През 60-те години писах текстовете за новата рубрика по БНТ „Атлас”. Снимахме филми за големите европейски градове и така заминахме за Лисабон. Там се запознах с издателите на "Coloquio”, които ми поръчаха да напиша статия за Панагюрското съкровище", разказва Памуков. Публикували материала още същата година. Статията предизвикала огромен интерес, тъй като за пръв път Памуков си позволил не само да опише, но и да разтълкува ценната археологическа находка.

Амфората

В материала от „Coloquio” се разказва, че Панагюрското злато принадлежало на неизвестен владетел, вероятно цар на одрисите, единственото тракийско племе, дръзнало да създаде свое царство. Но ценната реликва не била шедьовър на тракийското изкуство. Златните съдове се появили в края на IV в. и началото на III в. пр. Хр., когато империята на Александър Македонски започнала да се разпада. Създали ги майстори от Лампсак, град в днешна Турция. Градът е основан от гръцки колонисти, дошли от малоазийския град Фокея през 6 век пр. Хр. и в миналото контролирал търговските връзки през Дарданелите. Това обяснява откъде идват многото сцени от гръцката митология, изобразени по ритоните.
Така съкровището от над 6 кг чисто злато води началото си от занаятчийските работилници на древната Пропонтида - средище на елинската култура на Дарданелите. Изработили го от златни листове, които се огъвали. След това ги изчуквали, по персийски маниер, за да се постигне тази богата орнаментика. „Точно изработката му го прави уникално и единствено в света. Няма друго съкровище като Панагюрското. Попаднало е в нашите земи по времето на келтските нашествия. Притежателят му го е заровил, когато бягал оттук, с надеждата да се върне и да си го прибере”, разказва още  Памуков.
За статията в португалското списание той се съветвал с Иван Венедиков, най-големият познавач на Панагюрското съкровище. Изучавал и гръцката митология. Така достигнал до сензационната версия, че Панагюрското съкровище е плод на гърко-персийската култура. По ритоните се виждат богове и сцени от гръцката митология, каквито са и двамата херои - Херакъл в борба със свещената киренийска сърна и Тезей срещу Критския бик в Маратонската равнина. Четири от ритоните са с глави на животни, има три амазонки и два кентавъра. А върху забележителната фиала е гравирана стойността - 200 статера, половин драхма и един обол по монетната система на Лампсак.

Фиалата

Откъде обаче идват трите реда негърски глави върху нея, общо 72 на брой? „Те показват как майсторите от Лампсак вече обръщали внимание на расовите особености и вътрешния свят на човека. Това бил нов етап за елинистическото изкуство”, заявява Памуков. Изобразените в ритоните богове са Хера, Атина и Афродита в прочутата сцена с Парис, който избира най-красивата. Също богът на виното Дионис с вакханките, Аполон с лък в ръка, Хера, която е седнала на трон и държи фиала. „Всички тези богове са облечени, майсторите са подчертали немалко подробности от прическите, одеждите, дори от накитите им. И този подход говори за влиянието на персийската култура. Гърците обикновено са рисували боговете си голи”, уточнява Памуков. Така в културата на античния свят влязла нова естетика в епоха, когато споменът за Александър Македонски още бил жив.
„Миналата година ми се обади моят приятел от Париж Жерар Матюрен”, той ръководи мощна компания във Франция. Беше чул за българската изложба в Лувъра и ме попита откъде да научи повече за Панагюрското съкровище. Изпратих му статията в "Coloquio", а той ми отговори, че това е супер археологическо откритие, макар че е писана отдавна," казва Памуков.

Ритон с протоме на козел

В края на 60-те БНТ снима първия си цветен широкоекранен филм на Коdак. Решили да го посветят на Панагюрското злато. За първи път използвали 35 мм лента вместо стандартната 16 мм. Португалската статия на Памуков послужила за основа на документалния филм. „Написах сценария за броени дни, оператор беше известния Васил Керанов. С екипа пристигнахме в Археологическия музей в Пловдив и работихме с оригинала на съкровището", допълва сюжетът Памуков. Обработвали филма в Будапеща. Днес той се съхранява в златния фонд на БНТ.

„Чат-пат културни новини”

Палят за шести път "Факелът на свободата" в Оборище на 9 април

Шести пореден Национален конкурс за рецитиране на революционна поезия "Факел на свободата" ще се проведе на 9 април 2016 г. в панагюрското село Оборище, съобщиха неговите организатори от Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“.
Конкурсът е посветен на 140-та годишнина от Априлското въстание. Знаете, че старото село Мечка е преименувано на името на близката местност Оборище, където от 14 до 16 април (ст.ст.) 1876 г. е било свикано събрание на представители на всички комитети от ІV революционен окръг.  Целта на провеждането му е било да се обсъдят състоянието на извършеното до момента и да се решат някои важни въпроси за това, което предстои.
На паметта на оборищенци и на всички загинали в Априлската епопея са посветени и ежегодните рецитации на патриотичната, революционна поезия в салона на местното читалище. През изминалите пет издания не веднъж българската реч е вълнувала присъстващите в залата и е изтръгвала сълзи от очите на повечето. Още с първото си издание конкурсът "Факел на свободата" събра в Оборище над 200 участници от различни краища на България, на възраст от 6 до 80 години.
И тази година изпълненията ще бъдат оценявани от професионално жури, като под внимание ще се вземат подборът на репертоар, съобразен с темата; интонацията и художествеността на изпълнението; сценичната реализация – артистичносттта, хореографията, костюмите.
В конкурсната програма могат да участват индивидуални изпълнители и групи, разделени в две възрастови групи: до 15 години и над 15 години. Участниците могат да се представят с рецитали, драматизации, композиция или със стихотворения, като времетраенето трябва да бъде до 20 минути.
"Чат-пат културни новини"

Пак набират непубликувана детска поезия за Националния конкурс "Стоян Дринов"

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА НЕПУБЛИКУВАНА
ПОЕЗИЯ ЗА ДЕЦА “СТОЯН ДРИНОВ”, ПАНАГЮРИЩЕ `2016

Условия за участие:
•- стихотворения или поемки с детска тематика;
•- материалите да не са публикувани;
•- може да изпращате до 2 (две) творби – в два екземпляра.

Награди:
• Първа награда – 350 лв.;
• Втора награда – 250 лв.;
• Трета награда – 100 лв.

Наградите ще бъдат връчени  на 31 май 2016 г. в Общинска библиотека “Стоян Дринов”.
 Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани във вестниците “Оборище”, “Време”, “Марица – Пазарджик”, “Словото” и специализирани литературни сайтове.

От 1 февруари до 5 май 2016 година всички, които желаят да участват в конкурса могат да изпращат своите творби на адреса на библиотеката – гр. Панагюрище 4500, Общинска библиотека "Стоян Дринов" и имейл адрес – stef.rap@abv.bg.

За повече информация: Тел.: 0357/6-35-78 – Матанова; 0357/6-23-83 – Рапонджиев, от 9.00 до 17.00 часа (от понеделник до петък).

ВСИЧКО ЗА КОНКУРСА ЧЕТЕТЕ ТУК.