Родена на 11 май и с нова книга на 24 май, Катя Зографова отпразнува 166 години юбилей със съпруга си Константин

Представянето на сборника "Словозографии" от Катя Зографова бе акцент в празника на семейството, състоял се в Софийска градска художествена галерия на 29 май 2017 година

Моменти от представянето на книгата "Словозографии" и празника в Софийска градска художествена галерия. Снимки: Стоян Радулов за "Чат-пат"

ДВЕ СЪДБОВНИ НЕСЛУЧАЙНОСТИ
И ЕДИН ПРАЗНИК
или може би - повече
Катя Зографова отпразнува 60-годишен юбилей с издаването и представянето на личния сборник "Словозографии", събрал документалистика, есеистика, белетристика и поезия от нея самата, писани през последните 10 години, както и рецензии, отзиви и очерци, посветени на авторката и книгите й от хора като Георги Гемиджиев, Румен Спасов, Боян Ангелов, Митко Новков, Елка Няголова, Светлозар Игов и др.
Представянето се състоя на 29 май 2019 г. в Софийска градска художествена галерия. Датата не бе случайна - навръх рождения ден на нейния съпруг Константин Зографов, с когото пък се запознават в Руската гимназия в Пловдив преди 46 години. Така юбилеят бе троен - цели 166 години. А за да бъде митологемата изцяло уплътнена, да уточним, че самата Катя е родена на 11 май, а книгата й излезе от печат навръх 24 май - датите на Светите братя Кирил и Методий и на българската азбука и култура по стар и нов стил - датите за църковната и за всенародната почит към делото им.
"Пътят ми е белязан от тези две съдбовни неслучайности - да се родя на датата 11 май и то в големия-малък град Панагюрище - пише в най-новата си книга Катя Зографова. - Т.е. в сърцето на величавото Априлско въстание съм орисана със словото... Може би затова то се стреми да бъде "словозографно."
Вярвам, че колкото и да е преобразяван, смаляван и опошляван във времето българският език: "пръв сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост" (акад. Дмитрий Лихачов), във високите си нива той си остава омайната и сладка реч на дядо Вазов, велемощното мрачно слово на Яворов, животворящите мъдри "глъбини" на Дора Габе, първозданните "стихии" на Багряна. Моите кумири..."
Да бъде водещ на необикновената вечер Катя се бе доверила на Мария Бегова - тазгодишният "Творец на годината" на родното Панагюрище, талантлив поет и водещ на инициативата "Литературен салон" в местното читалище "Виделина".
Още в началото Катя и Константин Зографови поздравиха своите гости и с чувство за хумор си честитиха един на друг големия юбилей. След което в първата част на празничната вечер прозвучаха поздравителни адреси към Катя от нейните колеги в Националния литературен музей с директор Пламен Георгиев-Крайски, от Съюза на българските писатели с председател Боян Ангелов и от Сдружение на български писатели с председател Михаил Неделчев. Поздравена бе и от моя милост като приятел, но и като представител на панагюрското пишещо братство. Актрисата Божидара Цекова прочете белетристични откъси от книгата "Словозографии" (част от които може да прочетете тук), а актрисата Йорданка Кузманова представи две от знаменателните стихотворения на Катя - "Софийска веранда" и "Индипасха" (които може да прочетете тук). Като преходи между отделните части на вечерта, музикални интермедии и лични поздрави прозвучаха и виртуозните изпълнения на Зорница Радионова (пиано), Йосиф Радионов (цигулка) (едно от изпълненията вижте във видеото по-горе - б.а.) и Александра Ивойлова (пиано и вокал).
Централната зала на Софийска градска художествена галерия бе пълна с хора - приятели, колеги, и близки на Зографови, с почитатели на самата Катя и колеги на Константин, включително от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. Сред присъстващите бяха имена като Михаил Неделчев, Леа Коен, Анжела Димчева, Иван Станчев, Румен Спасов и мн. др.

НА КАТЯ ЗОГРАФОВА
За жизнелюбието й, за добрата енергия и за оптимизма й, за добротата й и за пъстрия език.
С благодарност и най-добри пожелания!

