"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Започна набирането на творби за деца за националния конкурс на името на Стоян Дринов през 2017-та


Национален конкурс
за непубликувана детска поезия 
"Стоян Дринов" - Панагюрище, 
за 2017 година

Условия за участие:
- стихотворения или поемки с детска тематика;
- материалите да не са публикувани;
- може да изпращате до 2 (две) творби – в три екземпляра.
 Награди:
- първа награда – 350 лв.;
- втора награда – 250 лв.;
- трета награда – 100 лв.
Наградите ще бъдат връчени  на 31 май 2017 г. в Общинска библиотека “Стоян Дринов”.
Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани във вестниците “Оборище”, “Време”, „Словото”, списание “Читалище-1870” и специализирани литературни сайтове.
Срокове:
От 20 февруари до 5 май 2017 година всички, които желаят да участват в конкурса могат да изпращат своите творби на адреса на библиотеката – гр. Панагюрище 4500, Общинска библиотека "Стоян Дринов" и имейл адрес – stef.rap@abv.bg.
За повече информация:
Тел.: 0357/6-35-78 – Матанова; 0357/6-23-83 – Рапонджиев - от 9.00 до 17.00 часа (от понеделник до петък).

Кой е Стоян Дринов - патронът на библиотеката и конкурса:

Стоян Дринов е един от първите писатели за деца на България. Роден е в Панагюрище през 1883 г. Учи в родния си град, а след това в Пазарджик и София. Бил е учител и библиотекар в Народната библиотека в София. Сътрудничи на списанията за деца "Веселушка", "Детска радост", "Другарче" и "Светулка", редактор е на сп. "Люлка". Пише предимно за деца. Автор е на следните книги: "Кукувица кука" (1919), "Весели случки" (1925), "Изворче" (1929), "Съчинения. Т. I", (1938), "Люлка" (1957), "Верни-неразделни" (1964), "Хорце" (1990) и др.

Дъждец
Тихо ръмкай,
не преставай,
равно поле
напоявай!
Напоявай
със водица,
нека бликне
вред тревица,
че от жега
изгорена
тя посърна
и повена.
Ръмкай, ръмкай,
не преставай,
равно поле
напоявай!

Поле
Щом кат сляза аз надоле
низ широко равно поле,
дъх поема от дълбоко,
па извикам нависоко:
Мило ми си, равно поле,
и нагоре, и надоле;
мили ми са цветицата -
звездни багри в небесата;
мирисът ти на тревата,
блясъкът ти от росата;
мили твойте ниви златни
и простори необятни;
и угари набраздени,
с пот селяшки напоени!
Мило ми си, равно поле
и нагоре, и надоле!

Стихове Стоян Дринов

Няма коментари:

Публикуване на коментар