"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Музеят в Панагюрище със специална програма за своята 75-годишнина


П Р О Г Р А М А
ПОСВЕТЕНА НА 75-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПАНАГЮРИЩЕ - месеци МАЙ и ЮНИ 2018 г.

3 май 
17.30 ч. – Представяне на сборника „Панагюрски летописи”, т. 8.

18 май
17.00 ч. – Отчитане на резултатите от ученическия конкурс на тема: „Моят род”.

19 май 
17.00 ч. - Откриване на изложба „75 години Исторически музей – Панагюрище” и Среща на поколенията.

5 юни
17.30 ч. – Откриване на изложба: „Сребърно съкровище от Панагюрище”, гостува НАИМ – БАН. Повече за него научете тук.

8 юни
Тържество, посветено на 75-годишния юбилей на Исторически музей – Панагюрище.

"Чат-пат културни новини"

Ученици - екскурзоводи за един ден в музея на Панагюрище


Ученици от клуб „Краезнание” към ОУ „Проф. Марин Дринов” бяха екскурзоводи в Исторически музей – Панагюрище за един ден на 28 април 2018 г. Инициативата е по проекта „Твоят час” с ръководител Магдалена Македонска. Младите гидове придружаваха посетителите по обектите и ги запознаваха с тяхната история.
В централната сграда на Историческия музей водачи бяха второкласника Стоислав Трошанов и петокласниците Мартин Нонов, Георги Хаджисимеонов и Димитър Калпаков. Посетителите в къща-музей „Райна Княгиня” бяха посрещани от Виктор Златанов и Стоян Панчев, а в Тутева и Лекова къщи - от Силвена Стайкова и Катрин Гатева.

"Чат-пат културни новини"

 
 Снимки от профила на Исторически музей - Панагюрище във Фейсбук

Из Афиша: "Чамкория" на Русков с Бахаров като Бае Славе на панагюрска сцена

18 април 
19:00 часа – Театър Дом-паметник в Панагюрище, голяма зала.
Театър 199 „Валентин Стойчев“ гостува със спектакъла „ЧАМКОРИЯ“ по романа на Милен Русков. Режисьор: Явор Гърдев. В ролята на Бае Славе: Захари Бахаров. За тази си роля актьорът бе удостоен наскоро с наградата "Икар" за най-добра мъжка роля в българския театър.

Плакат на постановката
Захари Бахаров обира овациите като мъдрец - "тарикат" в първия си моноспектакъл - "Чамкория", по романа на Милен Русков. Актьорът е автор на сценичната адаптация заедно с режисьора Явор Гърдев. Художник е Светослав Кокалов.
Бае Славе (Захари Бахаров) коментира хората, нравите, политиката, войните и мнимите герои в тях, България, света и дори Вселената, докато прави поредния курс до Чамкория с омнибуса си. Той така образно описва - с хумор и добронамереност - останалите персонажи, главно пътници от омнибуса и колеги шофьори, всекидневни случки и исторически събития, че всичко преминава като филм в съзнанието на зрителя, коментира БНТ.
Между остроумните наблюдения и разсъждения за човечеството и света мъдрецът - "тарикат" от Банишора си "прави сметката" - съобщава като постижение пристигането на всеки нов пътник, кахъри се, че парите все не стигат, въпреки че работи като роб, за да изхранва пет гърла - себе си, жена и три деца.
Голям смях пада около "възгледите" му за семейството - спасение за жената и капан за мъжа, в който тя го вкарва лесно заради зависимостта му от нагона. Комични са начините, по които Бае Славе "планира" да се отърве от това бреме - радикален, свързан с физически промени, и по-заобиколен - с две-три години затвор, докато жена му си намери друг.
Освен житейски максими, до които е стигнал, като "интересът обединява най-силно хората", квалифицираният "шафьор" споделя "широките" си политически възгледи - широк социалист е, предположенията си около ролята на Бог и природата в създаването на човека и на Вселената, любопитството си към света на животните. Посещение в зоопарка става повод за неблаговидно обобщение за "човешкия вид" - аналогия с откритието му, че животните живеят два пъти по-дълго в условия на несвобода, както му обяснява директорът на зоологическата градина.
Бае Славе е искрено и дълбоко възмутен от въртенето на Земята милиони години все около една и съща звезда и предлага "алтернатива": "Ами мръдни малко, де!".
С шеги започва и разказът му за атентата в църквата "Св. Неделя", но тогава вече не може да скрие дълбокия си потрес от случилото се, още повече че часове наред кара с омнибуса ранени до болницата. Смазан е от избиването без съд и присъда на много хора, набедени за атентата - тогава е мобилизиран да извозва труповете.
Това е моментът, в който Бае Славе - неволно - "сваля бронята" на непукизъм, присмехулство, самоирония и т.н., за да намери спасение и утеха в семейството си.
"Понеже образът на Бае Славе за кратко време успя да се засели във въображението на четящата българска публика, няма да е лесно да се отговори на очакванията. И понеже предусещаме, че Бае Славе никак няма да бъде мимолетен образ в българското съзнание, се стараем да подхождаме към него с подобаващата за това отговорност, но и с не по-малко подобаващата за това свобода. А чаровното простодушие на Бае Славе, съчетано с неочакваните изблици на проницателност и интелект, ще ни помагат в това", казва Явор Гърдев. По думите му, това е герой за обичане и за да стане такъв, трябва да подходиш към него не само с доверие и любопитство, но и да го поставиш на позицията на признатото достойнство. Само тогава той ще ти се довери, ще ти заговори на своето уважително "ти" и най-важното - ще ти разкаже как стоят нещата в тоя свят, в тая страна, в тоя град, па и в тоя Банишор, коментира режисьорът.

"Чат-пат културни новини", източник БНТ

Забавни клипчета популяризират панагюрския диалект във Фейсбук


Забавни уроци как да говорим звучния панагюрски диалект започнаха да се появяват на кратки клипчета в страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук. Във всяко от тях се обръща подробно внимание на разтълкуването на знакова идиоматична фраза от панагюрския говор или начинът на използване на неповторими думи от него...

 

Поредицата е своеобразно продължение на инициативата на страницата LOVE.PANAGYURISHTE, където с подобни клипчета се популяризира диалектът, но под формата на забавен тълковен речник за думички и изрази от народния говор в панагюрско. Появата на клипчета в LOVE.PANAGYURISHTE ще прекъсне след появата на 22 еп. Дотогава двете поредици ще вървят успоредно. Идеята и реализацията и на двете е на Стоян Радулов.