Щеше ми се да погледна на самата Катя, особено в светлината на появата на тази втора нейна лична книга „Словозографии” и в светлината на Големия юбилей, за който се събрахме в Софийска градска художествена галерия на 29 май 2017 г., по нов и неочакван начин. Но Катя е толкова публикуваща, така видима чрез десетките си книги и статии, чрез стихотворенията,  чрез малките истории, част от които са намерили място и в настоящия сборник, и толкова открита във взаимоотношенията си с хората – с близки, с колеги, с приятели, че първоначалният ми замисъл май е непосилна задача.
Всъщност нейната  заразителна енергичност, огромното й жизнелюбие, почерпено от най-дълбоките нива на добросърдечността й в нашето - като цяло - болно време, са може би най-удивителните й качества. Особено пък при изкачването й по стръмните пътеки на битието до този юбилеен връх, което при други хора натрупва почти непоносими пластове умора.  Докато при нея опитът, натрупан през годините, действа като допълнителен енергиен стимулатор.
За мен това е не просто възхитително. Това е заразително. И ме изпълва с надежда за бъдещето...
Първоначално мислех да понапиша няколко думи и конкретно за книгата „Словозографии”, да спомена части от рецензиите на творците от Пазарджик - Георги Спасов и Михаил Каракашев, които не са без значение, за да получи тя финансиране от Община Панагюрище, но все пак няма да го направя, за да не отнеам и частица от удоволствието да прочетете сами този прекрасен сборник. Пък и в уводните си думи в него Катя е безпределно ясна. (Публикувани са тук.) В края на книгата има и цял раздел – „Словозографно за Зографова”, в който различни фрагменти от портрета й рисуват 13 човека, чието мнение тя цени.  Да съм един от тях е привилегия за мен.
Затова ще кажа още само няколко думи...
Погледнете самата Катя. Нейният пъстър начин на изразяване, игривите очи, многопластовостта на погледите и забележките й, симпатичността и знаковостта на жестикулациите й – не са ли те красива игра на пребогатата й личност!? И това – само като мънички външни нейни прояви. Ани Финджикова забеляза тези нейни качества още при първата им среща преди години в Панагюрище. „Лъчезарната усмивка на Катя и обезоръжаващата общителност всъщност крият един по-вглъбен поглед“ – написа по повода Ани. Какво остава да кажем тогава за произведенията на Катя? Или пък за „Словозографиите”, с които ни събра в тази чудна вечер.  Че са повече от добри, че разказва увлекателно истории, е на-малкото... Смятам, че ако до момента професионализмът й в  литературните дела не е оценен достатъчно (в което се съмнявам, още повече като чух поздравителните адреси към нея по време на тържеството), то това неминуемо ще се случи в най-близко време.
Благодарен съм й, че има широко сърце, в което намери кътче и за мен. Благодарен съм й, че ми разреши да филмирам и участва активно по време на снимките върху нейното есе „Моят Каменград”; че ме покани до себе си при работата й върху първата й лична книга „Любовен архив” и ми се довери;  че ме покани и тази вечер в Софийска градска галерия, за да кажа – колкото умея - няколко думи!...
Затова в края на това приветствие искам да я поздравя за този внушителен творчески и житейски юбилей.
Катя, поздравявам те!
Възхищавам се на твоята целенасоченост и упоритост.  Завиждам благородно на неизтощимата ти енергия. Изпитвам неимоверно удоволствие от богатата ти, цветна реч, така „омайна и сладка” – независимо дали те слушам или те чета.  Възхищавам се на умението ти да поръсваш с „жива вода” и не само да изследваш, а да даваш нов живот на „знаменити, забравени и забранени” страници и личности от малката ни, но голяма литература.
Продължавай да ни обливаш с води от своята кристална, свежа Индипасха. Бъди все така изпълнена с оптимизъм и продължавай да ни заразяваш с надежда.  Просто бъди!

Стоян Радулов
София, 29 май 2017 г.